Решение № 4383 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13451/2019 г.

Решение № 4383 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13451/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба от А. Сираков, от [населено място], регистриран като едноличен търговец (ЕТ) с фирма "ЮИС - А. Сираков", ЕИК 201789910, със седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул. "Христо Смирненски", № 17, подадена чрез процесуалния му представител адв. П. Велчев, срещу решение № 511 от 12.07.2019 г., постановено по адм. дело № 937/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Касаторът твърди наличие на касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Счита, че заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР) не му е връчена надлежно. Твърди, че на адреса на ревизираното лице са извършвани фиктивни посещения от приходните органи. Не споделя изводите на съда за законосъобразност на ревизионния акт. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява, че задълженото лице е получател на сумите по наложените платежи. Претендира за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отмени ревизионния акт ведно със законовите последици. Претендира заплащане на разноски за две съдебни инстанции, за което представя списък и доказателства за плащане. Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция "ОДОП" Пловдив, чрез процесуални си представител гл. юрк. Григорова, в писмено становище претендира за неоснователност на касационната жалба, както и за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението, на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт (РА) № Р-16001317008446-091-001 от 14.06.2018 г. на Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите (НАП), в частта потвърдена с Решение № 526 от 10.09.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив към Централно управление (ЦУ) на НАП, относно допълнително установените задължения за данък върху добавената стойност за отчетни периоди от 29.06.2015 г. до 31.10.2017 г., включително в общ размер на 57 013. 51 лв., както и съответната законна лихва за забавеното му разчитане с бюджета в общ размер на 12 118. 71 лв.; допълнително установен годишен и авансов данък за дейността като едноличен търговец по реда на ЗДДФЛ за 2015 г., в размер на 18 556 лв., както и съответната законна лихва за забавеното му разчитане с бюджета в размер на 3 995. 35 лв.; допълнително установен годишен и авансов данък за дейността като едноличен търговец по реда на ЗДДФЛ за 2016 г., в размер на 18 617 лв., както и съответната законна лихва за забавеното му разчитане с бюджета; окончателни вноски за здравно осигуряване за 2015 г. в размер на 1 914. 72 лв. и съответните законни лихви за просрочие в размер на 412. 26 лв.; окончателни вноски за здравно осигуряване за 2016 г. в размер на 1 910. 71 лв. и съответните законни лихви за просрочие в размер на 217, 63 лв. и задълженото лице е осъдено да плати на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 3 715. 18 лв., представляваща разноски по делото. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът на първо място е счел, че са били налице предпоставките за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК предвид факти и обстоятелства за укрити доходи на задълженото лице, във връзка с изплатените наложени платежи от "Еконт Експрес" ООД и "Лео Експрес" ЕООД за ревизираните периоди. Счел, е че данните представени на електронни носители съставляват годно доказателствено средство по смисъла на чл. 54 ДОПК, отчитайки се че справките не съставляват счетоводни документи, но съдържат подробни данни за продадени стоки по доставки и продажни цени и за получени плащания. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по съдебно-почерковата експертиза (СПЕ) и показанията на разпитаните свидетели и въз основа на тях е приел, че задълженото лице е получател на наложените платежи. Обжалваното решение е правилно постановено. Неоснователно е оплакването на касатора, че ЗВР № Р-160013147008446-020-001 от 01.12.2017 г. не му е връчена надлежно. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички събрани доказателства и правилно е приел, че заповедта е връчена редовно на посочен от задълженото лице имейл. На л. 322 и л. 1030 от делото е приложена декларация от А. Сираков, в качеството си на представляващ ЕТ "ЮИС - А. Сираков", с заявен електронен адрес за кореспонденция. Посоченият електронен адрес е същият на който е уведомен за ЗВР и чрез който не е спорно, че е водена комуникация между задълженото лице и приходните органи по време на ревизионното производство. Съдът правилно е кредитирал заключението на вещото лице по СПЕ, според което положеният подпис в декларацията е синът на задълженото лице – И. Сираков. Не е спорно, че същият е работел в ЕТ и е помагал с документите на баща си. Действително разпитаните в съдебно заседание свидетели – С. Йорданов и А. Енева не си спомнят как точно е била връчена ЗВР, но това се установява от представените писмени доказателства. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че на адреса на ревизираното лице са извършвани фиктивни посещения от приходните органи. Пред административния съд е прието без възражение, заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), в което е отразено отчитането и осчетоводяването на представените по делото командировъчни заповеди. Съдът правилно е приел, че от показанията на разпитаните като свидетели приходни органи, се установява, че са посещавали адреса лично. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които правилно е посочил, че спорният РА е издаден от компетентен орган съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК и в предвидената от закона форма без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Съдът е изложил конкретни мотиви по отношение на компетентността на органа издал РА. Няма спор по делото, че касационният жалбоподател като ЕТ "ЮИС - А. Сираков" през ревизирания период е осъществявал търговска дейност по производство на обувки в обект, регистриран за търговия на едро с текстил, облекла и обувки, находящ се в гр. Пещера. От събраните по делото доказателства се установява, че в случая са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК и ревизията правилно е проведена по особения ред. Неоснователно е оплакването на касатора, че от събраните по делото доказателства не се установява, че задълженото лице е получател на сумите по наложените платежи. От представените от "Еконт Експрес" ООД доказателства се установява, че за периода 1.01.2015 г. до 31.10.2017 г., в информационната система на "Еконт Експрес" ООД, относно ЕТ "ЮИС - А. Сираков" са намерени резултати за куриерски пратки - подател и получател и за пощенски услуги - подател и получател, както и данни за изплащане в брой на парични суми по наложен платеж, по зададен критерий за търсене име "ЮИС - А. Сираков" и тел. [тел. номер]. От "Еконт Експрес" ООД са представени разпечатки от електронен носител на клиентските картони на ЕТ "ЮИС - А. Сираков" и И. Сираков, както и разходни касови ордери за изплатени суми на ЕТ "ЮИС - А. Сираков", чрез представителя му И. Сираков. В базата данни на "ЛЕО Експрес" ЕООД са открити обработени пратки от ЕТ "ЮИС - А. Сираков", като е изготвена подробна справка за същите. От представените доказателства за периода 1.01.2015 г. до 31.10.2017 г. се установява наличие на обработени пратки с подател ЕТ "ЮИС - А. Сираков" и А. Сираков. Подробна информация е предоставена на електронен носител, подписана с квалифициран електронен подпис. Представен е Договор за куриерски услуги от 1.04.2014 г., сключен между ЕТ "ЮИС - А. Сираков", като възложител и "ЛЕО Експрес" ЕООД, като изпълнител. Пред административния съд от "ЛЕО Експрес" ЕООД са представени в оригинал общо 151 броя разходни касови ордери за изплатени в полза на ЕТ "ЮИС - А. Сираков" парични суми. От представеното писмо от "Теленор България" ЕАД, е видно, че горепосоченият телефонен номер е на И. Сираков, син на А. Сираков. И. Сираков е разпитан като свидетел по делото и е посочил, че е работил във фирмата на баща си като теглич и му е помагал като е изпращал пратки до 2017 г. И. Сираков е посочил, че е изпращал пратки до куриерски фирми, като не се е интересувал къде заминават пратките. Свидетелят е посочил, че баща му е имал договор с куриерските фирми и е ползвал отстъпки от тях. От дадените показания се установява, че И. Сираков е разписвал разписките и куриерските документи, а парите са получавани от задълженото лице. От показанията на разпитания свидетел Д. Стефанов се установява, че и той като приятел на задълженото лице е взимал наложени платежи от куриерските фирми, когато Сираков е бил извън града. Показанията на разпитаните свидетели кореспондират със заключението на вещото лице по СПЕ, което е прието без оспорване от страните. От заключението на вещото лице се установява, че подписа за "Възложител" в договора с "Лео Експрес" ЕООД е на И. Сираков. Част от подписите в РКО са изпълнени от А. Сираков, а останалите са на И. Сираков. Настоящият състав намира, че от съвкупната преценка на представените доказателства, заключението по СПЕ и показанията на разпитаните свидетели се установява, че спорните суми са получени във връзка с осъществяване на търговската дейност на предприятието на едноличния търговец. От представените доказателства се установява, че през месец 05. 2015 г., ревизираното лице е достигнало облагаем оборот от 63 270 лв., тоест над 50 000 лв. за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, като съобразно правилото на чл. 96, ал. 1 ЗДДС подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС. С РА правилно е начислен ДДС за отчетни периоди от 29.06.2015 г. до 31.10.2017 г., включително в общ размер на 57 013. 51 лв., както и съответната законна лихва за забавеното му разчитане с бюджета в общ размер на 12 118. 71 лв. Относно задълженията по ЗДДФЛ не са наведени конкретни оплаквания в касационната жалба. Правилно първоинстанционният съд е възприел констатациите в ревизионния акт, че са налице неотчетени приходи от продажби на стоки, предвид представените данни от куриерските фирми. Правилно съдът е възприел определянето от приходните органи на данъчната основа за облагане за неотчетените приходи, като съответно са взети предвид и разходите и са приспаднати на основание чл. 28 ЗДДФЛ и дължимите осигурителни вноски, въз основа на което правилно е определен данъкът по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Относно установените задължения за здравно осигуряване правилно и приходните органи, а впоследствие и първостепенния съд са приели, че след като извършените доставки, по които ревизираното лице е получило приходи, то те са във връзка с икономическата му дейност като едноличен търговец, поради което дължими са и определените за внасяне вноски. По отношение на тях в касационната жалба не се съдържат конкретни оплаквания и предвид правилно определената данъчна основа за облагане на посочените по-горе данъчни задължения, то вноските са правилно установени. Обжалваното решение, като правилно следва да се остави в сила. По разноските: При този изход на спора в полза на приходните органи се дължат съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 3 715. 18 лв. Същите следва да се вменят в тежест на ревизираното лице, с оглед изхода на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение