Решение № 11150 от 6.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Исаев, [ЕГН], с адрес: гр. Монтана, [улица], чрез процесуалния представител адв. М. Минков, срещу Решение 498/25.11.2021 г., постановено по адм. д. 434/2021 г. по описа на Административен съд Монтана. С него е отхвърлено оспорването против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/9547#8 от 21.07.2021 г. на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) и жалбоподателят е осъден да заплати разноски по делото в полза на ответната страна в размер на 725,41 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно развитите аргументи, в обжалваното съдебно решение, както и при издаването на АУПДВ, не са взети предвид всички относими факти и обстоятелства с оглед преценката за наличие на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 4, б. "в" от ДР на Наредба 11 от 06.04.2009 г. По делото е установено безспорно, че задълженото лице, в качеството си на земеделски производител, е поело петгодишен агроекологичен ангажимент по съответната мярка от ПРСР 2007-2013 г. през 2012 г. Настъпилите впоследствие промени, свързани с частично прекратяване на договорите за наем на земеделски имоти от страна на Община Георги Дамяново създават обективна невъзможност за изпълнение на поетите ангажименти. Касаторът възразява и срещу размера на дължимата за възстановяване сума като посочва, че същият е определен с акта неправилно съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4 б. в от Наредба 11 от 06.04.2009 г. В касационната жалба са развити подробни съображения в подкрепа на оплакванията. Отправя искане към съда за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и постановяване на ново по същество, с което обжалваният АУПДВ бъде отменен или евентуално, размерът на сумата за възстановяване с акта да бъде определена в съответствие с чл. 18, ал. 4, б. г от Наредбата. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез юрк. Н. Йорданова, оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на административния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по аргументи, изложени в писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство по реда на Наредбата за заплащането на правната помощ и при условията на евентуалност отправя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, заявените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира същата за процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол от Административен съд - Монтана е бил АУПДВ 01-6500/9547#8 от 21.07.2021 г. на зам.- изпълнителния директор на ДФЗ, с който на И. Исаев е установено публично държавно вземане в размер на 7 908,23 лв., представляващо 20% от изплатената субсидия в общ размер на 39 541,17 лв. по Мярка 214 АЕП от Програмата за развитие на селските райони 2007- 2013 г. (ПРСР), направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност по общи заявления за плащане на площ за кампании 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. От фактическа страна решаващият съд е приел, че И. Исаев е подал с Общо заявление за подпомагане вх. 12/300512/54597 през 2012 г., в резултат на което е бил одобрен за участие по мярка 214 Агроекологични плащания за кампания 2012 г. от ПРСР 2007- 2013 г. Общият размер на получената от лицето финансова помощ под формата на субсидия през годините, предхождащи прекратяването на ангажимента, е 39 541,17 лв. След извършени административни проверки на основание чл. 65, ал. 1 от Наредба 11/06.04.2009 г. е установено, че площите за поетия ангажимент през петата година са намалени спрямо първоначално заявените и одобрени площи поради прекратяване на договорите за наем. С уведомително писмо 01-6500/9547/25.07.2019 г., издадено от зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, е бил прекратен агроекологичният ангажимент. Последното е било връчено лично на адресата на 21.08.2019 г. и е влязло в сила на 05.09.2019 г. Производството по издаване на процесния АУПДВ е открито с писмо 01-6500/9547#6 от 13.07.2020 г. След проверка по отношение на валидността на процесния АУПДВ съдът е достигнал до извод, че актът е издаден от материално компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел за неоснователно направеното възражение относно процентната стойност на припокриване на площта от пресичане на заявените парцели през кампания 2016 г. спрямо референтните парцели за участие по направление ВПС-1 от 57,69%. Фактическото основание за издаване на АУПДВ в случая се явява уведомителното писмо 01-6500/9547 от 25.07.2019 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, което не е било обжалвано и е влязло в сила. След като е обсъдил приложимата нормативна рамка съдът е посочил, че това възражение е могло да бъде направено в производството по обжалване на цитираното писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент. По същество в обжалваното решение е обосновано, че сумата за възстановяване е определена правилно с АУПДВ по основание и размер като 20% (7 908,23 лв.) от получените субсидии с оглед разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4 б. в", във вр. с чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 11/06.04.2009 г. Крайното заключение за законосъобразност на административния акт е формирано предвид извода на съда за наличие на фактическите и правни основания за издаване на акта. Обжалваното решение на АС - Монтана е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, при следните допълнителни мотиви: По делото е безспорно установено, че агроекологичният ангажимент на И. Исаев по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 е прекратен с Уведомително писмо 01-6500/9547 от 25.07.2019 г. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че влезлият в сила акт е достатъчна предпоставка за търсене на изплатените на бенефициера суми във връзка с поетия дългосрочен ангажимент по мярка 214. Единственото условие за това обаче е да не са налице доказателства за наличие на форсмажорни или изключителни обстоятелства по смисъла на чл. 18, ал. 6 от Наредба 11/06.04.2009 г. Последните представляват нормативно уредени хипотези или изключения, при които не се изисква възстановяването на средствата. Първоинстанционният съд е констатирал и не е спорно, че в хода на административното производство на задълженото лице е била предоставена възможност да представи допълнителна информация, в съответствие с чл. 34, ал. 3 АПК и да посочи доказателства за това. Доказателства в тази насока не са представени и при разглеждане на делото от административния съд. Принципно правилно в обжалваното решение е прието, че спорът по делото е изцяло правен, но видно и от подадената жалба до административния съд, жалбоподателят е заявил наличие на форсмажорно обстоятелство съгласно дефиницията на § 1, т. 4, б. в от Наредба 11/6.04.2009 г. Следователно, освен възраженията относно процентното припокриване в заявените площи и размера на подлежащата на възстановяване сума, е следвало да бъде обсъдено и твърдяното наличие на форсмажорни или изключителни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Наредба 11/6.04.2009 г. В тази насока прекратяването на договорите за наем между касатора и Община Георги Дамяново и невъзможността да довърши изпълнението на поетия 5-годишен агроекологичен ангажимент, са неотносими при освобождаване на лицето от възстановяване на изплатените до момента суми. Прекратяването на договорите за наем не е пряка последица от промените в нормата на § 15, ал. 3 вр. ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, а следствие от неизпълнение на задължението, въведено с тази правна норма. Лицето безспорно е имало възможност да съобрази дейността си с измененията, за което е бил предоставен законов срок до 01.02.2016 г., видно от текста на нормата. Промяната в нормативната уредба и последвалото прекратяване на договорите за наем с Община Георги Дамяново не може да се квалифицира като форсмажорно или изключително (извънредно) обстоятелство по смисъла на § 1, т. 4, б "в" от ДР на Наредба 11/06.04.2009 г. и чл. 47, § 4 от Регламент 1305/2013 във вр. с чл. 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013. Поставеното изискване е отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението и е поет ангажиментът. Разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от Наредба 11/06.04.2009 г. се явява неприложима, тъй като определението е точно дефинирано, но пред административния орган и по делото не са доказани форсмажорни, нито изключителни обстоятелства съгласно § 1, т. 4 от ДР на Наредбата, както се твърди в касационната жалба. В утвърдената практика на ВАС е прието, че тези хипотези са изчерпателно изброени в чл. 18, ал. 6 вр. § 1, т. 4, б. "а" до б. "е" от ДР на Наредба 11/06.04.2009 г. и чл. 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 - така Решение 5697 от 13.06.2022 г. по адм. д. 12483/2021 г., Решение 3747 от 19.04.2022 г. по адм. д. 7385/2021 г., Решение 10218 от 02.07.2019 г. по адм. д. 3041/2019 г. и др. А именно, това са: смърт на подпомаганото лице; дългосрочна професионална нетрудоспособност на подпомаганото лице; отчуждаване на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът; сериозно природно бедствие, което силно засяга земята на стопанството; разрушаване на оборите в стопанството в резултат на инцидент и епизоотична болест, засягаща всички или част от животните в стопанството. Съгласно чл. 47, т. 1, б. "в" от Регламент (ЕО) 1974/2006 на Комисията от 15.12.2006 г. за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР, лишаването от голяма част от стопанството, ако това не се e очаквало към деня, когато е бил поет ангажиментът, е основание държавите-членки да признаят това лишаване като непреодолима сила или извънредно обстоятелства, при които да не изискват частично или пълно възстановяване на получената от бенефициера помощ. Най-близо до този смисъл, но не и идентично с разглежданото основание, е възпроизведено в § 1, т. 4, б. "в" от ДР в Наредба 11/06.04.2009 г. - отчуждаването на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът. Безспорно е налице неизпълнение през 2016 г. на поетите от лицето през 2012 г. агроекологични дългосрочни ангажименти, но същите не се дължат на обстоятелство по смисъла на Наредбата, което освобождава земеделския стопанин напълно от задълженията му в тази връзка. Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата, Държавен фонд "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 24, ал. 2. Както се посочи по-горе, в конкретния случай административният орган, след като е установил наличие на влязъл в сила акт, с който е прекратен агроекологичният ангажимент, е длъжен да проведе производство по събиране на изплатените суми. Касационноито оплакване за неправилно определяне размера на дължимата за възстановяване сума е неоснователно. Според доводите, на възстановяване подлежи само 10% от оторизираната сума и това е в съответствие с разпоредбата на чл. 18, ал. 4, б. г от Наредба 11/2009 г., която определя размера от подлежащата на възстановяване субсидия според годината, в която фактически е констатирано неизпълнението. От точния смисъл на разпоредбата става ясно, че първата година на поетия агроекологичен ангажимент е 2012 г., тъй като това е годината, в която е подадено заявлението за подпомагане. До следващата кампания през 2013 г. е изтекла една година, а третата и четвъртата кампании, за които са получени плащания в случая са 2014 г. и 2015 г. Годината, в която са открити несъответствия е последната пета от поетия петгодишен ангажимент. С оглед на това, настоящата инстанция приема, че размерът на дължимата за възстановяване сума е определен правилно предвид нормата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата в размер на 20% от получената финансова помощ. Изложеното налага решението на Административен съд Монтана по същество да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 1, пр. първо АПК. Установените от решаващия състав факти не са спорни и са основани на доказателствения материал по делото. При разглеждане на правния спор не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Материалният закон е приложен точно в настоящия случай, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Заявените оплаквания от касатора не се споделят при извършената проверка на доказателствата по делото. С оглед изхода от спора и своевременно заявената претенция на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 143, ал. 3 вр. чл. 228 АПК в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ от 100 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение: