Решение № 1381 от 2.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13457/2016 г.

Решение № 1381 от 2.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13457/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи чрез неговия пълномощник срещу решение № 11155/24.10.2016 г. по адм. д. № 10405/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба - В. И. Ц., чрез своите процесуални представители намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. И. Ц. срещу заповед № 8121К-2366/16.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ - при съкращаване на длъжността и поради отказ на държавния служител да заеме друга предложена му длъжност. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Министърът на вътрешните работи не е спазил процедурата, императивно разписана в чл. 226, ал. 5 от ЗМВР. Предложението до съкратения служител да заеме свободна длъжност и то в друго, значително отдалечено от С. населено място, без да е изискана справка за наличието и на други незаети подходящи длъжности в С., доказват, че в случая органът по назначаването е упражнил превратно властта си. Заповедта е мотивирана с първата алтернативно приложима хипотеза на чл. 226, ал. 5 ЗМВР - отказ на служителя да заеме предложена му длъжност, която обаче е в Харманли, при безспорни данни за наличието към 16.07.2015 г. и на други свободни длъжности, подходящи за заемане от жалбоподателя, и то в С. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като е дал указания и за представяне на доказателства за спазване на процедурата по издаване на заповедта. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че е налице реално премахване на една единствена длъжност в ДКИАД - тази, заемана от жалбоподателя /началник отдел "Стратегически анализ и планиране" при Дирекция "Координация и информационно-аналитична дейност" - МВР към 15.07.2015 г. От справката за вакантните длъжности в ДКИАД съдът е приел за установено, че в самата дирекция към 16.07.2015 г. свободни са били длъжности за началник сектор, включително и на сектор "Стратегически анализ на глобални, регионални и национални заплахи", който преди това е бил част от отдела, ръководен от Ц. Със заявление от 06.07.2015 г. комисар Ц. е поискал да бъде назначен на вакантна длъжност преподавател/старши преподавател в катедра ОИД при факултет "Полиция" на Академията на МВР. Тази негова молба е била удовлетворена с издаването на министерска заповед № 8121К-2353/09.07.2015 г., с която е преназначен на длъжност старши преподавател в катедра "Специална полицейска техника" към факултет "Полиция" при Академията на МВР, със специфично наименование на длъжността инспектор. Една седмица по-късно министърът на вътрешните работи е издал заповед № 8121-2363/15.07.2015 г., с която е отменил заповедта си за преназначаването на Ц. Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. За да породи целените с нея правни последици-прекратяване на служебното правоотношени, оспорената заповед следва да е издадена при спазване на императивното изискване на разпоредбата на чл. 226, ал. 5 ЗМВР - да няма друга подходяща длъжност за заемане от служителя или същият да откаже за заеме предложената му длъжност. В случая тези изисквания не са спазени. От посочената по-горе справка е видно наличието на други свободни длъжности, извън предложената на служителя, но на същия е предложена само длъжността началник участък /КП/ М. към РПУ-Харманли. Освен това административният орган не е дал възможност заповедта за преназначаване № 8121К-2353/09.07.2015 г. да породи своето действие, изпълнявайки изискването на чл. 226, ал. 5 ЗМВР. Същата е отменена без мотиви на датата, на която е закрит отдел "Стратегическо планиране и анализ" и е съкратена длъжността, заемана от жалбоподателя. Втората заповед за съкращаване на длъжността и закриването на отдел "Стратегическо планиране и анализи" е с номер, предхождащ заповедта за отмяна на заповедта за преназначаване. От това се налага изводът, че към момента на издаване на процесната заповед жалбоподателят е бил назначен на друга длъжност-старши преподавател в катедра "Специална полицейска техника" към факултет "Полиция" при Академията на МВР със съответен акт, който е бил отменен по-късно, след издаване на заповедта за съкращаване на длъжността /началник отдел "Стратегически анализ и планиране" при Дирекция "Координация и информационно-аналитична дейност" - МВР /ДКИАД/. Поради това заповедта за закриването на отдела и съкращаване на длъжността не може да послужи за фактическо основание за издаване на обжалваната заповед за прекратяване на служебното правоотношение със служителя. В разглеждания аспект изводът на решаващия съд за незаконосъобразност на оспорената заповед поради превратно упражняване на власт, тоест поради несъответствието с целта на закона е в съответствие с приложимия материален закон. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано, материално законосъобразно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,