Решение № 15174 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9703/2020 г.
ВАСV отделение08.12.2020 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3624/07.07.2020 г. по адм. дело № 651/2020 г. на Административен съд - София - град. ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати 1000 ( хиляда) лева разноски по делото на Б. Л., жив. в [населено място], [жк], [жилищен адрес]. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15174 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9703/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител, срещу решение № 3624/07.07.2020 г. по адм. дело № 651/2020 г. на Административен съд - София - град, с което е отменена негова заповед № 8121 К - 14440/18.12.2019 г. по жалба на Б. Л., жив. в [населено място]. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна. Ответникът по касационна жалба - Б. Л., жив. в [населено място], чрез процесуален представител, в отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е установил, че с оспорената заповед на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител ( ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Б. Лозанов - началник на сектор "Капитално строителство" към отдел "Управление на държавната собственост и строителство" при дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" - МВР, при съкращаване на длъжността, считано от 19.12.2019 г. АССГ е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, съдържа необходимите реквизити, при издаването й не са допуснати съществени административно - процесуални нарушения, но същата е материално - правно незаконосъобразно. До извода за липса на материалноправните предпоставки по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл съдът е достигнал след анализ на доказателствата, като е приел, че длъжността е престанала да съществува като позиция в длъжностното и поименно разписание с досегашното си наименование, но е продължила да съществува като система от функции, задължения и изисквания за заемането по длъжностна характеристика под друго наименование в новите длъжностно и поименно разписание - а именно началник сектор "Капитално строителство и ремонти". Решението е обосновано предвид съдържанието на наличните по делото доказателства. В съответствие с представените по делото щатни и поименни разписания са констатациите на съда, че длъжността на Лозанов е престанала да съществува като позиция в длъжностното и поименното разписание при относимите към издаването на заповедта изменения в структурата на МВР. В съотвествие със съдържанието на двете длъжностни характеристики - тази за заеманата от Лозанов длъжност и за новата длъжност по новото длъжностно и поименно разписание - началник сектор "Капитално строителство и ремонти" е изводът за пълен идентитет на описаните в тях задължения, функции и изисквания за заемането. Твърдението на касатора в касационната жалба за разлика във функционалните задължения на двете длъжности - тази на касатора и новосъздадената се базират на заповеди за определяне на функционалните задължения на структурите в МВР. Тези заповеди са неотносими към преценката дали длъжността е същата, тъй като съгласно чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, за да е налице съкращаване на длъжността, трябва освен като позиция в длъжностното разписание длъжността да не съществува и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Тоест за преценка дали длъжността продължава да съществува под друго наименование от значение са функциите и задълженията по длъжностна характеристика. Без значение за тази преценка са съдържащите се в други заповеди функции на структурата, които не са намерили отражение в длъжностните характеристики. В този смисъл е и решението на АССГ, което предвид съдържанието на представените от административния орган доказателства е съобразено с тях, а правните изводи при наличните доказателства са в съответствие с легалното определение на длъжност в администрация по чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията и разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСЛ. Предвид липсата на твърдените от касатора касационни основания, решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 1000 ( хиляда) лева заплатено за настоящата инстанция адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правно сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2