Решение № 753 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10590/2013 г.

Решение № 753 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10590/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационни жалби на Митка Минкова Стоянова от гр. Ловеч и на н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър гр. Ловеч, срещу решение № 70/11.06.2013 г., постановено по адм. д. № 267/2012 г. на Административен съд - гр. Ловеч, като в тях се развиват оплаквания за недопустимост на решението, постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се обезсили, жалбата срещу оспорената заповед се остави без разглеждане и производството по делото се прекрати, или се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта. Претендират присъждане на разноските, направени по делото. Ответникът, кмет на община гр. Троян, в писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационните жалби са неоснователни и предлага да се оставят без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - гр. Ловеч, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на кмета на община гр. Троян Заповед № КД-14-11-747/13.08.2012 г. издадена от н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър гр. Ловеч, с която на основание чл. 51, ал. 1 ЗКИР и чл. 58, ал. 3 и 5 и чл. 59, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. и Решение № 10409/03.08.2012 г. на общинска с-ба по земеделие и гори гр. Троян по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Дълбок дол, община гр. Троян, одобрени със Заповед № РД-18-112/29.12.2008 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, представляващо нанасяне на нов имот с идентификатор 24476.100.20 с площ 36815 кв. м., промяна границите на имот с идентификатор 24476.100.15 с намаляване на площта му на 2901126 кв. м., както и записване на имот с идентификатор 24476.100.20 на името на Минко Данчев Мочев. За да постанови решението си съдът приел, че община гр. Троян е заинтересувано лице и има правен интерес да оспорва заповедта, тъй като е записана като собственик на имот с идентификатор 24476.100.15 по влезлите с в сила кадастрални регистри и за чиято сметка се нанася новият имот. Приел също така, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като изменение на влезли в сила кадастрална карта и регистри могат да се изменят по реда на чл. 53 ЗКИР, след съставяне на акт за непълноти и грешки, какъвто не е съставен, поради което не са налице предпоставките за издаването на заповедта. Приел също така, че последвалото решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността върху земеделски земи не е основание за издаване на заповедта по чл. 51, ал. 1 ЗКИР без съставяне на акт за непълноти и грешки, както и че е налице спор за материално право между общината и физическото лице, което следва да се реши по друг ред. Решението е допустимо, като постановено по допустима жалба. В кадастралните регистри на с. Дълбок дол, община гр. Троян, по влязлата в сила Заповед № РД-18-112/29.12.2008 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, като собственик на имот с идентификатор 24476.100.15 с площ 326 941 кв. м. е записана община гр. Троян. Тази заповед, като индивидуален административен акт и има стабилитет по относно одобрените с нея кадастрална карта и регистри и за записванията на съответните имоти по граници, площ и собственици. Тя е влязла в сила по отношение на процесния имот, след като не оспорвана в същата част, поради което общината, след като е записана като собственик на имота и кадастралните регистри са влезли в сила, е заинтересувано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДР на ЗКИР, с която се засяга част от имота й и е активно легитимирана да оспори процесната заповед. С оглед изложеното съдът се е произнесъл по допустима жалба и е постановил допустимо решение. Решението е правилно. Влезлите в сила кадастрални карти и кадастрални регистри могат да се изменят на основанията изчерпателно изброени в чл. 53, ал. 1 ЗКИР, като искането за изменението на кадастрални граници на имоти с промяната им и намаляването на площта им, представлява искане по т. 1 на посочения текст поради непълноти или грешки съдържащи се в тях, какъвто е настоящия случай. Без значение е обстоятелството на какво основание общината е записана като собственик на имота, а след като заповедта за одобряването на кадастралната карта и регистри е влязла в сила, тя поражда съответните последици в полза на записания собственик като такъв. Административният орган може да ги измени след спазване на предвидената процедура за това по чл. 53, ал. 3 ЗКИР. Представеното решение на поземлената комисия за възстановяване на имоти по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ в полза на касационната жалбоподателка, физическо лице, е от м. август 2012 г., след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри през 2009 г., не замества предвидената процедура за изменение на кадстралната карта и кадастралните регистр, която предвижда съставяне на акт за непълноти и грешки, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собствениц. Такъв акт не е съставян, поради което заповедта е издадена без спазване на процедурата и е незаконосъобразна, както правилно е приел първоинстанционния съд. Правилно е прието, че е налице спор за материално право по отношение на частта от имот с идентификатор 24476.100.15, която се отделя от него и зе записва със самостоятелен идентификатор на името на Стоянова, след като общината оспорва собствеността й за претендирания имот. Този спор може да се разреши по общия исков ред, поради което при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР, тъй като не е налице установена безспорна собственост върху имота. Освен това чл. 51, ал. 1 ЗКИР, посочен като правно основание за издаване на процесната заповед, предвижда, че кадастралните карта и регистри се поддържат в актуално състояние въз основа на информацията, получена по реда на чл. 52 и чл. 86, ал. 1, ЗКИР, т. е. такава получена служебно от съдилищата и службите "Държавна собственост", "Общинска собственост" и Комисията за земеделските земи към Министреството на земеделието и храните касаещи промяна предназначението на земеделските земи, от службата по вписванията относно изменение по силата на надлежни официални документи правото на собственост или други вещни права, делби, разделяне или съединяване на имоти, предмет на кадастъра, новообразувани партиди и извършени вписвания. С оглед на това не са налице предпоставките на изменение на влязлата в сила кадастрална карта и регистър на посоченото правно основание. Нещо повече, правното основание по чл. 51, ал. 1 ЗКИР е несъвместимо с изискванията по чл. 58, ал. 3 и ал. 5 и чл. 59, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, също посочени като основание за издаването на процесната заповед. Липсата на материалноправните предпоставки по чл. 51, ал. 1 ЗКИР и позоваването на документи, изискуеми от разпоредби от Наредба № 3/2005 г., регламентиращи реда за одобряване изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри в хипотези, различни от служебното им поддържане в актуално състояние и на заявлението, подадено от жалбоподателката Стоянова за изменение на кадастралната карта и регистър, налагат извода, че преписката е следвало да бъде процедирана в условията на чл. 53 ЗКИР, както се посочи и по-горе, което не е сторено от с-бата по геодезия, картография и кадастър. С оглед изложеното, както и с оглед подробно изложеното в мотивите от първоинстанционния съд, които настоящата инстанция споделя, решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон, а правните изводи кореспондират на установените по делото релевантни факти и обстоятелства. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. На общината следва да се присъди юрисконсултско възнагражедние в размер на 150 лв, което е поискано своевременно и в касационната инстанция е представлявана от юрисконсулт. Водим от горното върховният административен съд, второ отделение в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 143, ал. 4 АПК