Решение № 7910 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8743/2012 г.

Решение № 7910 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8743/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОУИ" - София против решение на Административния съд София - град, постановено по адм. д. № 5832/10 г., с което по жалба на Боряна Борсучка е отменен ревизионен акт № 100900366/29.12.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 953/2.07.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София в частта за установени задължения по ЗОДФЛ (отм.) за периода 2004 г. - 2006 г. и по ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. в размер на 12 512,90 лева главница и лихва за забава в размер на 6402,08 лева. Със същото решение ответната дирекция е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 860 лева и на осн. чл. 76 от ГПК заплатени от бюджета на съда разноски в размер на 200 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания за отмяна на решението са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати съдопроизводствени нарушения от съда, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Ответникът в касационното производство - Боряна Борсучка чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмена защита и поддържани в съдебно заседание. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, но като неоснователна. С ревизионния акт, предмет на контрол пред административния съд на ревизирания субект са определени данъчни задължения върху получения от физическото лице доход през ревизираните години в резултат на извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като са констатирани данни за укрити приходи (чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК) и декларирани и/или получени доходи от източници на безвъзмездно финансиране на ревизираното лице не съответства на финансовото му състояние (чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК). За ревизираните години приходният орган е изследвал паричния поток на лицето, като е обложена разликата между размера на направените разходи и размера на получените приходи. Административният съд, за да отмени ревизионния акт е приел, че през ревизираните години не е налице превишение на размера на разходите на жалбоподателката над размера на паричните средства, с които е разполагала и в този смисъл не са налице укрити приходи от нея. Съдът е стигнал до този извод анализирайки и кредитирайки третото допълнително заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Въз основа на данните от него, съдът е приел, че към 1.01.2004 г. жалбоподателката е разполагала с начално салдо в размер на 99 722,25 щатски долара. Съдът не е възприел довода на приходния орган, че изтеглените парични суми в щатски долари следва да се обърнат по курса в лева към 1.01.2004 г., тъй като данните по делото са, че жалбоподателката е разходвала сумите в различни моменти. Прието е от съда, че ако към началното за 2004 г. се добавят установените доходи на жалбоподателката за тази година, размерът на приходите й надвишава размера на направените от нея разходи през годината, която разлика се явява начално салдо за 2005 г. Посочено е, че при добавяне на първоначалното салдо за 2005 г. към доходите, получени от жалбоподателката през тази година, размерът на доходите й надвишава размера на разходите й за 2005 г. Същото е прието и за следващите ревизирани години - 2006 и 2007. Настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като обосновано и правилно. Съдът е извършил анализ и преценка на всички събрани по делото доказателства. Въз основа на този обективен анализ е формиран обоснования извод, че за ревизираните години не се установява превишаване на разходите на жалбоподателката над приходите й. Неоснователен е доводът на касатора за недоказаност на релевантното за спора обстоятелство, че жалбоподателката е разполагала с посочените парични средства. Съдът правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ЗОДФЛ (отм.), приемайки, че с получаването на сумите в щатски долари по банкови сметки на жалбоподателката тя е получавала доходи. От друга страна, установено е, че жалбоподателката е теглела получаваните валутни преводи и е съхранявала средствата в банков сейф, т. е тя реално е разполагала със парични средства за извършване на направените от нея разходи. Неоснователен е доводът на касатора, че получените парични средства от жалбоподателката по банковата й сметка са доход за нея, който тя е следвало да декларира и да бъде обложен. Установено е, че паричните средства, получавани от жалбоподателката по банковите и сметки са от сина й, който е бил извън границите на РБългария. Приходният орган, чиято е била доказателствената тежест не е събрал данни относно основанието за валутните преводи, от които да се направи евентуален извод, че получените парични средства попадат измежду изброените облагаеми доходи в чл. 10 от ЗОДФЛ (отм.) за ревизираните години, за които този закон е приложим. Относно получените парични средства през 2007 г. също липсват данни въз основа на които те да се квалифицират като облагаем доход по смисъла на чл. 12 от ЗДДФЛ. Липсата на данни за осъществена насрещна престация от жалбоподателката срещу получените парични средства е основание за квалифицирането на последните като дарено имущество, което съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ не се смята за облагаем доход. Неоснователно е възражението на касатора за неправилно изчисляване на сумата на началното салдо за 2004 г. тъй като от нея не са приспаднатите направените разходи (извън разходите за живот) от жалбоподателката през 2003 г. В тежест на ответника е било да докаже твърдението си, че началното салдо на жалбоподателката за 2004 г. е по-малко от установеното с експертизата. Това ответникът е могъл да направи с поставяне на допълнителна задача на вещото лице или чрез други доказателствени средства (пр. писмени документи за направени разходи от жалбоподателката за 2003 г.) което той не е направил. След приспадане на разходите на жалбоподателката за закупените от нея имоти по нот. акт № ххх/2003 г. и нот. акт № ххх/2003 г. сборът от началното салдо за 2004 г. и получените от жалбоподателката средства през 2004 г. е достатъчен да покрие направените от нея разходи през тази година. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява, че не са налице наведените в жалбата касационни основания. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,