Решение № 366 от 15.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7002/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител, срещу решение 711 от 27.05.2024г., по адм.д.473/2023г. на Административен съд-Кърджали/АС-Кърджали/, с което по оспорване на Н. Р. Ю. е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2021г. с изх.02-090-6500/5562 от 06.02.2023г. на Зам. ИД на ДФЗ, преписката е изпратена на АО за ново произнасяне по заявлението за подпомагане 2021г. с УИН 09/150621/65045 от 28.04.2021г. и приложение от 28.04.2021г. за кандидати първа година по Мярка 10 Агроекология и климат 2021г., съобразно указанията в мотивите към решението, по тълкуването и прилагането на закона, и ДФЗ е осъден да заплати на Н. Р. Ю. направените по делото разноски в размер на 5130лв. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор и в писмена молба. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, но при липса на фактически и правни основания-съдържа съвсем формално някакви реквизити, изискуеми за ИАА, и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда не става ясно в какво се изразяват нередностите на заявените за подпомагане 158 бр. животни/говеда/, поради които е прието, че 143 бр. животни от общо заявените за подпомагане 158бр. по дейността с код АК13 и съответно са недопустими за подпомагане, като за тях са наложени намаления и санкции. Съдът е счел, че изводи за това не могат да бъдат изведени и от представения по преписката Контролен лист за проверка на място на ЖО Кръстосано спазване ДТИ основни 2021г., като остава абсолютно неясно защо в оспореното УП са установени като отразени животни /ЕПЖ-говеда/ само 15 броя, а като животни с нередности са посочени 143 бр., като съдът е достигнал до извод, че възприетият като брой установени животни категорично не отговаря на действителния им брой. Отделно съдът е намерил за основателни доводите на жалбоподателя за неуведомяването му преди проверката в достатъчен период от време (повече от 24 часа преди проверката) за да могат да съберат животните и да ги разделят в двата животновъдни обекта- единият на жалбоподателя Ю., а другият на съпругата му Ф. Ю., както са изисквали проверяващите експерти от отдел РТИ-Кърджали към ДФЗ, което е една от причините за невъзможността да бъде установен и точния брой и собствеността на животните, намиращи се в двата животновъдни обекта за всеки от ЗП, които били проверени от експертите, при което съдът е приел, че оспореното УП в частта му, касаеща наложените санкции и намаления по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство с код за агроекологична дейност АК13, е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение наложените санкции и намаления по това направление с код за агроекологична дейност АК14, съдът е намерил, че също не става ясно защо и как са формирани тези намаления и санкции, и не става ясно колко и кои изисквания за управление не са спазени от жалбоподателя. Съдът е посочил, че изискванията на по приложение 7 от Наредба 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., наименовано Минимални изисквания за използването на торове и продукти за растителна защита са неотносими по отношение заявлението за подпомагане, подадено от жалбоподателя, респ. по отношение заявените за подпомагане животни, доколкото същото въвежда указания, ограничения и забрани, свързани с ползването на продукти за растителна защита, съответно не става ясно как са формирани сумите на наложените санкции посочени в колона 13 на таблицата за код АК14, в размер на 1012.42лв. и в колона 15 на таблицата в размер на 121.49лв. В резултат съдът е приел, че оспореното УП в частта му, касаеща наложените санкции и намаления по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство с код за агроекологична дейност АК14, е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение частта от УП, касаеща наложени санкции за бъдещ период в размер на 55935.88лв. съдът е приел, че и в тази част не става ясно защо и как е формиран размера на санкциите, при което и УП е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е правилно в частта, в която оспорения АА е отменен поради липса на мотиви, и преписката е изпратена на АО за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на земеделския производител. Споделя се извода на първостепенния съд, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо АПК административният акт да съдържа фактически основания за издаването му. От изложеното в Таблица-оторизирани суми в лева по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство в оспореното Уведомително писмо и поясненията под нея, не може да се установи причината (фактическите основания) за извършените санкции и редукции на субсидията, както и за наложените санкции за бъдещ период, съгласно чл.31 от Делегиран регламент 640/2014 за направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство. Не може да се направят изводи спрямо конкретния земеделски производител във вр. с подаденото общо заявление за подпомагане УИН09/150621/65045 от 28.04.2011г. и Приложение за кандидатстване по Мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2021г., обосноваващи извършените от АО санкции и редукции по заявеното от земеделския производител/ЗП/ Ю. за подпомагане направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство по Мярка 10 Агроекология и климат 2021г., съобразно заявения брой животни за подпомагане за 2021г.- 125 бр. кози и 158 бр. говеда. В конкретния случай липсват изложени съображения за конкретни факти спрямо заявеното финансово подпомагане от ЗП по заявените мерки за подпомагане, обвързани с производството 2021г., по направления АК14 и АК13, обосноваващи посочените в АА санкции и редукции на субсидията. В този смисъл в документите, представляващи част от административната преписка по издаване на оспорения акт и представени от ответната страна, а именно: заявление за подпомагане 2021г. с УИН 09/150621/65045 от 28.04.2021г. и приложение от 28.04.2021г. за кандидати първа година по Мярка 10 Агроекология и климат 2021г., УРН409383, в съответните приложения, включително в таблица за заявения брой животни по направлението за ЖО 4349330005 (6810-0015), резултата от автоматични проверки на въведените данни за подпомагане за директни плащания 2021; Уведомително писмо изх.01-092-6500/550-2 и УП изх.01-092-6500/550-4 до Н. Ю. със съответните възражения и заявления на ЗП до ИД на ДФЗ; снимкови материали на електронен носител на Н. Ю., и др., не се съдържат данни, обосноваващи диспозитива на АА в оспорената негова част. От прочита на процесното оспорено уведомително писмо е видно, че административният орган е мотивирал наложените санкции и редукции само с налични данни, получени след извършени задължителни административни проверки и проверки на място на данните в подаденото заявление, относно деклариран брой животни в заявлението за подпомагане за кампания 2021г., спрямо условията за допустимост за участие по мярката ( стр.1 от УП и отразеното в поясненията към колони 1-5 към таблица-оторизирани суми в УП), при първа година от последно поетия от ЗП Ю. агроекологичен ангажимент по направлението. В колони 4, 5, 6 и 7 на Таблица-оторизирани суми в оспореното УП е посочен брой животни (ЖЕ) за АК13 и АК14, установени след проверки на място, и брой животни с нередности, а в колони 10 и 11 е посочено наддеклариране в % (100 и 2.46) и санкции за неспазени изисквания за управление в % (20, 20). В поясненията към колона 10 и 11 е посочено, че процента наддеклариране е изчислен съгласно чл.31 от Регламент 640/2014г.- отношения на броя животни с нередности (Колона 6) спрямо броя на установените животни (колона 4), като санкцията е в проценти съгласно IV Намаления при неспазване на изисквания по управление на агроекологичните дейности по глава шеста Изисквания за управления на агроекологични дейности от Наредба 7 от 2015г. В оспореното УП обаче липсват конкретните данни, получени в резултат на извършените административни проверки и проверки на място- заявен и установен в конкретния животновъден обект на ЗП Н. Р. Ю. брой заявени животни по мярката, заявени за подпомагане за 2021г. със съответната идентификация на животните в относимите времеви моменти, документи установяващи връзката между ЗП Н. Р. Ю. и ЗП Ф. М. Ю. предвид документите представени от ответната страна в съдебното производство, касаещи ЗП Ф. Ю., спрямо релевантните факти за конкретното административно производство- брой установени животни и такива с нередности в ЖО 6810-0015 на ЗП Н. Ю. и предвид противоречието и липсата на връзка между фактите, отразени в различните документи, съставени по реда на чл.37 ЗПЗП. Такива данни, както правилно е отбелязал първостепенния съд, не се установяват и в насипната и хаотична административна преписка, представена от ответника пред първата съдебна инстанция и приета като доказателство по делото, което препятства установяването по категоричен и несъмнен начин както на завения и установен брой и вид животни (кози, говеда), така и броя и вида на животните с нередности, а също така кои изисквания за управление са били приложими, на какво основание, и кои изисквания за управление конкретно не са били спазени от ЗП по раздел IV Намаления при неспазване на изисквания по управление на агроекологичните дейности по глава шеста Изисквания за управления на агроекологични дейности от Наредба 7 от 2015г., и причината за това във вр. с установени факти от АО по реда на чл.37 ЗПЗП, и др. данни, свързани с изискванията за подпомагане в приложимите материалноправни норми. Това има за последица немотивираност на наложените санкции и редукции на субсидията, защото същите трябва да са основани на установени от АО факти спрямо конкретния ЗП, които факти след подвеждането им към приложимите материалноправна норми на Наредба 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат", вкл. към нормите на регламентите, подробно посочени в чл.1, ал.3, т.1-т.4 на цитираната наредба във вр. с ал.4 от същата, водят до резултатите в цифрово изражение, описани в колони 12, 13, 15, 17 и 19 в таблица-оторизирани суми в процесното оспорено УП- категорично установен брой наддекларирани животни от заявителя ЗП, установени неспазени изисквания за управление, констатирана системност при неспазване на някое изискване, и неспазено кръстосано съответствие, а такава обосновка липсва в оспореното УП, като данни в посочения смисъл не се извличат от документите- част от приетата по делото административна преписка. На следващо място- наложените в УП административни санкции за бъдещ период в размер общо на 55935.88лв. за направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство, са с неприложими основания по чл.31 от Делегиран регламент 640/2014 и чл.28 от Регламент (ЕО) 908/2014, защото в конкретния казус са наложени при неустановен брой животни в съответствие с член 30, параграф 3, т.е. като се отбеляза по-горе от документите в административната преписка за процесния ЗП не се установява категорично и безпротиворечиво релевантния брой животни, определен в резултат на административни проверки и извършените в конкретния казус проверки на място. В този смисъл извършените от първостепенния съд процесуални действия по използване на гласни доказателствени средства не са били необходими предвид съдържанието на оспорения АА, защото изясняването на въпросите относно релевантния брой животни в ЖО на ЗП адресат на акта би имало стойност на доказателствени факти само ако в мотивите на АА или в документ по преписката се съдържат данни, които могат да се съпоставят с тези, евентуално установени показанията на разпитаните по делото свидетели, но в случая както се отбеляза по-горе, в акта липсват релевантните за спора данни. Съобразно изложеното правилен е изводът на първостепенния съд за липса на фактически и правни основания в оспорения акт, като съдът е следвало да отмени УП само на това основание, като върне преписката на АО за издаване мотивиран акт по заявлението на ЗП за кампания 2021г. В чл.10б, ал.1 от Наредба 5 за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания е посочено, че Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл.1 по реда на АПК. Законът за подпомагане на земеделските производители и цитираната наредба не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за наложените санкции, редукции и санкции за бъдещ период. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо. На следващо място касационната инстанция приема, че обжалваното решение в тази част е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища, като крайният извод на съдебния състав за незаконосъобразност на оспореното Уведомително писмо, в частта, касаеща липса на мотиви в АА, кореспондира с другите събрани по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. На основание горното касационната жалба в тази част трябва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Решението е неправилно в частта, в която на жалбоподателя Н. Р. Ю. са присъдени разноски по делото пред АС-Кърджали в размер на 5130лв., и ДФЗ е осъден да заплати разноските в този размер. Както многократно настоящият съдебен състав е посочвал, делата за оспорване административни актове, издаден по реда на ЗПЗП (какъвто е процесния) не са дела с определен материален интерес, поради което по отношение претенция за присъждане на разноски, касаещи разходи за адвокатско възнаграждение, за същите са приложими разпоредбите на чл.8, ал.2, т.7 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното и с оглед направеното пред първата инстанция в последното ОСЗ по делото възражение за прекомерност от процесуалния представител на ответната страна-Зам. ИД на ДФЗ, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, сторени за един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействия от 27.11.2023г. с адвокат Д. Хабиб в размер на 800 лева, при претендирана сума от 5120лв., при уважено възражение за прекомерност, както и заплатена ДТ в размер на 10лв. за първоинстанционното производство. Решението на АОС-Кърджали в тази част трябва да се отмени като неправилно- постановено в противоречие с материалния закон, като се постанови друго по същество, с което Държавен фонд земеделие бъде осъден за заплати на Н. Р. Ю. сторените по делото пред АС-Кърджали разноски в размер общо на 810 лева. Претенцията за разноски на касатора за настоящото съдебно производство не се уважава предвид изхода на спора, а претенцията на ответната по касация страна за присъждане на разноски за касационното производство, в размер на 3100 лева, представляващи адвокатски хонорар е неоснователна, защото няма доказателства по делото за сторени такива, като изявлението на жалбоподателя в списък разноски от 18.11.2024г. не е доказателство в този смисъл. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,