Решение № 12282 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8901/2011 г.

Решение № 12282 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8901/2011 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК във връзка с чл. 122е, ал. 1 от ЗОП. Образувано е по жалба, подадена от Георги Иванов Цанков в качеството му на едноличен търговец с фирма "Фантастика 95 - Георги Цанков" със седалище в град Пловдив против решение № 643 от 19.05.2011 г. по преписка № КЗК-436/2011 г. на Комисия за защита на конкуренцията. С него е оставена без уважение, като неоснователна жалбата му против решение № РД-09-03-26 от 25.03.2011 г. на кмета на Столична община за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с посочения предмет. Прави доводи за допуснати нарушения на материалния закон. Комисия за защита на конкуренцията не взема отношение по жалбата. Възложителят чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 122е, ал. 1 от ЗОП и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред КЗК е по реда на чл. 120 и следващите от ЗОП. Образувано е по жалба от ЕТ "Фантастика 95 - Георги Цанков" против решение № РД-09-03-26 от 25.03.2011 г. на кмета на Столична община за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка. Направил е възражения в единадесет пункта за констатирани противоречия с отделни изисквания на материалния закон. От писмените доказателства, относими към предмета на жалбата, КЗК е установила, че с оспорения административен акт, възложителят е открил процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Доставка на хранителни продукти на едро по предварителна заявка за общинските поделения "Социален патронаж" по две обособени позиции: 1. Бакалия, плодове, зеленчуци, консервирани храни, хляб и хлебни изделия и 2. Млечни и месни продукти. С решението е одобрил обявлението и конкурсната документация. В представеното по реда на чл. 121, ал. 1 от ЗОП становище, възложителят обстойно и аргументирано е взел отношение по всеки пункт от жалбата. Наред с това е мотивирал конкретната необходимост от въвеждане на всяко едно от оспорените изисквания. КЗК е обсъдила жалбата пункт по пункт и е направила краен извод за законосъобразност на акта на възложителя и утвърдените с него обявление и документация. Поради това е оставила жалбата без уважение, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В съдебното производство под формата на доводи за неправилност на решението на КЗК се повтарят възраженията, направени от едноличния търговец в първоначалната жалба. Те са неоснователни. Първо се твърди, че обявлението не отговаря на изискването на чл. 25, ал. 2, т. 3 от закона, тъй като не съдържа информация относно количеството или обема на предмета на поръчката, в това число и на обособените позиции. Видно от обявлението - в раздел II. 2.1 е вписано, че количеството и обемът на доставките са описани в документацията за участие. Такова описание действително се намира по наименование на артикул, мярка и доставно количество за три години в образец № 5 към офертата. Поради това позоваването от жалбоподателя на липса на информацията по т. 3 на чл. 25 е формално. Напълно формално е и второто възражение за липса на технически спецификации за всеки един от продуктите. Продуктите от обособена позиция № 1 са 117, а по обособена позиция № 2 - 48 или общо по двете позиции са 165. В техническата спецификация възложителят е обобщил, че е задължително да се доставя само продукция клас екстра, първи или А съобразно точно описаните подзаконови нормативни актове или еквивалентно. Допълнително е преценил за част от продуктите, че следва да се опишат специфики и ги е отразил в техническата спецификация към документацията. Така по отношение на останалите се прилагат общите изисквания в първото изречение от техническите спецификации. Съпоставени към данните, подробно отразени в таблицата към приложение, образец № 5, за участниците е налице яснота за спецификите при доставяне на продуктите. Неоснователно се твърди в жалбата, че техническите спецификации били извеждани по тълкувателен път. Всички продукти са ясно и точно обозначени, като качество и разфасовка и не създават възможности за противоречиво преценяване на офертите. Също така формално е и третото възражение за липса на списък на поделенията на социалния патронаж, които са място на изпълнение. Правилно КЗК е приела, че местонахождението им е общодостъпно и не представлява трудност за никой от участниците в обемната процедура да го има на свое разположение. Липсата на списъка по никакъв начин не води до нарушаване на равнопоставеността на участниците. Четвъртото възражение на практика се свежда до оспорване на изискването за установяване на лично състояние на икономическите оператори в частта му, в която възложителят е въвел условие представените удостоверения да са заверени с гриф "Валидно, вярно с оригинала" от органа, техен издател. В същия смисъл е и възражението по пункт № 8. В подкрепа на доводите си, жалбоподателят е приложил в производството пред КЗК две писма. Първото от 25.02.2009 г. от директора на РИОКОЗ - Пловдив и второто - от 27.01.2010 г. от директора на РВМС - Пловдив. И с двете, той е уведомен, че заверката на документите "Вярно с оригинала" следва да направи сам, като притежател на оригиналния документ. В действителност с представянето на тези писма, жалбоподателят измества тежестта, обема и обхвата на заверката. Основните изисквания и в двата случая акцентират главно на установяване факта на валидност на документите. А валидността може да се установи само от издателя на акта. Фактът на съответствието на оригиналите с копията е вторичен и спомагателен елемент. Молбите, които е отправил едноличния търговец до двете институции нямат за предмет установяване валидността на удостоверенията /това се извежда от съдържанието на отговорите, които е получил от техните ръководители/. Поради това те са напълно неотносими към спора. Право на възложителя е да иска установяване от участниците, че разполагат с валидни и действащи и към момента удостоверителни документи. Не е налице нарушение при формулирането и въвеждането на подобни изисквания. Напълно неоснователно е петото възражение за нарушение по чл. 53, ал. 4 от закона. Никъде в цитираната разпоредба не е фиксирано задължение на възложителя при изискване на конкретно описани сертификати, да добавя израза "или еквивалентни". Нормата има отношение не към обявяването на поръчката, а към процеса на преценка на офертите в случаите, когато вместо описаните за изискуеми сертификати, конкретен участник е представил други. Неоснователно е шестото възражение за допуснато нарушение по чл. 25, ал. 2, т. 6 от закона, доколкото възложителят не посочил документите, с които се доказва изискването за акредитация на сертифициращата организация. Условието е относимо към изискването по раздел III. 2.1., точка 4 за представяне на точно фиксираните два сертификати. Тъкмо наличието на това изискване се установява с точно описаните документи: нотариално заверени копия от сертификатите и от акредитацията на сертифициращата организация. Тълкуването, което е направил възложителя се опровергава от формулировката на изискване № 4 и документите за установяване на неговото наличие. Напълно формално е седмото възражение. Право на възложителя по чл. 50, ал. 1, т. 2 от закона е да иска за доказване на икономическо и финансово състояние да се представи годишен финансов отчет или някоя от съставните му части. Възложителят се е възползвал от това право, като е конкретизирал начина, по който следва да са заверени исканите документи. Този начин е относим към всички участници, поради което не е налице твърдяната дискриминация на едноличните търговци. На правомощието на възложителя кореспондира задължението на всеки участник да се съобрази с него под страх от отстраняване на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 от закона. Предпоследното възражение е насочено срещу въведеното техническо изискване за установяване на техническите възможности чрез представяне на копие от мониторингова програма за предходната 2010 г., включваща изискване за лабораторни анализи за верификация на безопасността на основните хранителни продукти, обект на поръчката и минимум по два броя копия от протоколи за изпитване, които се отнасят за вписаните групи храни. То е неразривно свързано с въведеното в същия раздел изискване всеки участник да има разработена такава мониторингова програма. И двете изисквания са относими към установяване качеството на основните хранителни продукти. То на свой ред е функция на обществената нужда, която възложителят има за цел да удовлетвори чрез сключването на възлагателния договор. Въвеждането на засилен контрол към качеството на храната е негово право. Упражняването му не може да се тълкува, като необосновано ограничаване на участието в процедурата и съответно не е налице нарушаване на забраната по чл. 25, ал. 5 от закона. Последното възражение касае определянето на доставната цена, като елемент от възлагателния договор, доколкото не ставало ясно как възложителят ще определя процентното съотношение между предложената цена и осреднената цена на продукта по бюлетина САПИ. Обосновката на този начин за определяне на цената е изключително подробно дадена в представеното в производството пред КЗК становище на възложителя. Отделно от това, определянето на цената е еднакво важимо за всички участници и не води до нарушаване на тяхната равнопоставеност. От така извършения анализ на жалбата се установяване нейната неоснователност. Поради това същата ще следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение