Решение № 310 от 30.5.2024 г. на ВКС по н.д. № 20238002200786/2023 г.

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. С. Й., чрез защитника му адвокат Г. П., против въззивна присъда № 65 от 13.10.2022 г. по в.н.о.х.д. № 1356/ 2022 г. на Пловдивския окръжен съд, V състав. В касационната жалба се навеждат всички касационни основания на чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, но изложените съображения са по оценката на доказателствата. Касаторът твърди, че е невинен и настоява за отмяна на въззивната присъда и потвърждаване на оправдателния първоинстанционен съдебен акт. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Г. С. Й. и неговият защитник адвокат Г. П. поддържа касационната жалба по направените в нея оплаквания. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за потвърждаване на въззивната присъда като правилна и законосъобразна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното: С въззивна присъда № 65 от 13.10.2022 г., по в.н.о.х.д. № 1356/ 2022 г., Пловдивският окръжен съд, V наказателен състав отменил оправдателната присъда № 77 от 07.04.2022 г. по н.о.х.д. № 4459/ 2021 г., по описа на Пловдивския районен съд, и признал подсъдимия Г. С. Й. за виновен в това, че през месец юли 2009 г., в град Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал през месеците август и септември 2009 г. заблуждение у Ш. А. М.. от село В., област П., като с това му причинил имотна вреда в общ размер на 9 700, 00 лева и измамата е извършена при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 211 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от три години лишаване от свобода, за изпълнението на което определил първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “Б“ от ЗИНЗС. С въззивната присъда окръжният съд потвърдил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият бил оправдан да е поддържал заблуждението в края на месец септември и в края на месец октомври 2009 г., като приел две имуществени разпореждания от пострадалия по 700 лв. всяко, както и за разликата от 9 700 лв. до 11.100 лв. В тежест на подсъдимия възложил разноските по делото. Касационната жалба на подсъдимия Г. С. Й. е процесуално допустима, подадена в законовия срок, от легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Всички съображенията от писменото допълнение към жалбата се отнасят до доказателствен анализ, противопоставен от касатора на приетия от въззивния съд. Фактическата обстановка е окончателно установена с въззивния съдебен акт и касационната инстанция няма правомощия да я променя или да я подлага на самостоятелна преоценка. Затова съображенията на касатора не могат да бъдат разгледани. Твърдението на защитата, че отношенията между подсъдимия и пострадалия били изцяло търговскоправни като между търговци, а това изключва субективната страна на престъплението, е несъстоятелно. Между двамата има писмена документация, която е била графично изследвана, но същата е оценена от въззивната инстанция като способ за поддържане на заблуждението у пострадалия, което подсъдимият Й. вече бил създал по-рано. От вниманието на решаващия окръжен съд не са убягнали и някои несъответствия при изготвяне на процесните документи (на с. 5 от мотивите). Поведението на подсъдимия прецизно е обследвано и внимателно анализирано от окръжния съд като на лице, представящо се, че съдейства за закупуване на недвижим имот от БТК, продаван чрез конкретна брокерска агенция. Въззивният съд е установил фактическа обстановка, според която пострадалият М. е извършил неколкократни плащания в банкноти на подсъдимия, след като е бил убеден от него, че така изплаща покупната цена на имота, а не че плаща на посредник за извършваните от него дейности по поръчка (мандат). Подсъдимият никога не е бил служител на посредническите фирми „Д.“ или „Д.“, от чието име е подписал документите, нито същите са имали взаимоотношения с „Я.“ или с БТК за продажбата на процесния имот. Затова и дейността на подсъдимия Й. правилно е преценена за престъпна по чл. 211 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК. Материалният закон е приложен правилно. Не се установява в хода на касационната проверка наказанието на подсъдимия да е явно несправедливо. Съображения в тази насока липсват както в писменото допълнение към касационната жалба, така и в съдебно заседание. Въззивният съд е извел всички индивидуализиращи наказанието обстоятелства и е отмерил справедливо наказание на тежестта на деянието, на предишните съдимости на дееца и на продължителността на наказателното производство. Воден от изложените съображения касационният съдебен състав намери жалбата за неоснователна, а атакуваното с нея въззивно решение – за правилно и законосъобразно. Обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК