Решение № 6132 от 20.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3371/2021 г.

Решение № 6132 от 20.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3371/2021 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. К. против решение № 2338 от 16.12.2020 г. по адм. дело № 1474/2020 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-18-616/19.06.2018 г., издадена от кмета на район "Централен" община Пловдив, с която на К. е наредено да премахне незаконен строеж: "Външни метални стълби към втория етаж и стоманобетонова плоча и тоалетна на втория етаж" в двуетажна сграда с идентификатор 56784.521.621. 1 по КККР на гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, [адрес]. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът – кметът на район "Централен", община Пловдив не изразява по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е постановена в границите на компетентност на кмета на район "Централен", община Пловдив съгласно чл. 225 а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който е установен строеж от пета категория, извършен без необходимите строителни книжа. Административният акт е писмен и в него са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Нареденият за премахване строеж е описан точно и по начин, който позволява индивидуализирането му, а изложените в обстоятелствената част на заповедта факти кореспондират с разпоредителната част на административния акт. Разрушеното по – рано вътрешно стълбище между първия и втория етаж на сградата не е предмет на заповедта за премахване на незаконен строеж, поради което доводите на касатора за неточности при описанието на незаконното строителство и за несъответствие между описанието на строежа в обстоятелствената част на акта и предмета, очертан в разпоредителната част, са неоснователни. Крайният извод на първоинстнационния съд за съответствие на оспорения административен акт с материалния закон също е правилен, но по съображения, които не съвпадат изцяло с мотивите на съдебното решение. Съгласно чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта е строеж, представляващ "външни метални стълби към втория етаж и стоманобетонова плоча и тоалетна на втория етаж" в двуетажна сграда с идентификатор 56784.521.621. 1 по КККР на гр. Пловдив в ПИ с идентификатор 56784.521.621. Стълбата е стоманена, с височина 3, 40 м. от терена до втория етаж и завършва с площадка от релефна ламарина, монтирана към стара плоча – козирка. Изградена е към югозападната фасада на сградата, като във вътрешната страна е монтирана към стоманена греда, конзола, стара плоча- козирка, представляващи конструктивни елементи от сградата, а във външната част стъпва върху колони. Стълбата осигурява достъп до втория етаж на сградата, който е с характер на жилище. В част от пода на втория етаж е изпълнена стоманобетонова плоча с размери 2, 70 м. / 4, 65 м., изградена върху стоманени профили върху стария дървен под и върху част от гредите от гредореда, след като дюшемето е премахнато. Върху част от плочата с тухли тип "итонг" с дебелина 5 см. до северозападната фасада на сградата е изградена тоалетна. Строителството е извършено през периода 1999 г. - 2000 г., без строителни книжа, по поръчка на жалбоподателя К., собственик на втория етаж на сградата (пълномощно, свид. М.). Първият етаж на сградата, предназначен за търговска дейност, е собственост на трето за настоящото производство лице. При тези факти следва да се приеме, че в собствения на жалбоподателя К. имот, представляващ втори етаж на сграда с идентификатор 56784.521.621. 1 на по КККР на гр. Пловдив и по негова поръчка, е извършено преустройство и частична замяна на конструктивни елементи - върху част от пода е изпълнена стоманобетонова плоча и е изградено санитарно помещение, а към югозападната фасада е монтирана външна стълба. Извършеното строителство представлява основен ремонт и преустройство по смисъла на § 5, т. 42 и т. 38 от ПЗ на ЗУТ, за които се изисква разрешение за строеж и одобрен проект. В случая такива не са представени, поради което и съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. В противоречие с възприетото от решаващия съд, настоящата инстанция приема, че строителството е извършено през 1999 г. - 2000 г. В този смисъл са показанията на свид. М. и представеното пълномощно, заверено през 1998 г., с което жалбоподателят К. възлага на сестра си да извърши от негово име и за негова сметка частичен или пълен ремонт на втория етаж на сградата. С оглед времето на извършване, строежът попада във времевия обхват на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ, но не може да се приеме за търпим, тъй като предпоставките за търпимост по цитирания текст не са изпълнени. Строежът не е допустим по действалите към момента на извършването му правила и нормативи, а също и съгласно ЗУТ. Разпоредбите на чл. 148, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 151 ППЗТСУ (отм). и тези по чл. 49 и сл. ЗУТ са неприложими, тъй като извършеното строителство не попада в категорията на временен строеж, за задоволяване на неотложни жилищни нужди. (Преустройството е извършено по време, през което собственикът живее в чужбина, а и към момента етажът не се ползва за живеене). Освен изискванията за допустимост на строежите по правилата и нормативите, действали към момента на извършването им или съгласно ЗУТ, разпоредбата на § 16, ал. 3 ПР на ЗУТ поставя като кумулативно изискване и строежът да е деклариран пред одобряващите органи в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ. В случая това не е направено, поради което строежът не може да се определи като търпим. Това мотивира и крайното, възприето и от административния съд, заключение, че нареденият за премахване строеж подлежи на премахване, а издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Възражението на касатора, че не е извършител на строежа и не следва да е адресат на заповедта, също е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 225 а, ал. 5 ЗУТ принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа или собственика съгласно на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. В този смисъл е и § 3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. В случая жалбоподателят е собственик, а също и възложител на незаконния строеж, поради което отговаря за неговото премахване. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решението е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснова от събраните доказателства. Не са налице изложените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,