Решение № 13044 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7626/2009 г.

Решение № 13044 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7626/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Галакс Ойл" ЕООД против решение № 442/20.03.2009 г. постановено по адм. д. № 2734/2008 г. с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 190800029/9.07.2008 г. издаден от ТД на НАП-Силистра, потвърден в обжалваната част с решение № 520-А/8.09.2008 г. на зам. директор на дирекция "ОУИ" - Варна, в която за данъчен период м. 10.2006 г. е определен ДДС за внасяне в размер на 224 990 лв. и лихви върху тази сума в размер на 53 388, 78 лв. Със същото решение "Галакс Ойл" ЕООД е осъдено да заплати на ответника по делото, юрисконсултско възнаграждение в размер на 6017 лв. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, като релевираните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Конкретните оплаквания са следните:- неправилност на извода, че липсват пречки лице, участвало в извършването на ревизията да бъде съставител и на РА;- неправилност на извода, за липса на нарушение на чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК; - необоснованост на изводите на съда по съществото на спора. Иска се отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът по касация- директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Варна не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора липсват доказателства по делото, че прекият доставчик е получил стоките по процесните фактури, за да ги продаде на дружеството-жалбоподател. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия, в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, но неоснователна. С обжалвания РА, на жалбоподателя е отказан данъчен кредит по три фактури, издадени от "Интернешънъл Маркетинг експорт импорт" ЕООД през м. 10.2006 г. Фактурите са както следва-№№№ 0. . . 502/18.10.2006 г. 0. . . 514/27.10.2006 г. и 0. . . 517/30.10.2006 г. Правното основание за отказа на данъчен кредит по посочените фактури, визирано в РА е чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, а фактическите констатации са, че при извършени насрещни проверки на предходни доставчици е установено, че първият предходен доставчик не е включил фактурите, издадени на прекия доставчик в дневника за продажби и СД, а така също не са представени документи от предходните доставчици, установяващи реалното извършване на доставките и относно произхода на фактурираните доставки. Съдът е отхвърлил жалбата срещу РА в посочената част, като е приел, че при извършването на ревизията и при издаване на РА не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, че РА е валиден и законосъобразен. Съдът е приел обаче, че правната квалификация за отказа на данъчен кредит е липсата на предпоставката по чл. 6 от ЗДДС. Настоящата касационна инстанция приема следното: Обжалваното решение е правилно. Основният мотив на първоинстанционния съд, за да отхвърли жалбата е, че жалбоподателят не е доказал релевантните за спора обстоятелства, а именно, че към датите на въпросните фактури, доставчикът е разполагал с машините, чиято продажба са предмет на същите тези фактури. За да приеме обратното, а именно, че жалбоподателят не е разполагал с тези вещи, съдът е кредитирал констатациите на органа по приходите, че предходния доставчик "Сим трейдинг" ЕООД не е издавал на прекия доставчик- "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД фактури с номера № № 954/12.10.2006 г. и № 962/25.10.2006 г. Съдът е отчел също така обстоятелството, че в представените фактури и договори, стоките не са индивидуализирани по идентификационни номера, печати и сертификати, за да се приеме, че всеки един от продавачите по веригата е притежавал, съответно е отчуждавал именно стоките, предмет на процесните фактури. Настоящата съдебна инстанция преценява решението на административния съд като обосновано и правилно. Правилно е разпределена доказателствената тежест от първоинстанционния съд, като основателно е прието, че жалбоподателя е следвало да при пълно насрещно доказване обстоятелствата, от които черпи изгодни последици за себе си. Обоснован и верен е изводът на съда, че по делото е останало недоказано обстоятелството, че прекият доставчик на жалбоподателя е разполагал с машините, предмет на фактурите. В преписката се съдържат доказателства, че машини от вида на фактурираните се намират в склад, нает от доставчика, но това не означава, че те са в неговата разпоредителна власт. Жалбоподателят не е доказал, че прекият му доставчик разполага с титул за собственост върху фактурираните машини. От друга страна, дори да се приеме, че във фактическа власт на доставчика са били машини от вида на процесните, то не е установено, че именно тези, които са намерени при инвентаризацията са продадени на жалбоподателя, тъй като липсват индивидуализиращи белези на продадените по които да бъдат съпоставени с намерените при инвентаризацията. В подкрепа на тезата, че по процесните фактури не са налице реално осъществени сделки е и фактът, че липсват данни по тях да е налице плащане от страна на жалбоподателя. Липсват данни, че закупените машини са станали част от ДМА на жалбоподателя, респективно, че те са били част от ДМА на прекия доставчик. По тези съображения, настоящата инстанция преценява като обоснован и правилен извода на първоинстанционния съд за липса на реални доставки по фактурите, респективно за законосъобразност на РА в частта, в която по същите фактури е отказано право на данъчен кредит на жалбоподателя. Основателен е изводът на първоинстанционния съд, че РА е валиден. Константна и безпротиворечива е съдебната практика, че не са налице законови пречки, длъжностно лице, което е участвало в ревизиращия екип да е издател на РА. От друга страна основателен е извода на съда, че при извършването на ревизията не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са съществени. Дори да са установени твърдяните от жалбоподателя нарушения на административнопроизводствените правила, то само те не биха могли да бъдат основание за отмяна на РА, тъй като ревизираното лице разполага с възможността да защити правата и интересите си в хода на административното и съдебното обжалване на РА. По изложените съображения, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК