Решение № 10481 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15348/2014 г.

Решение № 10481 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15348/2014 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Местни данъци" при община Варна срещу Решение № 2503/3.11.2014 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 2426/2014 г. Претендира се недопустимост на съдебното решение поради липса на предмет на съдебен контрол - индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. При условията на евентуалност се въвеждат възражения за неправилност поради неправилно приложение на материалния закон. Ответникът, Мария Радева Димитрова, чрез адв. Каравасилева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба поради недопустимост на съдебното решение поради липса на акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият съдебен състав на седмо отделение на Върховен административен съд, намира, че същата е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. По същество, жалбата е частично основателна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на Мария Радева Димитрова от гр. Варна срещу писмо изх. № МД 13001640ВН-003ВН/13.06.2014 г. на Директор Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Варна. Съдът е разгледал спора по същество, като е прогласил нищожност на обжалвания акт. Касаторът прави възражение за недопустимост на съдебното решение поради липса на индивидуален административен акт, предмет на съдебен контрол. Касационната инстанция намира възражението за неоснователно. Със заявление вх. № МД1300164ОВН_002ВН/6.06.2014 г. до Директор Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Варна, Мария Радева Димитрова въвежда твърдения за подадени от нея молби в община Варна с посочени входящи номера от 2011 г., 2012 г. и 2013 г. за освобождаване от такса битови отпадъци за индивидуализиран в молбата имот, който твърди, че не ползва. С обжалваното писмо изх. № МД 13001640ВН-003ВН/13.06.2014 г. Директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Варна изрично заявява, че "за 2014 г. не е налице законово основание за освобождаване от плащане на такса битови отпадъци" за индивидуализирания имот по отношение на молителката. В писмото се въвеждат основания за този извод, както и се прави разяснение на Димитрова за процедиране на искане за следващата 2015 г. За да разгледа спора по същество, Административен съд Варна е приел, че оспореното писмо притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Изложил е, че със същото на практика административният орган отказва освобождаване на Димитрова от заплащане на такса битови отпадъци. Този извод се приема от касационната инстанция. Дори и в една част писмото да има уведомителен характер /в частта, в която същата се уведомява за процедурата по освобождаване от ТБО за 2015 г./, в частта, в която органът мотивира липса на законово основание за освобождаване на Димитрова от ТБО за 2014 г., писмото има характер на индивидуален административен акт, доколкото представлява волеизявление на административен орган, с което се засягат права на молителката. По същество, решението на Административен съд Варна, в частта в която се прогласява нищожност на отказа, е правилно: Първоинстнционният съд правилно е извършил служебна проверка за валидност на обжалвания акт. Разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ предвижда, че Общинският съвет е компетентен да определи с Наредбата по чл. 9 /за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги/ реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от време, се освобождават от заплащане на съответната такса. Страните не спорят, че Общински съвет Варна не е изпълнил това си задължение и не е определил такъв ред с местната Наредба. Касационната инстанция споделя извода на страните, както и на първоинстанционния съд, че липсата на създаден от общината ред, по който да се декларира неползването на услугата и съответно процедурата по освобождаване на лицето от заплащане на таксата за предоставяне на тази услуга, не може да рефлектира негативно върху правото на субекта, който не е ползвател на услугите, да не заплаща такса за същите. Това право е гарантирано по закон. Тъй като спорът между страните пред първоинстанционния съд по същество е за валидността на този акт с оглед издаването му от компетентен орган, неотносими са доводите на касатора относно реалната дължимост или недължимост на таксата, както и размера на същата с оглед на това за кой компонент се заплаща. Съдът е приел, че при липсата на предвидена в Наредбата процедура за освобождаване от такса битови отпадъци поради неползване на имота, както и при нарочно подадено заявление с искане на собственик да бъде освободен от заплащане на такава, относно компетентността на административния орган да се произнесе с нарочно искане, следва да намерят приложение общите правила на АПК за издаването на индивидуални административни актове. Касаторът твърди, че при липса на такава процедура, органът по приходите е този, който следва да прецени молбата за освобождаване в производство по издаване на акт за установяване на размера на задълженията. Според касационната инстанция, и двете въведени тези обосновават извод за нищожност на оспорения отказ. Липсва правна норма, която да делегира компетентност на Директор на Дирекция "Местни данъци" при съответната община да се произнася по искания за освобождаване от ТБО. Липсата на нормативно определена компетентност у органа винаги обосновава извод за нищожност на акта. По отношение на компетентния орган: Първоинстанционният съд е приел, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 23 АПК, предвиждащ, че ако нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентността на органи на общината, то такъв следва да се издаде от кмета, поради което е изпратил и заявлението на Димитрова за произнасяне на кмета на община Варна. В тази част, решението на Административен съд Варна като неправилно следва да се отмени при следните съображения: Съгласно нормата на чл. 9б от ЗМДТ /изм. с бр. 98 от 2010 г. в сила от 1.01.2011 г., доп., бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г./ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ изисква установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци да се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Ал. 3 от посочената разпоредба /в сила от 1.01.2011 г./ определя, че в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. С разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. От цитираните разпоредби следва единствения възможен извод, че компетентен да установи задължението за такса битови отпадъци е служител от общината, определен със заповед на кмета да упражнява функциите на орган по приходите. В случая искането е за освобождаване от такса битови отпадъци. В чл. 9 от ЗМДТ е предвидено, че общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а в чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ е предвидено, че общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Според чл. 8, ал. 6 ЗМДТ общинският съвет може да освобождава определени категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси, по ред, определен с наредбата по чл. 9. От съдържанието на разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ се налага извода, че на общинския съвет е предоставено правомощието да определи реда, по който лицата, неползващи услугата, се освобождават от заплащане на съответната такса. Правото на лицата да бъдат освободени от заплащане на такса за съответната услуга, когато не ползват тази услуга през годината или през определена част от нея, е предвидено в самия закон, а на общинския съвет е делегирано правомощието да определи реда, по който да бъде упражнено това право на освобождаване. В случая, обстоятелството, че в Наредбата не е посочен ред за освобождаване, не може да създава пречка на лицата да се възползват от предвидената в закона възможност да бъдат освободени от заплащане на ТБО. Но компетентен в случая да направи такава преценка /поради липса на нарочен ред в Наредбата/ е органът по приходите, който следва да прецени всички доказателства, отнасящи се до обстоятелството дали имотът действително не е бил ползван през съответните години т. е. налице ли са предпоставките на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ за освобождаване от заплащане на ТБО. В тази насока е и съдебната практика на ВАС, съгласно която: .... след като в наредбата на общината не е регламентирана процедура за освобождаване от ТБО, единствено възможно е в производството по установяване на задължение за ТБО да се прецени дали имотът е бил ползван. Горното обосновава извод, че при липса на регламентирана процедура в наредбата на общината за освобождаване на лицата от ТБО, единствено компетентен да извърши преценка затова е органът по приходите в процедура по установяване на размера на задълженията за тази такса. В случая молбата е следвало да бъде приложена към данъчното досие на лицето и ценена в производство по установяване на задълженията му. Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, че първоинстанционният съд не е следвало да изпраща молбата на Димитрова за произнасяне на кмета на общината, тъй като последният не се явява компетентен орган. По своята същност, тази молба следва да се цени като декларация за освобождаване на лицето от заплащане на такса битови отпадъци. Същата следва да се вземе предвид при изчисляване на размера на конкретното задължение за такса битови отпадъци на лицето за годината. Така ако декларацията за освобождаване от такса е подадена в срок и от надлежно лице /собственик или ползвател на имота/, съответният общински служител, който изчислява задълженията за такса битови отпадъци, следва да се съобрази с подадената декларация. /В тази насока е и практиката на Върховен административен съд, съответно адм. д. № 11930/2011 г.; адм. д. № 10415/2911 г.; адм. д. № 5336/2012 г.; адм. д. № 6097/2013 г./. Предвид гореизложеното, обжалваното решение на Административен съд Варна следва да се отмени като неправилно, в частта в която преписката е изпратена на кмета на община Варна за произнасяне и следва да се остави в сила в останалата част.