Решение № 42 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2007 г.

Решение № 42 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /Об., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./. Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), от Д. Б. Х. срещу въззивното решение № 1* от 6.06.2007 г. по гр. д. № 2684/2002 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата са изложени касационни доводи за неправилност на постановения съдебен акт, чиято отмяна се иска, поради нарушение на материалния закон при приложението на ЗВСОНИ и чл. 109, ал. 1 ЗС и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила - чл. 221, ал. 1 ГПК (отм.). Ответниците по касация Г. А. К., Е. С. К. и К. А. К. считат жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: С въззивното решение, предмет на касация, в сила е оставено решението от 21.05.2002 г. по гр. д. № 545/2002 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявен от касатора иск по чл. 109, ал. 1 ЗС, с искане ответниците да бъдат осъдени да премахнат гараж с площ от около 21 кв. м., означен с № 4 в констативен акт № 11 от 30.01.2002 г. на РДНСК гр. П., разположен на южната граница на УПИ II-506 от кв. 269-стар, 353-нов по плана на гр. П., кв. "Т". Ищецът се легитимира за собственик на основание покупко-продажба от Б. Д. Л. на дворно място с площ от 768.75 кв. м., съставляващо имот пл. № 5* за който е отреден парцел II-506 - н. а. № 1* т. III, дело № 551 от 8.11.2000 г. Произходът на имота е безспорно установен и той се свързва с Е. С., от която при действието на плана от 1934 г. е одържавено през 1948 г. по ЗОЕГПНС празно дворно място, съставляващо парцел **** XV-5. Безспорно е също, че с решение № 38 от 2.04.1968 г. на ИК на ГНС гр. П. и договор от 8.04.1968 г. на ЖСК "Ж" върху 807/819 ид. ч. от парцел **** II-506,507 от кв. 353- нов, 269 - стар, по плана на IV-та градска част, образуван след неколкократни изменения на регулацията, е отстъпено право на строеж за четириетажна жилищна сграда, което е реализирано. Предметът на негаторния иск - гараж, е построен без наличието на строителни книжа. Представена е заповед № А* от 6.03.2007 г. за изменение на ПУП на част от кв. 353 - нов, 269 - стар, с която се образуват УПИ II-506,507,933със запазване на съществуващото застрояване и УПИ XVI-506,933 с ново ниско свободно застрояване. Липсват данни към приключване на устните състезания заповедта да е влязла в сила. С влязло в сила на 6.04.2007 г. решение № 1* от 22.07.2005 г. по в. гр. д. № 1169/2005 г. на Пловдивския окръжен съд е признато за установено на отношение на няколко физически лица, сред които и ответника К. А. К., че касаторът и Г. Б. Х. не са собственици на имоти пл. №№ 933 и 506 от кв. 353- нов, по плана на гр. П., кв. "Т". Решението е постановено по искове по чл. 336, ал. 1 вр. чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) по повод насочване на принудително изпълнение върху тези имоти. За да отхвърли иска за защита на собствеността, въззивният съд приел за основателно и доказано възражението на ответниците, че ищецът не е придобил претендираното право, тъй като не са били налице предпоставките на ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността върху имота. За този извод се позовал на решаващите мотиви на влязлото в сила съдебно решение, че от отчуждения имот не може да се обособи част, която да отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел **** поради липса на лице към улица. Затова и праводателката на ищеца Б. Л., легитимирала се за собственица на основание реституция и последваща делба на наследство, останало от Е. С., не е прехвърлила на ищеца правото на собственост. Обжалваното въззивно решение е правилно. Касационният довод за неправилно приложение на чл. 221, ал. 1 ГПК (отм.) е неоснователен. Защитата на трети лица при принудително изпълнение върху чужда вещ, уредена от чл. 336, ал. 1 ГПК (отм.), се реализира чрез предявяване от третото лице на отрицателен установителен иск. С него ищецът отрича, че правото - обект на изпълнението, принадлежи на длъжника и това е предмет на иска и на процеса. Касаторът Д. Х. е бил ответник по гр. д. № 1169/2005 г. на Пловдивския окръжен съд в качеството му на длъжник по изп. д. № 3360/2001 г. по описа на СИС при ПРС. Заедно с другия длъжник по изпълнението - също ответник по делото, са посочили имотите като своя собственост и принудителното изпълнение е било насочено срещу тях. Предмет на спора е било отричаното от ищците, един от които е К. А. К., но претендирано от ответниците право на собственост върху имоти пл. №№ 506 и 933 от кв. 353-нов, по плана на гр. П., кв. "Т". С влязлото в сила решение е формирана сила на пресъдено нещо по въпроса за принадлежността на правото на собственост върху тези имоти и този спор не може да бъде пререшаван, без оглед на това, че исковата защита е проведена по повод на принудително изпълнение. Това е така, защото с уважаването на отрицателен установителен иск се признава със сила на присъдено нещо, че ответникът не е носител на отричаното от ищеца право. Този случай е равнозначен с това да се уважи положителен установителен иск за собственост, каквато част се съдържа в предмета на осъдителния иск по чл. 109, ал. 1 ЗС. Затова правилно съдът се е позовал на силата на присъдено нещо на решението, с което искът по чл. 336, ал. 1 вр. чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) е уважен. Тя обхваща всички елементи на придобивния способ, на който ответникът по този спор, сега касатор, се е позовал. Сред тях е и тази от предпоставките за реституция по ЗВСОНИ, свързана с обекта на възстановяване на собствеността. След като е прието, че тя не е налице, то за успешното провеждане на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС е необходимо, след влизане в сила на решението по чл. 336, ал. 1 вр. чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), да е настъпил нов факт с правно значение за отношенията между страните. След като заповед № А* от 6.03.2007 г. не е влязла в сила до приключване на устните състезания пред въззивния съд, правилно не е съобразена при разрешаване на настоящия спор. Неоснователен е при това положение и следващият касационен довод за неправилно приложение на материалния закон, обоснован с това, че ЗВСОНИ и съдебната практика (ТР №№ 1/1995 г. и № 6/2005 г.) не поставят условието да е налице влязъл в сила устройствен план, който да предвижда образуване на самостоятелен парцел ..... останалата незаета от строителството част от отчуждения имот. С оглед на изложеното касационната жалба за неправилност на въззивното решение по иска, предявен срещу К. А., е неоснователна. Неоснователна е и жалбата по исковете срещу Е. и Г. К.. Този правен резултат следва от обстоятелството, че касаторът нито е твърдял, нито е представил доказателства посочените ответници да са създали и/или поддържали претендираното противоправно състояние в имота, съставляващо пречка по смисъла на чл. 109, ал. 1 ЗС за упражняване на правото на собственост. От данните по делото е видно, че в констативния протокол от 30.01.2002 г. като ползуващ гаража е посочен К. К., но не и останалите ответници, поради което не се установяват предпоставки за успешно провеждане на защита срещу тях. Като постановено в отсъствие на основанията по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане, на ответниците по касация следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 200 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I- во г. о.