Решение № 6050 от 19.5.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12020/2020 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационни жалби на началника на СГКК гр. Варна и от Т. С., А. Д. и М. С.-В. против решение 970 от 17.07.2020 г., постановено по адм. д. 2931/2018 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касаторите навеждат доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост и молят за отмяната му. Ответникът Н. Ж., в писмено становище, оспорва касационните жалби. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Варна отменя заповед 18-5240/19.07.2017 г. на началника на СГКК гр. Варна, с която е одобрено изменение в кадастралната карта на гр. Варна, състоящо се в промяна на границата между ПИ с идентификатор 10135.5507.168 и ПИ с идентификатор 10135.5507.2709 като имотната граница се привежда в съответствие с протокол за делба на Варненския районен съд, вписан в службата по вписванията. Обжалваното решение е допустимо. Същото е постановено по подадена в срок жалба, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол и от лице с правен интерес от оспорването. Доводите на касаторите, че съдът се произнася по просрочена жалба, са неоснователни. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че Н. Ж. не е уведомена по предвидения за това в закона ред за постановяването на процесната заповед. Установено е, че адресът, на който е изпратено съобщението е селищно образование, което не се обслужва от пощенски раздавач, а пратките се получават на гише. При тези данни фактът, че известието за доставяне е върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена, не обосновава извод за наличие на хипотезата на чл. 61, ал. 3 (отм.) и за съобщаване на административния акт по този ред. Следователно жалбоподателката не е уведомена за издадената заповед, поради което законосъобразно съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок, а доводите на касаторите в обратния смисъл, са неоснователни. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства в т.ч. и от заключенията на назначените по делото съдебно-технически експертизи, неоспорени от страните, по несъмнен начин е установено, че на имот пл. 2159 е нанесен в кадастралния план от 1958 г, като в последствие на същия е извършена съдебна делба, завършила със спогодба, одобрена от съда. След извършване на делбата получения в дял имот от С. С. и Т. С. е нанесен в кадастралния план през 1998 г. като имот 2159а. площта на последния и границите му не са идентични с ПИ с идентификатор 10135.5507.2709 и с размерите по окомерната скица по гр.д. 441/1988 г. съобразно, която С. С. и Т. С. получават дял І-ви. Установено е и че границите по проекта за изменение на КК, послужил за издаване на оспорената заповед също не отговарят на размерите по окомерната скица. Между ПИ с идентификатор 10135.5507.168 и ПИ с идентификатор 10135.5507.2709 съществува материализирана ограда, която е отразена в КК като имотна граница между двата имота. С одобреното изменение се засягат границите на имота на ответниците по касационната жалба, като се намалява неговата площ с 25 кв.м. Следователно налице е застъпване на граници, поради което е налице спор за материално право, който съгласно правилото на чл. 54, ал. 2 ЗКИР следва да се отстрани по съдебен ред. Ето защо като прави извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд постановява съдебен акт в съответствие с материалния закон. Доводите в касационната жалба на наследодателя на Т. С., А. Д. и М. С.-В., че с постигната спогодба и извършената делба,одобрена от съда, е разрешен спора за материално право, са неоснователни. С одобрената съдебна спогодба е формирана сила на пресъдено нещо относно делбените квоти и възложените имоти в дял на съделителите. От заключенията на съдебно-техническата експертиза и обясненията на вещото лице е установено, че окомерната скица, приложена в делбеното производство не отговаря на нито един от действалите планове, нито на заснетото на място от вещото лице, а ПИ с идентификатор 10135.5507.168 според материализираните му граници съответства на заснетото в КК, а границата му с ПИ с идентификатор 10135.5507.2709 е заснета съобразно материализираната на място такава. Следователно налице е материалноправен спор относно границата между двата имота. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъдят СГКК гр. Варна и Т. С., А. Д. и М. С.-В. да заплатят на Н. Ж. сумата 900 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,