Решение № 3715 от 22.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10683/2020 г.

Решение № 3715 от 22.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10683/2020 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. К. от гр. Велико Търново, [улица] срещу Решение № 201 от 03.08.2020 г., постановено по адм. дело № 35/2020 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. С обжалваното решение е отхвърлена неговата жалба срещу принудителна административна мярка (ПАМ) – принудително задържане на МПС с поставяне на техническо средство (скоба), приложена от служител на "Център за градска мобилност" ЕАД ("ЦГМ" ЕАД) по отношение на лек автомобил, марка "Волво С 60", регистрационен [рег. номер на МПС]. Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага аргументи, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод, че картите за инвалидност по силата на чл. 99а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) дават право на преференциално паркиране на хора с трайни увреждани само и единствено на обозначените за паркиране места. Счита, че ПАМ е приложена незаконосъобразно, поради което моли решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отмени ПАМ. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – контрольор в сектор "Принудително задържане, отдел "Паркиране" при "ЦГМ" ЕАД, чрез процесуалния си представител в представен по делото писмен отговор оспорва подадената касационна жалба. Моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По същество касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли първоинстанционната жалба, административният съд е установил, че на 17.12.2019 г. около 9. 30 ч. П. М. паркирал лек автомобил "Волво С 60" с peг. номер ВТ 4560 КН на [улица]в гр. София. В автомобила лицето Д. Д. поставило на предното стъкло на автомобила карта за паркиране на хора с трайни увреждания, издадена му от кмета на община Велико Търново, със срок на валидност до 01.06.2020 г. Служител на Център за градска мобилност ЕАД - контрольор автомобилен транспорт, сектор "Принудително задържане", отдел "Паркиране", дирекция "Паркиране и мобилност", извършил проверка относно изпълнение на правилата за паркиране в платена зона. След като констатирал, че посоченият лек автомобил е паркиран в "зелена зона" и не е заплатена съответната такса за почасово паркиране, поставил на автомобила техническо средство - скоба, за принудително задържане и съобщение № В1437126/17.12.2019 г. на "Център за градска мобилност" ЕАД. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Решение е валидно, допустимо и правилно. В процесния случай е приложим редът за паркиране в установените зони за платено паркиране в определени часове на денонощието, респективно, не е приложимо изключението по чл. 50, ал. 2, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата. Това е така, тъй като поставената табела Д 13 обозначава "начало на зоната на действие на изобразения пътен знак" и в комбинация с табела Т 17 "Табела с текст", не въвеждат изрична забрана за паркиране, а паркиране при определени условия. Разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата (ППЗДвП) изрично предвижда, че знак В28 не се отнася за пътни превозни средства, обслужващи лица, притежаващи документ за инвалидност и същата не е относима към табелите, посредством които се обозначава началото на платена зона за паркиране. Това е и причината за различната законова регламентация по отношение на паркирането при поставен знак В28 и паркирането без заплащане на дължимата такса в рамките на зона за платено паркиране, обозначена с описаните знаци. В първия случай се прилага ПАМ по реда на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, а във втория - ПАМ по реда на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Законодателят не придава еднакво значение на паркирането при забранителен знак и паркирането без заплащане в рамките на установената зона, в какъвто смисъл са твърденията, изложени в касационната жалба. Касационният жалбоподател притежава карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, като притежанието на същата дерогира забраните въведени с пътни знаци В2, ВЗ, В14, В27 - по отношение на престоя, и В28 - съгласно чл. 50, ал. 2, т. 3 ППЗДвП, но не освобождава водача от заплащане на такса в зона за платено паркиране, освен ако същият не е спрял на съответното конкретно обособено място. Принудителната административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП се прилага, когато не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. В разглеждания случай фактическото основание за прилагане на предвидената мярка е налице, доколкото е доказано паркиране в определена за платено паркиране зона и във време, за което е дължимо заплащане, както и че това плащане не е извършено към релевантния момент. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева е неоснователно. В представения по делото договор за правна защита е посочено, че договорената сумата от 600 лева е заплатена по сметка, но липсват доказателства за извършени плащания по банков път (в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,