Решение № 4692 от 3.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник кмета по строителството на Община Благоевград против решение 868 от 18.05.2022 г., постановено по адм. д. 103/2021 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответниците В. Меицова, Д. Самоковлийска,В. Анастасова, П. Анастасов и Р. Анастасов, чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Благоевград отменя заповед 80/15.01.2021 г. на зам. Кмета по строителството на Община Благоевград, с която е одобрен ПУП ПЗ за имот с идентификатор 20540.38.99, местност [наименование] по КККР [населено място], община Благоевград за промяна на предназначението от нива в за жилищно строителство ниско, свободно застрояване. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Констатира, че заповедта е постановена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в същата не са посочени фактическите и правни основания за постановяването й. Приема, че при издаването на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не са спазени изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти като е намален сервитутът на преминаващия през имота електропровод 20 KW на 5.50 м. вместо изискуемите се 7 м. и не е установено да е налице хипотезата на чл. 7, ал. 2 от наредбата. Констатира, че към проекта за ПУП - ПЗ не е представена комбинирана скица между кадастралната карта на терените извън регулация и кадастралния план на населеното място. Позовава се на приетата по делото комплексна съдебно-техническа експертиза и приема, че е налице разминаване между кадастралната карта и кадастралния план на [населено място] относно границите на процесния имот извън регулация и съседните му имоти пл. 1 и 4 и двата в регулация, като имотът предмет на плана навлиза в последните с общо 5 кв.м. Прави извод, че е налице припокриване на площи на имоти с различен статут, което обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед. Констатира, че с нанасянето на процесния имот в КК е налице несъответствие между границите на бившия имот 000210 по КВС и съседните имоти пл. 3, 4 и 1 по кадастралния план на [населено място]. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Незаконосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. В административният акт са посочени фактически и правни основания за издаването му, като фактическите основания се извличат и от представената по делото административна преписка съобразно ТР 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС. Действително посочените правни основания, а именно чл. 128, ал. 7 и чл. 129, ал. 2 ЗУТ не са материалноправните основания за издаване на административния акт, но с разпореденото със заповедта и от документите приложени в административната преписка се установява, че е одобрен план за застрояване за промяна на предназначението на имот от нива в за жилищно строителство , което недвусмислено сочи на правното основание на чл. 59 и 60 ЗУТ. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че при издаване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Мотиви в тази насока не са изложени, а посочените от съда нарушения на изискуемите се сервитутни отстояния и застъпването на площта на имота с площта на два съседни имот с обща площ от 5 кв.м. са относими към материалната законосъобразност на заповедта и не представляват нарушения на процедурата при издаването й. От събраните по делото доказателства е установено, че от компетентния орган, съгласно чл. 124а, ал. 1 ЗУТ, за имота е дадено разрешение за изработване на ПУП ПЗ, с което е одобрено и заданието. Решението на Общински съвет Благоевград е обявено по предвидения за това в закона ред. Проектът за ПУП ПЗ е съгласуван по реда на чл. 128, ал. 6 ЗУТ и обявен на заинтересуваните лица по реда на чл. 128, ал. 1 ЗУТ. В срока по чл. 128, ал. 5 са постъпили възражения от заинтересуваните лица, които са приети за неоснователни от ОЕСУТ и е прието да се одобри проекта за ПУП - ПРЗ. Оспорената заповед е разгласена по предвидения за това в закона ред. Ето защо при постановяване на административният акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в нарушение на материалния закон. Неправилно съдът приема, че с проекта за ПУП ПЗ са нарушени сервитутните права на ЧЕЗ Разпределение България АД. В графичната част на одобрения проект на ПУП ПЗ, с която са дадени ограничителни линии на застрояването, е поставен печат на ЧЕЗ Разпределение България АД с изрично съгласуване. Освен това в одобрения проект на ПУП ПЗ са посочени ограничителни линии за застрояване, а не задължителни и застрояването може да отстъпи навътре от ограничителните линии, така че да бъдат спазени изисквания, съдържащи се Наредба 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Тези правила и нормативи следва да бъдат съобразени, респективно регулирани в процеса по съгласуване и одобряване на инвестиционния проект и по разрешаване на бъдещото строителство. Освен това по делото не са изследвани и не са установени факти относно обстоятелството кога е възникнал сервитута, за да се приложи съответната правна норма от Наредба 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, като в подзаконовия нормативен акт са регламентирани и хипотези на намалени отстояния чл. 7, ал. 3 от Наредбата. Незаконосъобразен е изводът на съда, че в случая застъпването от 5 кв.м. със съседните имоти, които са посочени с планоснимачни номера, а не като УПИ е основание за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че процесният ПУП - ПЗ е разработен и одобрен с оглед предприемане процедура по промяна на предназначението на имот с идентификатор 20540.38.99, представляващ земеделска земя с начин на трайно ползване нива . В тази връзка следва да се има предвид, че доколкото в конкретния случай се установява, че за процесната територия има влязъл в сила ОУП на гр. Благоевград, то приложима е разпоредбата на чл. 17а, ал. 3 от ЗОЗЗ (в приложимата редакция, ДВ, бр. 83/2018 г.), която предвижда промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, предвидена с влязъл в сила общ устройствен план, да се извършва, без да се провежда процедура за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране. При одобряване на ПУП - ПЗ за промяна на предназначението на земеделска земя приложими са нормите на чл. 59, ал. 1 и чл. 60, ал. 2 от ЗУТ, установяващи специфични правила при допускане на застрояване в неурегулирани територии. Като се има предвид характера на територията, за която се изработва ПЗ, следва да се приеме, че при изработване на ПУП за поземлен имот, намиращ се извън границите на урбанизираните територии, предназначен за откриване на процедура по промяна на предназначението на земята, изискуема по специален закон Закона за опазване на земеделската земя, правилата на чл. 108 от ЗУТ, респективно по чл. 51 от Наредба 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, не намират приложение. Тези правила касаят устройствените планове по чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, т. е. подробните устройствени планове, които определят конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти, обхванати от плана. В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗУТ липсва урегулиран поземлен имот, като в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗУТ, изрично е посочено, че разположението на строежите се определя с оглед бъдещото регулиране на имота. С оглед на това фактът, че е налице минимално застъпване на границите със съседните имоти, не е основание за незаконосъобразността на акта. В случая е одобрен единствено ПУП План за застрояване. От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-техническа експертиза се установява, че процесния ПУП ПЗ е съобразен със зоната определена в ОУП при спазване на показателите за застрояване. Посочените в ПЗ отстояния до границите на УПИ отговарят на изискванията на чл. 31-35 ЗУТ и както бе посочено по-горе застрояването е с ограничителни линии на застрояване, а конкретното местоположение ще се определи с виза за проектиране и инвестиционен проект. Предвиденото застрояване е свободно и не води до ограничение в бъдещото застрояване на съседните имоти. Следователно липсата на комбинирана геодезическа скица е ирелевантно за законосъобразността на оспорената заповед. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбите срещу оспорената заповед да се отхвърлят. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да се осъдят В. Меицова, Д. Самоковлийска, В. Анастасова, П. Анастасов и Р. Анастасов да заплатят на Община Благоевград сумата 200 лв. представляваща юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,