Решение № 16066 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12944/2016 г.

Решение № 16066 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12944/2016 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Г. против решение № 92/29.09.2016 г. по адм. дело № 128/2016 г. на Административен съд Г., с което по жалба на М. М. Л. е отменено Решение № 30/23.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ Г. и потвърденото с него Разпореждане № 5104262212/09.03.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ Г., изпратена е преписката на ТП на НОИ Г. за издаване на акт съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона и са присъдени разноски. Поддържат се оплаквания за неправилност и необоснованост на решението - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неплащането на дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице за съответните периоди, за които същите са били дължими, прави невъзможно прилагането на разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за изчисляването на индивидуалния коефициент на лицето и съответно изплащането на пенсията му в реален размер. В с. з. не изпраща представител. Ответницата по касационната жалба - М. М. Л., редовно призована, в с. з. не се явява и не се представлява. В писмен отговор и писмено становище излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 92/29.09.2016 г. по адм. дело № 128/2016 г. Административен съд Г. е отменил по жалбата на М. Л. решение № 30/23.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ Г., потвърждаващо разпореждане № 5104262212/09.03.2016 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, с което е отпусната на Л. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер, като е установено, че същата има осигурителен стаж 35 години от III категория и като самоосигуряващо се лице за периода от 01.11.2001 г. да 31.12.2004 г. не е внесла дължимите осигурителни вноски. На основание действащата Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани работещи в чужбина и морските лица, Л. е подлежала на задължително обществено осигуряване. Тъй като не е внесла вноските си за цитирания период, пенсионният орган е решил, че не може да приложи чл. 70, ал. 3 от КСО и да изчисли индивидуалния коефициент на лицето, поради което е отпуснал пенсията в минимален размер. С решението на Административен съд Г. правилно е отменено решението на директора на ТП на НОИ Г. и потвърденото с него разпореждане на ПО. Невнасянето на дължимите осигурителни вноски не е основаие да се откаже изчисляването на индивидуалния коефициент и действителния размер на пенсията. Невнасянето на осигурителните вноски като самоосигуряващо се лице за определени периоди, съответно незачитането на тези периоди като осигурителен стаж /както е в процесния случай/, не дава основание на пенсионния орган да откаже изчисляването на реалния размер на пенсията по правилата на чл. 70 от КСО, като вземе предвид доходите за периодите по чл. 70, ал. 3 КСО, включително доходите за периодите, през които лицето е било самоосигуряващо се и за които е внесло дължимите осигурителни вноски. Пенсионният орган неправилно е приел, че липсват необходимите изходни данни за определяне действителния размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). Посочил е, че периодът след 01.01.1997 г. е задължителен за определяне окончателния размер на пенсията по аргумент от чл. 70, ал. 3 КСО, при преценка на осигурителния доход за определяне на индивидуалния коефициент - базов компонент при изчисляване на действителния размер на пенсията. Съобразявайки фактите по спора, административният съд обосновано е приел, че при наличния действителен и зачетен от пенсионните органи осигурителен стаж от 35 години от III та категория (в който не е включен периодът, за който не са внесени осигурителни вноски) и установения за периода осигурителен доход, за пенсионните органи не са налице пречки да изчислят ЛПОСВ в нейния действителен размер на базата на наличните данни. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл. 6, ал. 9 КСО и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 КСО. Правото на органите на НОИ да съберат по принудителен ред дължимите от Л. осигурителни вноски е погасено по давност. Възможност за лицето е да ги внесе и да се ползва от осигурителния стаж и доход при изчисляване на отпуснатата му пенсия, а санкция за него е в случай на невнасянето им осигурителният стаж и доход за тези години да не бъдат зачетени и изследвани досежно възникването на правото на ЛПОСВ и определянето на нейния размер. Това е съдържанието на правилото за поведение, закрепено нормативно от законодателя при самоосигуряващите се лица. В този смисъл е съдебната практика - напр. Решение № 4187/11.04.2016 г. по адм. д. № 8603/2015 г. по описа на ВАС, шесто отделение). Съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка в 15-дневен срок. Когато в едномесечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, а за пенсиите при прилагане на международен договор, по който Р. Б. е страна, в двумесечен срок, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Визираната процедура е реализирана частично. Пенсионните органи не са изчислили окончателния размер на дължимата пенсия въз основа на наличните редовни документи. Съгласно чл. 70, ал. 3 КСО индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Правната норма не налага задължително включване на дохода след 01.01.1997 г. за самоосигуряващите се лица, след като те внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка, нямат работодател и съвместяват качествата осигурител и осигурен, поемайки изцяло върху себе си задълженията във връзка с осигуряването си. Правото на ЛПОСВ при тази категория лица е поставено в зависимост от участието в осигуряването и не създава привилегии или недопустими ограничения. Изключването на осигурителния стаж и доход за годините, за които не е внесен пълния размер на дължимите осигурителни вноски за ДОО е в съгласие с нормативно заложените цели и има съизмерима основа - размера на пенсионното плащане с участието във Фонд "Пенсии" на самоосигуряващото се лице. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение