Решение № 9944 от 15.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13547/2012 г.

Решение № 9944 от 15.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13547/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Антонио Пламенов Савов, с адрес в гр. София, чрез процесуален представител, срещу заповед рег. № К-7845/9.07.2012 г. на министъра вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на държавния служител в МВР и е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят, в жалбата и в съдебно заседание сочи, че обжалваната заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречи на материалноправни разпоредби и е несъответна с целта на закона. Иска се нейната отмяна. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С атакуваната в настоящото производство заповед рег. № К-7845/09.07.2012 г. на министъра вътрешните работи, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР /ППЗМВР/, чл. 228, т. 1 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на Савов на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Инспектор Антонио Пламенов Савов е разузнавач IV степен в 02 група на 06 сектор "Престъпления против собствеността" към отдел "Противодействие на криминалната престъпност" при СДВР, категория Г - II степен. В обжалваната заповед се излагат мотиви за извършване на тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 15 или 16.02.2010 г. в ж. к. "Люлин" IV - гр. София, инспектор Савов, в качеството си на длъжностно лице, е поискал чрез Рафаел Б. Ганчев от Румен Ст. Велинов имотна облага, която не му се следва - сумата от 500 лева, за да не извърши действия по служба по досъдебно производство /ДП/ № 457/2010 г. по описа на 09 РУП-СДВР, за което срещу служителя е образувано досъдебно производство № 5-П/2011 г. по описа на Следствен отдел при СГП /пр. пр. № 4-1197/2010 г. на СГП/, приключило с внасяне на обвинителен акт в СГС - Наказателно отделение, за извършено престъпление по чл. 302, т. 1, пр. последно и т. 2, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1, алт. 2 от НК, с което виновно е нарушил т. 4, т. 7 и т. 8 и т. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ рег. № Iз-2013/08.11.2006 г., деяние, съставляващо тежко нарушение на служебната дисциплина. Наказанието е наложено след оценка на събраните и приети писмени обяснения и възражения на служителя. Заповедта е връчена на Савов на 17.07.2012 г. От доказателствата, които се съдържат в представената по делото административна преписка, се установява, че повод за образуване на дисциплинарното производство са постъпили данни, относно извършени дисциплинарни нарушения от страна на инспектор Савов и направено предложение с рег. № 15224/04.04.2012 г. от директора на СДВР за образуване на дисциплинарно производство. Със заповед № К-4249/11.04.2012 г. на министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство по реда на чл. 230 от ЗМВР и е определен дисциплинарно-разследващият орган в състав комисар Антонио Ангелов и членове инсп. Ирина Карагьозова и инсп. Мая Караиванова. Служителят се е запознал със заповедта за образуване на дисциплинарно производство срещу подпис на 03.05.2012 г. С покана с рег. № 19374/03.05.2012 г. дисциплинарно-разследващият орган е поискал писмени обяснения от служителя по повод образуваното дисциплинарно производство. С поканата за даване на обяснение служителят се е запознал срещу подпис на 03.05.2012 г. Обяснения от служителя са депозирани пред дисциплинарно-наказващия орган с рег. № Я20623/07.05.2012 г., с които последният се е запознал на 09.07.2012 г., видно от резолюция. В хода на административното производство са приобщени материали и от досъдебното производство № 5-П/2011 г. С рег. № 20576/10.05.2012 г. председателят на дисциплинарно-разследващия орган е депозирал предложение до министъра срокът за провеждане на дисциплинарното производство по заповед рег. № К-4249/11.04.2012 г. да бъде удължен с още един месец до 11.06.2012 г. включително. С рег. № 925318/08.06.2012 г. е изготвена обобщената справка с констатации от проведеното дисциплинарно разследване. Савов се е запознал със същата 08.06.2012 г. срещу подпис, а дисциплинарно-наказващият орган на 09.07.2012 г., видно от резолюция. С рег. № Я25560/11.06.2012 г. е изготвено становище на дисциплинарно-разследващия орган, че не е налице нарушение на служебната дисциплина от страна на инспектор Савов, прието от наказващия орган на 09.07.2012 г., видно от резолюция. С рег. № 6883/20.06.2012 г. е депозирано мотивирано становище на директора на Дирекция "Човешки ресурси" - МВР, с което се предлага на дисциплинарно-наказващия орган да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на инспектор Савов. Същото е резюлирано с "да" на 21.06.2012 г., от министъра. С покана с рег. № К-6981/22.06.2012 г. дисциплинарно-наказващият орган е поискал писмени обяснения от служителя по повод образуваното дисциплинарно производство. С поканата за даване на обяснение служителят се е запознал срещу подпис на 25.06.2012 г. Обяснения от служителя са депозирани пред дисциплинарно-наказващия орган с рег. № Я21979/26.06.2012 г., с които последният се е запознал на 09.07.2012 г., видно от резолюция. В хода на дисциплинарното производство и в хода на съдебното производство жалбоподателят поддържа тезата, че не е налице дисциплинарно нарушение. Жалбата, предмет на настоящото производство, е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен 14-дневен срок от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, и същата е процесуално допустима. По същество жалбата е основателна. При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията, посочени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентния към датата на постановяването орган - министърът на вътрешните работи, в рамките на предоставената му компетентност с чл. 228, т. 1 от ЗМВР. Заповедта е издадена при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 231, ал. 2 за изясняване на постъпилите данни и установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване. В настоящия случай дисциплинарното производство е образувано със заповед на министъра на вътрешните работи с рег. № 4249/11.04.2012 г. Видно от т. 6 на същата дисциплинарно-разследващият орган докладва заедно със събраните доказателства установеното в едномесечен срок от издаването на заповедта - т. е. крайният срок е 11.05.2012 г. - петък, работен ден. Правомощието на дисциплинарно наказващия орган да определи срок за приключване на дисциплинарното производство е регламентиран в чл. 231, ал. 2 от ППЗМВР, а задължението на дисциплинарно разследващия орган да извърши проверката в определения срок е уредено в чл. 244 от ППЗМВР. В цитираната норма законодателят е изразил воля да предостави на дисциплинарно наказващия орган преценката относно продължителността на срока за приключване на дисциплинарното производство с оглед спецификата на всеки конкретен случай. В конкретния случай не може да се приеме, че е налице удължаване на срока, тъй като към 08.06.2012 г., когато е изготвена обобщената справка, първоначално определеният със заповед рег. № 4249/11.04.2012 г. срок вече е изтекъл. В тази връзка с рег. № 20576/10.05.2012 г. председателят на дисциплинарно-разследващия орган е депозирал предложение до министъра срокът за провеждане на дисциплинарното производство по заповед рег. № К-4249/11.04.2012 г. да бъде удължен с още един месец до 11.06.2012 г. включително. Няма законова забрана дисциплинарно-наказващият орган да определи допълнителен срок за приключване на дисциплинарното производство, което същият не е сторил. Ето защо в случая е налице съществено нарушение на чл. 244 от ППЗМВР. По преписката не е налична заповед за удължаване на срока за провеждане на дисциплинарното разследване, нито в приобщените материали косвено може да се предположи, че такава въобще е издавана. Оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалния закон и на предписаната от закона форма. В заповедта административният орган се е позовал на становището на директора на дирекция "Човешки ресурси" при МВР, без да изложи съображения защо не приема предложението на дисциплинарно-разследващия орган, който е назначен съобразно изискванията на закона, както и защо е приел съображенията на директора на дирекция "Човешки ресурси" - МВР, като по този начин назначаването на дисциплинарно-разследващ орган е обезсмислено. От изложеното следва, че заповедта не съдържа фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание. Действително становището на дисциплинарно-разследващия орган не е задължително за органа по назначаването, но ако същият приеме друго становище, то в административният акт следва да бъдат изложени съображенията за това. В настоящия случай в оспорената заповед липсват съображения защо административният орган е приел, становището на директора на дирекция "Човешки ресурси" - МВР, а не становището на дисциплинарно-разследващия орган. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, се налага изводът, че в заповедта за уволнение е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е сторил в конкретния случай. Липсват доказателства при определяне вида на наказанието да са взети предвид обстоятелствата, при които е извършено нарушението, настъпилите последици, формата на вината, както и цялостното поведение на служителя по време на службата. Дисциплинарно наказващият орган, както впрочем и всички материали, част от дисциплинарното производство описват установената в досъдебното производство фактическа обстановка, но обжалваната заповед не съдържа реквизитите съгласно изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР и в нея липсва индивидуализация на конкретните дължими действия, които Савов е следвало да предприеме, включително кога, в кой момент е било дължимо извършването им като тези обстоятелства засягат правото му да възприеме фактическите рамки на нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност. При така констатираните недостатъци, следва да се приеме, че обжалваната заповед не съдържа всички задължителни по закон реквизити и е немотивирана. Горното сочи на съществени пороци във формата на административния акт, явяващи се достатъчни основания за неговата отмяна. Липсата на мотиви, както и необсъждането на обясненията и възраженията на дисциплинарно-отговорното лице във всички случаи съставлява основание за отмяна на издадения административен акт, без значение дали същият е постановен в хипотезата на обвързана компетентност на органа или при условията на оперативна самостоятелност. Действително, съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 на ВАС, както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното (дисциплинарното) производство акт, а в друг, отделен документ. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В дисциплинарните производства по ЗМВР функция на такъв подготвителен документ притежава становището на дисциплинарно-разследващия орган. В случаите, когато дисциплинарно наказващият орган не е изложил мотиви в заповедта по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, тя се счита за мотивирана, ако такива се съдържат в решението на дисциплинарно-разследващия орган. В случая обаче дисциплинарно наказващия орган, в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, се е позовал на справка, която не е изготвена от дисциплинарно-разследващия орган и е възприел различни от установените дисциплинарни нарушения и е наложил друго наказание, за което не са изложени съображения. Ето защо не би могло да се приеме, че процесната заповед е мотивирана при хипотезата на изложени в подготвящия издаването й документ мотиви. Видно от доказателствата, с влязла в сила присъда № 19/05.11.2012 г., постановена по н. о. х. д. № С61/2012 г. по описа на Софийски градски съд, Савов е признат за невинен и е оправдан по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 302, т. 1, пр. последно и т. 2, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1, алт. 2 от НК. На основание чл. 300 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, относно това, дали е извършено деянието и виновността на дееца. С посочения акт по наказателните дела е установено с влязла в сила присъда, че Савов не е извършил вменените му деяния, а доколкото същите са предмет за ангажираната му дисциплинарна отговорност се следва, че служителят не е извършил и вмененото му тежко нарушение на служебната дисциплина. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на предписаната от закона форма, в противоречие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК следва да бъде отменена. По изложените съображения Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение