Решение № 183 от 9.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3340/2022 г.

Производството е по реда на чл. 251, ал. 1 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повторна молба на Б. Тинчев, в качеството му на председател на Народно читалище Петко Рачев Славейков 1927, за тълкуване на решение 8641 от 06.10.2022 г. постановено по адм. дело 3340/2022 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. Ответникът Агенция по вписванията, не изразява становище. Молбата за тълкуване е процесуално допустима, но неоснователна. С решение 8641 от 06.10.2022 г. постановено по адм. дело 3340/2022 г., съдът е обезсилил решение 1117 от 22.02.2022 г., постановено по адм. дело 11719/2021 г. по описа на Административен съд София-град и е прекратил производството по делото. С определение 8660/19.09.2023 г. постановено по адм. дело 3340/2022 г. по описа на ВАС, съдът се е произнесъл по молба за тълкуване с отхвърлителен диспозитив, предвид неоснователността на последната. ВАС е посочил, че решението, чието тълкуване се търси, съдържа ясно и разбираемо формулирана воля на съда, която не се нуждае от тълкуване. Съдът се е произнесъл по касационната жалба, с която е сезиран и е постановил конкретен диспозитив, който не поражда неяснота, подлежаща на тълкуване. А съгласно субсидиарно приложимата в административния процес разпоредба на чл. 251 ГПК, на тълкуване подлежат влезлите в сила решения, които са неясни. В допълнение ВАС е посочил, че решението е неясно, когато от него не може да се изведе действителната воля на съда. С процесната повторна молба за тълкуване на решение 8641 от 06.10.2022 г. постановено по адм. дело 3340/2022 г., молителят смята, че е налице неяснота на решението. Съдът ясно е посочил в мотивите си, че присъждането на разноски за адвокатски възнаграждения, сторени в съдебното производство по обжалване на отказ за вписване не съставляват вреди по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ и не могат да се претендират по реда на чл. 1 ЗОДОВ. В решението е обърнато внимание и на текста на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, който ограничава приложението на ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение. Такъв е редът на чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК по силата на препращащата норма на чл. 275, ал. 2 от ГПК, съобразно който се претендират сторените в съдебното производство по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ разноски. На тълкуване съгласно чл. 251 ГПК приложима на основание чл. 144 АПК, подлежат влезлите в сила решения, които са неясни, когато от тях не може да се изведе действителната воля на съда. В настоящия случай, съдът е формирал ясна воля, предвид което искането за тълкуване е неоснователно. Водим от гореизложеното Върховният административен съд, трето отделение,