Решение № 4695 от 3.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е касационната жалба, подадена от ЕТ ЕКО ТУР Р. Митева срещу решение 92/18.03.2022 г., постановено по адм. дело 256/2021 г. по описа на Административен съд-Кърджали. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспореният съдебен акт не бил мотивиран. Съдът не взел предвид липсата на посочена в решението за финансова корекция точна правна квалификация, дала основание за издаване на оспорения административен акт. Неправилно било прието, че непостигането на заложените в проекта финансови показатели, води до неизпълнение на договора между страните. Приходите от дейността били прогнозни, не били част от договора и не следвало да се взимат предвид от административния орган. Следвало да се проконтролира изпълнението на ангажиментите през период от 10 години, а не само на засегнатите от решението за финансова корекция /РФК/ три години. Решението за налагане на финансова корекция било издадено след изтичане на петгодишния мониторингов период. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на нов по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на ЕТ ЕКО ТУР Р. Митева , представлявано от Р. Митева, в качеството и на собственик, против Решение 09/312/03071/3/01/04/02 от 02.08.2021 г. за налагане на финансова корекция, издадено от зам. изпълнителен директор на ДФ Земеделие . С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, жалбата е оставена без уважение. За да се произнесе, съдът е приел за установено, че през 2013 год. жалбоподателят ЕТ ЕКО ТУР Р. Митева е подал заявление за подпомагане по Мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони/ПРСР/ 2007 2013 година. Към заявлението е приложил бизнес план за проект: Реконструкция на планинска хижа/къща за гости/ в ПИ 002019, местност Калето , в землището на с. Устрен,Община Джебел , с посочена в него сума на инвестиция 534875 лева. В бизнес плана е предвидено от дейността на къщата за гости ежегодно да реализира приходи в размер на 144400 лева. Предвидено е разкриване на 5 работни места, четири от които обслужващ персонал и едно за собственичката на фирмата, която няма да получава възнаграждение, а само ще се осигурява за сметка на приходите. След одобряване на бизнес плана, на 13.10.2014 г., между Държавен фонд Земеделие и ЕТ ЕКО ТУР Р. Митева е сключен Договор 09/312/03071, по силата на който, Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ (БФП) в размер на 286361,95 лева. Според т.4.4, б. б от договора, ДФЗ има право да откаже плащане на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или на част от изплатената финансова помощ, когато ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по договора и по Наредба 29 от 11.08.2008 год. за условията и реда за предоставяне на БФП по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия . В т.4.12. е предвидено, че ползвателят се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Ползвателят е поел ангажимент да изготвя, съхранява и представя на контролните органи документите, свързани с осъществяване на инвестицията. Според т.4.18. от договора одобрения проект следва да бъде спазван за срок от 5 години от сключване на договора. Съдът е установил, че в т.9.1., б. г от раздел Други условия на договора е дадена дефиниция за одобрен проект , съгласно която, това е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от Фонда заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми, съгласно Наредба 29 от 11.08.2008 год., документи, включително и представения от ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 312. . На 15.10.2015 год. финансираното лице е подало заявка за окончателно плащане до ДФ Земеделие Дирекция Оторизация на плащанията по прилагане на мерките за развитие на селските райони , отдел РРА Кърджали, с която е заявил окончателно плащане по проекта в размер на 286361,95 лева. По подадената заявка е била оторизирана сума, в размер на 229339,58 лева, като 80% от нея са от ЕЗФРСР, а 20 % национално съфинансиране. В уведомителното писмо е обяснено, че субсидията по заявката за плащане е редуцирана с общата сума от 25287,55 лева, като са изложени мотиви за наложените редукции. С два броя Заповеди с 373982 от 17.06.2019 год. на началник отдел Регионален технически инспекторат - Кърджали е разпоредено извършване на проверка на място през периода 17 - 26.06.2019 год. При извършената проверка на място след плащане по Договор 09/312/03071 от 13.10.2014 год., извършената разширена проверка на място след плащане в периода 23 - 24.07.2019 год. и след извършените допълнителни административни проверки, е констатирано неизпълнение на задължения, съгласно одобрения бизнес план, поради което с писмо УРН 09/312/03071/3/01/22/01 , с Изх.01-6500/8690 от 01.11.2019 год., ДФ Земеделие РА, на основание чл.26, ал.1, във връзка с чл.34, ал.3 от АПК, е открил производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/. Писмо е получено от жалбоподателя ЕТ ЕКО ТУР Р. Митева на 11.11.2019 год. В дадения с писмото 14-дневен срок е подадено възражение, в което е изразено несъгласие с описаните в писмото констатации и са развити доводи и аргументи против същите. След определянето им като неоснователни изпълнителния директор на ДФ Земеделие РА е издадал Акт 09/312/03071/3/01/04/01 за установяване на публично държавно вземане, с Изх.01-6500/8690 от 15.01.2020 год. на ДФ Земеделие , с който, във връзка с описаните в него констатации и на основание чл.46 ал.1, ал.2 и ал.3, т.4 от Наредба 29 от 11.08.2008 г., както и на основание т.8.1 от Договор 09/312/03071 от 13.10.2014 год., на ЕТ, е било определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на 229339,58 лева. С Решение 6421/28.05.2021 г. по адм. дело 709/2021 год. по описа на Върховен административен съд , АУПДВ е отменен изцяло. С Уведомително писмо с УН 09/312/03071/3/01/22/02, с Изх.01-6500/2926 от 25.06.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие , ЕТ ЕКО-ТУР Р. Митева е уведомен, че на основание чл.73, ал.2 от Закона за управление на средствата от структурните и инвестиционни фондове и влязло в сила съдебно решение 6421 от 28.05.2021 г. по описа на ВАС, ДФ Земеделие - Разплащателна агенция открива производство по налагане на финансови корекции. В писмото са подробно описани констатациите, направени след проверка на изпълнението на Договора в периода 17 - 28.06.2019 г., 23 - 24.07.2019 г., както и допълнителните административни проверки, при които е констатирано неизпълнение на задължения, съгласно одобрения бизнес план. В указания в писмото срок търговеца е представил писмени възражения, които не са уважени, поради което зам. изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие - град София е издал Решение 09/312/03071/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с Изх.01-6500/2926 от 02.08.2021 год., с което на ЕТ ЕКО ТУР Р. Митева е определена финансова корекция в размер на 229339,58 лева. В мотивите към решението е посочено, че представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. Описано е, че при извършените проверки е установено изпълнение на бизнес плана средно аритметично за три пълни финансови години (2016 г., 2017г. и 2018 г.) в размер на 8,39% от заложените приходи, като за първата изпълнението е 0%, за втората 6,85%, а за третата пълна финансова година 18,.34% изпълнение на одобрения бизнес план. Обследван е и периода 01.01. - 31.07.2019 год., за който е констатирано 7,20% изпълнение спрямо заложените приходи за съответния период от 7 месеца. В оспорения пред съда акт е било описано, че съобразно законовите изисквания, кандидата е длъжен да изготви и представи бизнес план и доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията, е дала основание да бъде одобрен процесния проект. Административния орган е приел, че в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план е залегнало разкриване на 5 работни места, но при проверката на място е установено, че за периода от изплащане на субсидията на 23.12.2015 год. до 31.07.2019 год. е сключен един трудов договор от 17.07.2018 год. След справка в електронната страница на НАП за всички действащи трудови договори е установено, че на 27.08.2019 год. е сключен още един договор за позиция работник кухня . При така установеното е изчислено, че през финансовата 2016 год. средногодишно са поддържани 1,75 работни места, през финансовата 2017 год. средногодишно са поддържани 2,08 работни места, през финансовата 2018 год. средногодишно също са поддържани 2,08 работни места, а средно аритметично за всички пълни проверявани финансови години са поддържани 1,97 работни места, при заложени 5 бр. Това според издателя на акта представлява 40% изпълнение на заложените в бизнес плана показателни за съответствие с изискването за устойчива заетост, което също е определено като нарушение на поетия от търговеца с бизнес плана ангажимент, водещо след себе си необходимост от налагане на финансова корекция в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора. Установени са несъответствия между наличните при проверката на място активи и тези, които са финансирани по проекта, като установените да в по-малко от заложените по проект. Прието е, че за това нарушение следва да се наложи в размер на 229339,58 лева. В хода на извършените проверки на място и на документалните такива не са представени фактури, платежни, банкови извлечения, договори, анекси, удостоверения, ППП, категоризация на обекта и други, поради което е прието, че ползвателят на помощта не спазва условието да съхранява всички документи, свързани с подпомаганите дейности за срок от 5 години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ, което е в нарушение на поетия по конкретно описани клаузи от договора ангажимент в тази насока. Прието е, че за цитираното нарушение следва да се приложи санкция от 5% за всеки месец, през който нарушението не е отстранено, до достигане на пълния размер на изплатената финансова помощ по договора и че в този случай следва да се наложи санкция в размер 100% от субсидията. В оспореното пред съда писмо са изложени мотивите относно неоснователност на депозираните от касационния жалбоподател до административния орган възражения. От изготвеното в хода на съдебното дирене на база представените от страните доказателства заключение на вещо лице, е установено, че средноаритметичният процент на изпълнение на приходите, съобразно посочените в бизнес плана прогнози за трите последователни години е 12,18%, а при съпоставяне на прогнозните данни с постъпленията от хотелиерски услуги с вкл. ДДС, средноаритметичният процент на изпълнение е 13.28%. Заетите лица на работа в едноличния търговец през 2016 г. са 1,75 бр., което е 35 % изпълнение спрямо заложените параметри за брой заети лица в бизнес плана. За 2017 г. са изпълнението е в размер на 41,60%. Същия процент е достигнат и през 2018 г., като и за трите пълни финансови години е зачетено 1 бр. самоосигуряващо се лице собственика. Средно аритметично за трите финансови години процентът на изпълнение спрямо заложените параметри за брой заети лица в бизнес плана на ЕТ ЕКО ТУР Р. Митева е определен на 39.40%. Вещото лице е установило, че свързани с подпомаганите дейности по процесния договор от 13.10.2014 год. документи - договори, анекси, приемо - предавателни протоколи, фактури, банкови извлечения и др., са налични в счетоводството на жалбоподателя и са приложени към материалите по административната преписка. От изготвената съдебно-оценителната експертиза се изяснява, че натрупаната амортизация на активи финансирани от фонда, водещи се като сервизен инвентар , при зачитане на установените при проверките като неналични, към 31.07.2019 год., е в размер на 90%. При така установеното, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, отговаря на изискването за форма, като съдържа правни и фактически основания за издаването му. В изложените в акта мотиви били обсъдени всички възражения на жалбоподателя. Налице била обосновка за причините довели до налагане на финансова корекция в посочения размер. Като неоснователни са определени твърденията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на обжалваното решение за налагане на финансова корекция. Съдът е изложил обстоятелствени мотиви относно липсата на нарушения при издаване н акта, свързани с неправилно приложение на съответстващите на производството материалноправни норми. Касационната жалба е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: В производството пред първоинстанционния съд са събрани и обсъдени относимите към производството факти и обстоятелства, като на тази база са изведени обосновани изводи относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт. При постановяването на решението е съобразен и приложимия материален закон. Правилно е определено като неоснователно твърдението на жалбоподателя, че липсата на посочена правна квалификация е съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до незаконосъобразност на оспореното РФК. Съдът е развил подробни мотиви относно наличието на достатъчно по обем и конкретика мотивировка в оспорения административен акт, даваща възможност на неговия адресат да разбере в какво точно се състои неизпълнението на поетия от него ангажимент, въз основа на какви доказателства и данни се е позовал административния орган и какви са последиците от това установено по безспорен начин несъответствие с изискванията на закона и приложимата Наредба. Правилно е акцентирано и върху обстоятелството, че релевантните за производството факти са разисквани от страните и две съдебни инстанции преди образуване на производството за налагане на финансова корекция, което също е от значение за достигането до обоснован извод за липса на нарушаване на правата на ЕТ, свързано с осигуряване на участие и адекватна защита в хода на административното производство. При тези данни, дори и да е налице непълно изписване на съответната точка от нормата на чл. 70 ал. 1 от ЗУСЕСИФ, то това не е съществено и не води до незаконосъобразност на акта на това основание. Посочването на две алинеи на чл. 27 от ЗПЗП също не е основание да се приеме, че са нарушени процесуални правила до степен такава, че да опорочат крайния акт. Напълно ясно е какъв е вида на акта, с който е наложена съответната корекция, налице е предходно произнасяне на съда относно законосъобразността на приключилото с издаване на АУПДВ производство, поради което и не е налице съществено за производството нарушение на реда за налагане на финансова корекция. В оспореното решение са изложени мотиви относно констатираното неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели, като са посочени конкретните параметри в последния и констатираните от проверяващите, а в последствие и от вещото лице данни. Констатирано е съответствие, което дава възможност да се формулира обективирания в оспореното съдебно решение извод за неизпълнение на поетия финансов ангажимент, а от там и за възможността за налагане на предвидената от законодателя в нарочните правила финансова корекция. Заложените в бизнес плана, неразделна част от сключения между стланите договор, приходи се използват при проучване и изчисляване на рентабилността и ефективността на инвестицията. Според трайно установената практика на Върховен административен съд, тези показатели имат характер на индикатори, т. е. чрез тях се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата, като според самата ПРСР 2007 г. - 2013 г. те се приемат за индикатори във връзка с отчитане постигането на целите на мярка 311. За изпълнение на поетия от бенифициера ангажимент не е достатъчна да изгради финансирания обект, а да го стопанисва по начин, доказващ неговата жизнеспособност, т.е. в изпълнение на целите за които финансирането е одобрено, а те са свързани с мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Неизпълнението на одобрените индикатори е основание за извършване на финансова корекция по смисъла на чл. 70 ал. 1 т. 7 от ЗУСЕСИФ /в относимата редакция/, както е процедирано и в настоящия случай. Неоснователни са доводите за необходимостта от отчитане на 10 годишен период на дейност, както и невземането предвид на това обстоятелство при разглеждане на делото пред Административен съд - Кърджали. В разпоредбата на чл. 16 ал.2 от приложимата Наредба е поставено условие бизнес плана за разнообразяване на дейността да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от същата. Така формулираното изискване не налага осъществяване на контрол върху финансовото състояние на обекта на финансиране през предвидения в цялост срок. Съобразно договорните отношения между страните мониторинговият период е ограничен на пет години от подписване на договора, т.е. това е периода, който подлежи на обследване от страна на контролните органи за установяване на изпълнението на поетия от бенифициера ангажимент. Посочения в наредбата десетгодишен срок е обвързан с изначалното представяне от страна на кандидата за финансиране на достатъчно обосновано предложение, гарантиращо жизнеспособността на инвестицията за такъв период, а не е свързан с необходимост от осъществяване на контрол върху постигнати през този период финансови показатели. Неоснователно е и твърдението в жалбата, че е спазено изискването за осигуряване на трудова заетост съобразно бизнес плана. Установено е, че този показател е изпълнен под 40% за проверявания период, което води самостоятелно до възможността и задължението на контролиращия орган да предприеме действия по налагане на корекция върху отпуснатите за финансиране на проекта средства. Поддържаното и в хода на първоинстанционното производство и пред касационната съдебна инстанция становище за липсата на възможност и основание за образуване на производството за налагане на финансова корекция поради обстоятелството, че действия от контролния орган в тази насока са предприети след изтичане на мониторинговия период, тъй като с изтичане на този период се преклудирала и възможността му за извършване на проверки е несъстоятелно. Както вече е имал възможност да отбележи Върховния административен съд в практиката си, според § 1 т. 2 от Допълнителната разпоредба на приложимите в случая Правила, за сключените преди 01.01.2015 г. договори /какъвто е процесния/, мониторинговия период е с продължителност от 5 години, считано от датата на сключването им. Необосновано, а от там неправилно е становището, че с изтичането му се изключва възможността на ДФЗ да извършва проверки за изпълнение на договор за предоставяне на помощта. Мониторинговият период обхваща времето, през което ползвателят на финансовата помощ е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена, ведно с всички, поети по силата на сключения между стланите договор задължения, в това число и в частта, относно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има правото да извършва проверки. Единствено извършените от ползвателя на помощта нарушения на договора в рамките на мониторинговия период могат да дадат повод на органа за предприемане на действия по налагане на финансова корекция. Административният орган има право, а с оглед разпоредбата на чл. 27 ал. 3 от ЗПЗП и задължение, да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг, на поетите по силата на договорите за безвъзмездна финансова помощ задължения от страна на ползвателите, а в случай, че констатира нарушения - и да наложи съответните финансови корекции. Следователно, без значение дали мониторинговият период е изтекъл или не, административният орган винаги има правото, а с оглед разпоредбата на чл. 27 ал. 3 ЗПЗП - и задължението, да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за безвъзмездно финансиране задължения от страна на ползвателите, а в случай, че констатира нарушения - и да наложи съответните финансови корекции. Като значимо за осъществяването на контрол законодателно ограничение, следва да се съобрази предвидения в чл. 3, ал. 1 от Регламент /ЕО/ 2988/95 четиригодишен давностен срок. Пряко приложимата в случая европейска правна уредба, цели гарантиране на защитата на финансовите интереси на бюджета на Съюза, като на държавите членки са вменени задълженията да предотвратяват, откриват и да се справят ефективно с всякакви нередности или неспазване на задълженията от страна на ползвателите на помощта, както и да вземат необходимите мерки, за да се уверят, че финансираните от фондовете трансакции са действителни и правилно извършени. Предвид безспорните данни, че констатираните от органа нарушения, свързани с недостигане на приходните показатели от бизнес плана за три цели последователни финансови години - 2016, 2017 и , 2018г., са извършени от ползвателя на помощта в рамките на мониторинговия период, приключил на 13.10.2019 година, следва да се сподели извода за законосъобразност на относимата към настоящото производство финансова корекция. Предвид описаното, настоящият съдебен състав напълно споделя изложените в оспорения съдебен акт изводи от фактическо и правно естество, поради което без да ги преповтаря изцяло и на основание чл. 221 ал. 2 предложение второ от АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице твърдяните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК, поради което оспорения съдебен акт следва да бъде оставен в сила като валиден, допустим и правилен. При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да се определи като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,