Решение № 1801 от 9.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8355/2016 г.
ВАСV отделение09.02.2018 г.докладчик т Марина Михайлова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 30.05.2016 г., постановено по адм. дело № 3178/2015 г. на Административен съд В.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1801 от 9.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8355/2016 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на МВР против решение № 1171 от 30.05.2016 г., постановено по адм. дело № 3178/2015 г. на Административен съд - В. /АСВ/, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 1983к-1360/14.10.2015 г. на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон - отменителните основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - И. А. Д. е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - В. е отменил заповед № 1983к-1360/14.10.2015 г. на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", с която на И. А. Д. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е направил извод, че императивните изисквания на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР са спазени само формално. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена и при допуснато съществено нарушение на предвидените в чл. 195 от ЗМВР преклузивни срокове. Според първоинстанционния съд е налице противоречие между посоченото нарушение и правното основание в обжалваната заповедта. По тези съображения съдът е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е правилно като краен резултат, но не по всички изложени в него мотиви. Съдът е изяснил спора по същество като е събрал всички относими към него доказателства. Изводът на съдебния състав за съществено нарушение на процедурата по образуване на дисциплинарното производство е направен в противоречие с нормативната уредба. Съгласно разпоредбата на чл. 208 от ЗМВР, при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 - 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед, като в този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В конкретния случай такава заповед е издадена. Дисциплинарното наказание е наложено на Д. за извършено нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 5 от ЗМВР и следователно за дисциплинарно-наказващия орган не е налице задължение за издаване на писмена заповед за образуване на дисциплинарното производство, но след като такава е издадена от министъра на вътрешните работи, като в същата е определено, че за резултата от проверката следва да се изготви писмена справка, която да му се докладва в 30- дневен срок от изготвяне на заповед № 8121з-845 от 17.07.2015 г. за извършване на проверка по сигнал на З. В. Д. от гр. П., касаещ неправомерни действия на ръководни служители от РДПБЗН - В. и РДПБЗН - В. Т., то посоченият в заповедта срок следва да бъде спазен. С изготвената справка рег. № 8121р-31253/14.08.2015 г. до министъра на вътрешните работи за извършена проверка от назначена комисия, която е дала становище на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание "порицание" е приключила проверката в определения срок в горепосочената заповед. Ето защо съображенията на съдебния състав за допуснати съществени нарушения при образуване на дисциплинарното производство не се споделят от настоящата инстанция. Настоящият състав намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена и при допуснато съществено нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Разпоредбата на цитирания текст задължава дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. Смисълът на нормата е да осигури възможност на полицейския служител да даде обяснения по фактите, да направи възражения и евентуално да представи доказателства в подкрепа на своята теза. В случая тези изисквания са изпълнени. В хода на дисциплинарното производство служителят Д. е поканен да даде писмените си обяснения с покана рег. № 1983р-14456 от 18.09.2015 г., каквито не са постъпили в така определения срок (протокол рег. № 1983р-15020/02.10.2015 г.). Изискванията за приемане на обяснения и за изслушване не са кумулативни, поради което поканата да даде писмените обяснения относно констатираното нарушение е достатъчно да обоснове извода, че изискванията на закона са изпълнени и правото на служителя на защита не е накърнено, а съображенията на първоинстанционния съд в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Административния орган е нарушил императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, като е издал оспорената заповед след изтичане на преклузивния едногодишен срок от извършване на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В конкретния случай за извършването на нарушението безспорно е установена и посочена датата 25.09.2012 г., поради което издаването на заповедта на 14.10.2015 г. е след изтичане на едногодишния срок от извършване на деянието. Ето защо като е направил извод, че оспореният административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила Административен съд - В., е постановил решение съответно на материалния закон и на събраните по делото доказателства. По изложените съображения, като е отменил по жалбата на Д. оспорената заповед, макар и с други мотиви, АС В. е постановил правилно решение като краен резултат, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение