Решение № 1648 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3023/2015 г.

Решение № 1648 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3023/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 403/26.01.2015 г., постановено по адм. дело № 7797/2014 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменен РА № 2021310306/25.03.2014 Г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1053/11.06.2014 г. на директора на същата дирекция за отказан данъчен кредит в размер на 9 363,22 лв. за данъчни периоди на месеците юли, август и септември 2013 г. по фактури за закупен автомобил и разходи за неговата експлоатация на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Макар в касационната жалба да не са посочени конкретни отменителни основания, от изложението й може да се направи извод, че се релевира такова за неправилно прилагане на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилни са изводите на съда, че процесният автомобил, който е закупен от "Белхим Кроп Протекшън България" ЕООД - гр. София е предназначен за превоз на товари, а това от своя страна го е определил като товарен. Подробни съображения, обосноваващи оплакването за нарушение на материалния закон, са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Белхим Кроп Протекшън България" ЕООД срещу ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба "Белхим Кроп Протекшън България" ЕООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Маринова я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното решение като неправилно, както и иска да се присъдят направените от дружеството разноски съобразно представения списък. По делото е депозирано и писмено становище на адв. Маринова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е определил, че спорът между страните по делото е за вида на процесния автомобил - дали същият е товарен или лек. Според съда определянето на това обстоятелство, което е определящо с оглед приложимостта или не на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, което ограничение се отнася за лек автомобил по смисъла на § 1, т. 1 8 от ДР на ЗДДС, но не и за товарен автомобил. В тази връзка съдът е обсъдил доказателствата по делото и е установил, че е представено свидетелство за регистрация на автомобила, което е издадено след представяне на валиден ЕО сертификат от производителя на автомобила за съответствие, н който е посочено, че процесният автомобил е категория N1. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС предвижда, че макар да са изпълнени формалните изисквания на закона, правото на данъчен кредит не е налице, когато е придобит или внесен лек автомобил. Това означава, че когато автомобилът не е лек, а товарен правото на данъчен кредит се приспада. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на дефиницията на това понятие, съдържаща се в § 1, т. 18 от ДР на ДОПК. В ревизионната преписка се съдържат сертификат за съответствие, издаден от производителя на автомобила и свидетелство за регистрация от КАТ, от които се установява, че автомобилът е от категория N1 - товарен. Твърденията на приходните органи, че автомобилът е лек, а не товарен е следвало да се докаже от тях, т. е. доказателствената тежест за това обстоятелство пада върху приходната администрация. Такова доказване не е установено с протокол № 1401657/16.01.2014 г. за оглед на автомобила, тъй като той е извършен от приходните органи, а не от технически компетентни лица. За целта е следвало в ревизионното производство приходните органи да назначат техническа експертиза, която да се произнесе след оглед, какъв е автомобила - лек или товарен. Такава експертиза приходната администрация не е поискала и в хода на съдебното производство, поради което по никакъв начин не е опровергал сертификата за съответствие, издаден от производителя, че той е от категорията N1 - товарен. Затова и първоинстанционният съд правилно се е аргументирал и със сертификата за съответствие, в който е посочено, че автомобилът позволява превоз на товари. Правилно първоинстанционният съд се е позовал и на решение по дело С-118/11 на СЕС в Люксембург, тъй като е установено по делото, че процесният автомобил е заприходен в счетоводството на едноличния търговец като ДМА и това според цитираното решение е достатъчно да се установи, че активът изцяло е включен в имуществото на предприятието и той се използва и за икономическата му дейност и за лични цели на собственика, то тогава се приема от съда, че ДДС подлежи изцяло и незабавно на приспадане при придобиването на актива. Правилно съдът е посочил в съдебния си акт, че след като процесния автомобил е заприходен като ДМА, тъй като тези активи са предназначени за стопанска дейност на данъчнозадълженото лице, потреблението на които се разсрочва за период до пълната им амортизация, поради което икономическата изгода от тях се очаква в един по-продължителен период от време. В тази връзка законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че незаконосъобразно с ревизионния акт приходните органи са отказали правото на данъчен кредит по фактура № 154/09.07.2013 г., издадена от "Авточойс" ООД за закупения автомобил, марка "Фолскваген", модел Passat Variant Comfortline комби и по 14 бр. фактури, издадени от "Лукойл България" ЕООД, една фактура от "Бе пет" ЕООД и една фактура, издадена от "Порше интер ауто БГ" ЕООД за данъчни периоди на месеците юли, август и септември 2013 г. Неоснователно касационният жалбоподател се позовава на Комбинираната номенклатура на ЕС, тъй като Обяснителните записки към нея, тъй като, както правилно е посочено в обжалваното съдебно решение приложими за процесия случай са ЗДвП и Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Въз основа на така регламентираната уредба за моторните превозни средства и официални документи, съдът е направил законосъобразния извод, че процесният автомобил не е лек, а товарен, и затова за него не е приложимо ограничение на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. В този смисъл е и многогодишната съдебна практика, която е константна и непротиворечива и с която приходните органи многократно не се съобразяват. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие с изискванията на приложимия материален данъчен закон - ЗДДС, на съдопроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка, са направени и правните изводи на съда, поради което е налице и обоснованост на съдебния акт. Същият като правилен следва да бъде оставен в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника по касационната жалба, на тази страна следва да се присъдят направените по делото разноски пред ВАС, I отделение в размер на 977,91 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение