Решение № 7867 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4914/2014 г.
ВАСПетчленен състав10.06.2014 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2876 от 27.02.2014 г. по адм. дело № 13931/2013 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7867 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4914/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ибрима Ненкова против решение № 2876 от 27.02.2014 г. по адм. дело № 13931/2013 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което жалбата й против заповед № РД-12-44/21.06.2013 г. на министъра на здравеопазването, с която е отказано признаване на професионална квалификация "медицинска сестра", е отхвърлена. Жалбоподателката поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като завършения в Република Македония курс на обучение отговаря на изискванията на българското законодателство за придобиване на професионална квалификация "медицинска сестра". Моли решението да бъде отменено и да се друго по същество, с което заповедта на министъра да бъде отменена. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, седмо отделение, е постановено в съответствие с материалния закон. Тричленният съдебен състав аргументирано приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган (по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона признаване на професионални квалификации (ЗППК) министърът на здравеопазването признава професионална квалификация за професията "медицинска сестра") и при спазване изискванията за форма. Заповедта е писмена и съдържа подробни съображения за причините, поради които на жалбоподателката е отказано признаване на професионална квалификация, както и мотиви, обосноваващи решението на органа да не приложи компенсационни мерки. Спазени са и административнопроизводствените правила - заповедта е издадена след производство, инициирано по реда на чл. 77 от ЗППК, разглеждане на документите на заявителя съгласно чл. 80 от закона и мотивирано предложение на комисията, разгледала документите, за отказ за признаване на професионална квалификация. При правилно тълкуване и прилагане на закона е и заключението, че заповедта е издадена в съответствие с нормативната уредба, след установяване на основания за отказ да се признае професионална квалификация "медицинска сестра" на жалбоподателката. По делото е установено, че жалбоподателката Ненкова притежава диплома за завършено следно специално образование, издадено от образователно училище УМЦ "Никола Щейн", гр. Тетово, Република Македония през 1997 г., с придобита специалност / гимназиален профил - здравен. Проведеният курс на обучение съществено се различава от нормативните изисквания за придобиване на професионална квалификация "медицинска сестра" в Република България по броя на часовете теоретично обучение, вида на изучаваните основни дисциплини, проведените следдипломните стажове, броя на държавните изпити, които са значително по-малко и не съответстват на предвидените в България и придобитата квалификационна степен. При това значително несъответствие в продължителността и съдържанието на проведеното обучение, правилно е преценено, че представените от жалбоподателката доказателства не дават основание за признаване на исканата професионална квалификация. При правилен анализ на текста на чл. 83, ал. 1 от ЗППК с разпоредбите на чл. 24, ал. 2, т. 7 и чл. 31, ал. 1, т. 1 от същия закон е направен извода, че в случая не са налице основания за предлагане на компенсационни мерки, тъй като предпоставките на § 3 от ДР на закона не са изпълнени. Жалбоподателката, придобила професионална квалификация в Република Македония, трета държава по смисъла на закона, не установява наличие на три години професионален опит по съответната професия на територията на държавата членка, признала професионалната квалификация. Правилно е преценено, че в случая не са изпълнени и условията на § 3б от ДР на ЗППК, тъй като обучението на жалбоподателката не е започнало преди и съответно приключило след 01.01.2007 г. Разпоредбите на чл. 29, и чл. 30 от ЗППК относно предвидените компенсационни мерки не обосноват различен извод. Цитираните текстове възпроизвеждат изискванията на § 1 и 2 от чл. 14 от Директива 2005/36/ЕО за признаването на професионални квалификации и предвиждат възможност органът да изиска от заявителя да премине тригодишен стаж за приспособяване или да положи изпит за признаване на правоспособност. Тълкувани с цитираните по-горе текстове на закона цитираните разпоредби налагат извода, че когато професионалната квалификация е придобита в трета държава, както в случая, органът е длъжен да предложи предвидените компенсационни мерки само при условията на § 3 от ДР на ЗППК изискващи три години професионален опит по специалността в държава членка (§ 3, ал. 1); съответствие между придобитите от заявителя специализирани знания, професионални умения и стаж с изискуемите от българското законодателство такива (§ 3а, ал. 1) или обучението да е започнало преди и да е завършило след 01.01.2007 г. (§ 3б, ал. 1). В случая, както вече се посочи предпоставките на цитираните норми не са осъществени, поради което правилно е преценено, че не са налице основания на жалбоподателката да бъде предоставена възможност да премине стаж за приспособяване или да положи изпит за признаване на правоспособност като компенсационна мярка. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и на това основание отхвърля жалбата против административния акт тричленният състав на Върховния административен съд постановя решение в съответствие със закона. Съобразно всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора съгласно текста на чл. 209, т. 3 от АПК основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,