Решение № 390 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11994/2012 г.

ВАСII отделение10.01.2013 г.докладчик т Галина Солакова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на Директора на 7-мо СОУ "Свети седмочисленици", гр. София за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 АПК на влязлото в сила решение от 11.04.2012 г., постановено по адм. д. № 04858/2006 г. по описа на Софийски градски съд, АО. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 390 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11994/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 237 вр. чл. 239, т. 3 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, образувано по молба на Директора на 7-мо СОУ "Свети седмочисленици", гр. София, подадена от пълномощникът адв. Сотирова за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 АПК на влязлото в сила решение от 11.04.2012 г., постановено по адм. д. № 04858/2006 г. по описа на Софийски градски съд, АО. В искането за отмяна се твърди, че е налице противоречие между това решение и влязлото в сила решение № 526 от 08.01.2008 г. по адм. д. № 3614/2007 г. на Административен съд-София град. Ответникът "ВА и КО" ООД, чрез процесуалният си представител заявява становище за неоснователност на искането за отмяна. Останалите ответници не изразяват становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, второ отделение намира искането за процесуално допустимо, но неоснователно по следните съображения. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК, влязъл в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Визираните в искането за отмяна влезли в сила съдебни решения не попадат в хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като не е налице идентичност както между страните, така и в предмета на оспорване - обжалваните индивидуални административни актове са издадени на различно основание и от различни административни органи. Предмет на контрол за законосъобразност по адм. д. № 04858/2006 г. по описа на Софийски градски съд, АО е била заповед № ДК-04-96/20.10.2006 г. на началника на СтРДНСК, с която е отхвърлена като недопустима жалбата срещу Разрешение за строеж № 94/12.07.2006 г., издадено от главния архитект на СО, район "Средец", а оспорения административен акт пред Административен съд-София град по адм. д. № 3614/2007 г. е решение № 1 по протокол № 8/23.01.2004 г. на Столичен общински съвет, в частта, с която е потвърдена заповед № РД-50-14/14.10.1999 г. на кмета на район "Средец". Следователно не е налице твърдяното противоречие между влезлите в сила съдебни актове, което да налага отмяна по реда на чл. 239, т. 4 АПК във връзка с Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на Върховния административен съд по т. д. № 4/2010 г. С оглед на изложеното Върховния административен съд, второ отделение намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 4 АПК за отмяната на влязлото в сила решение от 11.04.2012 г., постановено по адм. д. № 04858/2006 г. по описа на Софийски градски съд, АО, поради което искането за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

2