Решение № 7872 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10131/2014 г.

ВАСVIII отделение29.06.2015 г.докладчик т Емилия Миткова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 358/19.06.2014 г. на Административен съд - гр. Пазарджик, постановено по адм. дело № 327/2014 г. по описа на същия съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД-15-102/26.03.2014 г., издадена от началника на Митница Пловдив. ОСЪЖДА Митница Пловдив да заплати на Емил Ружинов Пашов, действащ, като ЕТ "Извора-ЕП-Емил Пашов", със седалище и адрес на управление гр. Сърница, сумата 605 (шестстотин и пет) лева, направени разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7872 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10131/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Емил Ружинов Пашов, действащ като ЕТ "Извора-ЕП-Емил Пашов", чрез пълномощника си адв. Х. Стоименов, срещу решение № 358/19.06.2014 г. на Административен съд - гр. Пазарджик /АС/, постановено по адм. дело № 327/2014 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № РД-15-102/26.03.2014 г., издадена от началника на Митница Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът моли да бъде отменено изцяло решението и наложената ПАМ. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Пловдив, чрез процесуалния си представител, в писмено заявление излага доводи за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима и подадена в срока по чл. 211 от АПК. Предмет на обжалване пред АС е била Заповед за налагане на ПАМ № РД-15-102/26.03.2014 г., издадена от началника на Митница Пловдив, с която на основание чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 124б, ал. 1 и ал. 2, чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, митническият орган е наредил запечатването на търговски обект, находящ се в гр. Сърница, ул. "Спартак" № 14, стопанисван от ЕТ "Извора-ЕП-Емил Пашов", със седалище и адрес на управление гр. Сърница, общ. Велинград, ул. "Спартак" № 14, със собственик Емил Ружинов Пашов, считано от 8.04.2014 г. и е забранил достъпа до същия обект. За да постанови обжалваното решение АС е приел за установено, че на 4.08.2013 г. жалбоподателят е държал в складово помещение в гр. Сърница, в шкаф, намиращ се под мивка, в картонен кашон шест броя кутии цигари марка "Famous" - без бандерол, по 20 къса всяка, общо 120 къса и един брой плик цигари марка "Cartel", саморъчно направени, без бандерол, съдържащ 20 къса цигари, които стоки са описани и предадени за съхранение. Дължимият акциз в случая е определен на 26,22 лева. Наложено е наказание "лишаване от право да бъде упражнявана търговска дейност" за срок от един месец. Съставен е АУАН № 575/17.12.2013 г. за административно нарушение, като оспорващият е дал обяснения, че цигарите ги е закупил за своя лична нужда. Съдът е приел, че твърдението на оспорващия търговец за предназначението на цигарите - за лична употреба, е без значение за ангажираната отговорност, тъй като само обстоятелството, че цигари без бандерол са били държани в търговския обект, е достатъчно да обоснове наличието на административно нарушение по чл. 123, ал. 2 от ЗАДС, констатирано с АУАН и НП, които са предпоставили издаването на заповедта за налагане на ПАМ. Наличието на условията, визирани в правната норма предпоставят налагането на ПАМ, поради което съдът е приел, че органът действа при условията на обвързана компетентност. Налагането на ПАМ по чл. 124б от ЗАДС се обуславя от констатираното нарушение и наложеното наказание лишаване от право за упражняване на определена дейност в обекта за срок от един месец с НП. При така установеното първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Основателен е касационния довод за липса на посочен срок на действие на наложената мярка, поради което незаконосъобразно АС се е позовал на наказателното постановление, с което освен имуществената санкция е наложено и административно наказание - лишаване от право да упражнява търговска дейност в обект - стопанисван от ЕТ "Извора-ЕП- Емил Пашов", със седалище и адрес на управление гр. Сърница, общ. Велинград, ул. "Спартак" № 14, със собственик Емил Ружинов Пашов за срок от един месец, който според съда съвпада със срока на действие на принудителната мярка. Съгласно разпоредбата на чл. 124б, ал. 1 и ал. 2 от ЗАДС в случаите на налагане на административно наказание по чл. 124а от закона се налага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението, като принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на началника на компетентното митническо учреждение или на оправомощено от него длъжностно лице. В случая не само липсват мотиви за срока за който е издадена заповедта, но не се установява и за какъв срок е запечатан обекта стопанисват от касатора, тъй като такъв не е посочен. Позоваването в обжалваната заповед на чл. 124б, ал. 5 от ЗАДС е ирелевантно досежно законоустановения срок за налагане на мярката, който следва да бъде изрично посочен, конкретизиран и мотивиран в обжалваната заповед. Посочената разпоредба предвижда, че принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е наложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло, но това обстоятелство е свързано с прекратяване на срока за който е запечатан обекта, преди изтичането му, при изпълнение на посочените изисквания. По този начин се гарантира правото на адресата на акта да се възползва от възможността, визирана в посочената разпоредба, но не освобождава органа от задължението му да посочи срок на действие на ПАМ. Срока на лишаване от право да се упражнява търговска дейност определен в НП е във връзка с административно наказателната отговорност, която се реализира по друг процесуален ред, който е неприложим в производството по издаване на ПАМ. С оглед на изложеното и без да обсъжда останалите доводи в жалбата, настоящият състав намира, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени обжалваната ПАМ, като незаконосъобразна. При този изход на спора и предвид изричната претенция на касатора за разноски, ответната страна следва да заплати сумата от 605 (шестстотин и пет) лева, разноски за две съдебни инстанции. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

Цитирани разпоредби

2