Решение № 15491 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10695/2020 г.

Решение № 15491 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10695/2020 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на управляващия орган по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" в Министерство на труда и социалната политика срещу решение № 864/13.08.2020 година на Административен съд София област по адм. д. № 356/2020 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Като допуснато от съда съществено процесуално нарушение сочи неизпълнението на задължението на АССО по чл. 171, ал. 4 АПК да съдейства на страните за отстраняване на непълноти и да им дава указания, че за някой обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Предвид това представя доказателства по опис към жалбата, сред които и разпечатка от ИСУН2020 за регистриран сигнал за нередност по процесния договор. Твърди, че такава е представена и пред първата инстанция по делото, но съдът не я анализирал като доказателство по делото в противоречие със задължението му да изясни фактическата обстановка по спора. Предвид неизяснената фактическа обстановка, съдът приложил и неправилно материалния закон, като приел, че органът не доказва елемент от фактическия състав за осъществяване на правомощията по чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), а именно регистриран сигнал за нередност по договора, по който се отказва верификация. Излага подробни съображения за законосъобразност на административния акт и неправилност на съдебното решение. Представя анализ на разпоредби регламентиращи правомощията на главния директор на OLAF и АФКОС на национално ниво. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба, "Акаунтинг Хаус" ЕООД чрез адв. Недков взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд намира, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд София област е образувано по жалба на "Акаунтинг Хаус" ЕООД с ЕИК ********* срещу решение № ВG05 М90 Р001-1. 023-0166/4 на ръководителя на управляващия орган по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" в Министерство на труда и социалната политика, за верификация на постъпило искане за окончателно плащане по административен договор и проект № ВG05 М90 Р001-1. 023-0166. С последното решение, на основание чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ органът е отказал да верифицира разходите по искане за плащане № 3, представено чрез ИСУН 2020 с отчетен период 1.05.2019 година – 1.11.2019 година по проект "Предприемач-откривател на възможности".

За да отмени оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган, във валидна писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Касационната инстанция споделя изводите на АССО, че по силата на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ "Акаунтинг Хаус" ЕООД е бенефициер на безвъзмездна финансова помощ със средства от ЕСИФ. Съгласно т. 3. 16 от този договор, бенефициерът ще изпълнява договора с участието на партньор - "Сивани" ООД, седалище гр. Ихтиман, за което страните са сключили споразумение. В изпълнение на договора, "Акаунтинг Хаус" ЕООД дължи да извърши дейности по информиране и мотивиране на лица (дейност № 1), обучения (дейност № 2) и консултации (дейност № 3) на общо 160 (за трите дейности) лица в областите град София, София област - Ихтиман, Самоков, Ботевград, Перник, Кюстендил, Благоевград. Съобразно споразумението, участието в проекта на партньора "Сивани" ООД се изразява в следното: 1. На етап кандидатстване: 1. 1. "Сивани" ООД изготвя учебна програма, съобразена с нуждите на конкретното обучение; 1. 2. "Сивани" ООД представя на УО документи, удостоверяващи правото му да провежда обучения в съответствие с приложимите изисквания. На етап изпълнение: 2. 1. "Сивани" ООД организира провеждането на изпит; 2. 2. "Сивани" ООД издава Удостоверение за професионално обучение по част от професия "Сътрудник в малък и среден бизнес", специалност "Малък и среден бизнес" на успешно завършилите.

По делото е приложено копие от писмо, изготвено от директор на дирекция "Защита на финансовите интереси на ЕС" в МВР с per. № 817600-602/19.06.2019 г. до ГД "ЕФМПП" в МТСП, видно от съдържането на което в дирекция АФКОС е "водена и приключила административна проверка за идентифициране на нередности, засягащи финансовите интереси на ЕС с рег. № 8176 ар-3/21.03.2019 г, във връзка с постъпил сигнал, съдържащ твърдения, че лицата К. Йорданов и С. Недкова, чрез кръг от фирми усвояват неправомерно средства от оперативни програми. Съдът е анализирал като доказателства по делото и Заключителен доклад от 18.06.2019 г относно извършена административна проверка за идентифициране на нередности, и писмо с per. № 817600-1286/29.11.2019 r. нa дирекция АФКОС.

За да отмени оспореното решение, първоинстанционният съд от една страна е аргументирал липса на мотиви на акта, а от друга е обосновал неправилно приложение на материалния закон.

Касационната инстанция при анализ на доказателствата по делото във връзка с представените пред касационната инстанция писмени доказателства, и като взе предвид възраженията на касатора, приема, че съдебното решение е неправилно като постановено при допуснати от съда съществени процесуални нарушения, при следните изводи от правна страна:

1. За да отмени акта като материално незаконосъобразен, АССО е приел, че по делото липсват доказателства за регистриран сигнал за нередност, представляващ елемент от фактическия състав за осъществяване на правомощието на органа по чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

Според първоинстанционния съд, с изменението на разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, доп. – ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г., в сила от 28.10.2017 г., самото стартиране на процедура по администриране на сигнал за нередност е основание за отказ за верификация, като при тази хипотеза административният орган не дължи произнасяне по допустимостта на разходите по критериите, заложени в чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. В тази хипотеза, според съда, не е предвидено и представянето на допълнителни разяснения или възражения от бенефициера. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и дължи описаното в закона поведение при наличие на някой от описаните в чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ правопораждащи факти.

Правилен е изводът на АССО, че посочената разпоредба се явява императивна и административният орган при наличие на сигнал за нередност следва при условията на обвързана компетентност да откаже верификация на съответния разход, като след приключване на процедурата по администриране на нередността (и в зависимост от изхода й) неверифицираният разход може да бъде включен в следващо искане за плащане.

Касационната инстанция обаче не приема доводите на АССО, че в настоящия казус не се доказва липсата на втория елемент от кумулативните елементи, обуславящи за УО императивен отказ за верификация, а именно регистриран сигнал за нередност по отношение изпълнението на проект с № BG05 M90 P001-1. 023-0166 и бенефициер "Акаунтинг хаус" ЕООД. Съставът на АССО е приел този извод от една страна без да укаже на страните, че за доказване на това обстоятелство не сочат доказателства по делото. От друга страна, съдът не е анализирал в пълнота представените пред първата инстанция писмени доказателства по делото.

Напълно правилно, за да даде съдържание на понятието "сигнал за нередност" АССО препраща към легалната дефиниция на понятието в § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби от Наредбата за администриране на нередности по ЕСИФ (НАНЕСИФ), съгласно която сигнал за нередност е постъпила, включително от анонимен източник, информация за извършена нередност.

Но неправилно, съдът не анализира представената на л. 49 по делото разпечатка от ИСУН. Касационната инстанция споделя възраженията на касатора, че при необходимост от допълнително доказателства за установяване на релевантни за спора факти, първоинстанционният съд е следвало да изпълни задължението по чл. 171, ал. 4 АПК, като укаже на страните, че за релевантни за спора факти не сочат достатъчно доказателства.

Анализирайки елемента от фактическия състав на основанието, съдът е разгледал единствено писмо с per. № 817600-1286/29.11.2019 г. дирекция АФКОС в МВР, като е приел, че от него не се извлича информация, която да дава ясна референция за конкретния проект, финансиращата програма, административното звено и описание на нередността, както регламентира § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби от Наредбата за администриране на нередности по ЕСИФ. Без обаче да съобрази представената пред АССО разпечатка от ИСУН на л. 49 по делото, както и без да изиска доказателства за регистриране на нередност във връзка с процесния отказ, съдът необосновано формира извод за липса на елемент от фактическия състав на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.

В тази насока и във връзка с касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК пред ВАС органът представя доказателства по опис към касационната жалба на л. 18-22, чрез които органът цели да докаже, че на 15.10.201 година в ИСУН е регистриран сигнал за нередност по писмо-сигнал с изх. № 20. В-33/12.10.2018 година до г-н Т. Дончев, който е със статус "активен", касае оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", процедура № ВG05 М90 Р001-1. 023, "Подкрепа за предприемачество", проектно предложение рег. № ВG05 М90 Р001-1. 023-0166, бенефициер "Акаунтинг Хаус" ЕООД. Тъй като тези доказателства не са анализирани при формиране на фактическата обстановка по спора от първоинстанционния съд и предвид забраната за фактически установявания от касационната инстанция (чл. 220 АПК), делото, след отмяна на първоинстанционния съдебен акт, следва да бъде върнато за повторно разглеждане от друг състав на АССО.

При новото разглеждане на спора, съдът следва да съобрази, че актът, който е предмет на съдебен контрол е с правно основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Отпочването на процедурата по администриране на сигнал за нередност чрез регистрирането му е основание за отказ за верификация, като при тази хипотеза административният орган не дължи произнасяне по допустимостта на разходите по критериите, заложени в чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. В тази хипотеза, не е предвидено и представянето на допълнителни разяснения или възражения от бенефициера. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и дължи описаното в закона поведение при наличие на някой от описаните в чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ правопораждащи факти. Тъй като по проект рег. № ВG05 М90 Р001-1. 023-0166, бенефициер "Акаунтинг Хаус" ЕООД, от органа се претендира регистриран сигнал за нередност, на основание на което е отказана верификация на предявени за плащане средства по проекта, при новото разглеждане на делото, въз основа на представените пред касационната инстанция доказателства, като съобрази и тези по делото при първото му разглеждане, и при необходимост даде указания на страните за ангажиране на допълнително такива, следва да установи налице ли е регистриран сигнал за нередност, който да представлява основание за процесния отказ.

Досежно разноските, съдът ще се произнесе при новото разглеждане на спора, съобразно изхода му.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК съставът на седмо отделение на Върховния административен съд