Решение № 8832 от 03.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3052/2009 г.

Решение № 8832 от 03.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3052/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, срещу частта от решение № 21/08.01.2009 г. по ахд № 917/2008 г. на Административен съд - гр. Варна, трети състав, с която е отменена частта от ревизионен акт (РА) № 180001006/30.01.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе в частта, с която на "Алутехникс" ООД, гр. Русе са установени задължения за корпоративен данък за 2004 година в размер над 6610, 40 лв. и лихви в размер над 2472, 15 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - "Алутехникс" ООД, гр. Русе, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е приел за установено, че с РА законосъобразно е прието, че по отношение на дружеството са били налице основанията за облагане по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДПК по аналог за ревизираните данъчни периоди, включително и за 2004 година по ЗКПО. При формиране на данъчната основа за 2004 година неправилно са взети предвид и получените и осчетоводени през м. 01.2005 година средства от Румен Иванов Горанов в размер на 7277, 89 лв., тъй като тези суми нямат отношения към приходите за предходната 2004 година. Предвид изложеното съдът е намалил определената от данъчните органи данъчна основа за 2004 година - 41 177, 39 лв. с 7277, 89 лв. и върху получената данъчна основа от 33 899, 50 лв. е определил корпоративен данък в размера по чл. 44, ал. 1 от ЗКПО (отм.)- в приложимата редакция за периода и е получил дължим корпоративен данък 6 610, 40 лв., след което е пресметнал и дължимата лихва върху тази сума и е отменил РА за разликата. Обосновано съдът е извадил от данъчната основа за 2004 година суми, които са получени и осчетоводени от дружеството през следващия данъчен период - 2005 година. Правилно е определена приложимата редакция на чл. 44, ал. 1 ЗКПО (отм.) и съответната данъчна ставка за корпоративен данък за 2004 година. Последващите аритметични действия по изчисляване на дължимия размер корпоративен данък върху така установената данъчна основа са извършени правилно. Неоснователно е оплакването, че съдът не се е занимавал с размера декларирана от дружеството данъчна основа и съответния на нея внесен от дружеството корпоративен данък, тъй като същият не е бил предмет на обжалване нито пред горестоящия административен орган, нито пред съда. Обжалваната част от решението е правилна и следва да бъде оставена в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение