Решение № 12916 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9797/2010 г.

Решение № 12916 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9797/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Мохамед Елмаллах Али Елсабаах, гражданин на Египет, срещу решение № 8460 от 23.06.2010 г. по адм. д. № 15833/2009 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на РБългария не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че по отношение на оспореното решение не са налице касационни основания и затова същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Петчленен състав, като взема предвид становищата на страните и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Мохамед Елмаллах Али Елсабаах, гражданин на Египет, срещу решение № БР - 50/25.11.2009 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на РБългария, с което е отказано възобновяване на производството по издаване на влязлото в сила решение № 127 от 31.03.2008 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на РБългария, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Мохамед Елмаллах Али Елсабаах, гражданин на Египет. Спорът е разгледан и решен без да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при изяснена фактическа обстановка, спазени материалноправни разпоредби и обоснованост. С оглед разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от АПК, в която е посочено, че всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно, неоснователен е доводът, че като не го е изпратил на Административен съд София град, Тричленният състав на Върховния административен съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователен е и доводът, че по същество не е вземато предвид, че процесното решение и реда на неговото издаване не съответствуват на искането, с което е сезиран административния орган. Въз основа на изложеното от фактическа страна, правилно е прието, че с молбата се претендира възобновяване на производство по издаване на административен акт по реда на Глава седма от АПК. Както административният орган, така и първоинстанционният съд правилно са приели, че в конкретния случай не са налице условията на чл. 99 от АПК, тъй като се касае за влязлото в сила решение № 127 от 31.03.2008 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на РБългария, което е оспорено пред съд. Независимо от това, не се установяват и твърденията за открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган да не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Не е налице нито една от хипотезите по чл. 99 от АПК. Искането е неоснователно и затова обосновано и законосъобразно е отхвърлено. При положение, че не са налице основанията за оспорване по чл. 146 от АПК, отхвърляйки жалбата, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав