Решение № 632 от 21.02.2011 г. на ВКС по н. о. х. д. № 738/2010 г.

ВКСIII наказателно отделение21.02.2011 г.докладчик Севдалин Мавров

Диспозитив

ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 1593/10 г. по описа на Варненския районен съд. ОТМЕНЯВА изцяло определението по протокол № 768 от 20.09.10 г., с което е одобрено постигнатото между прокурора, подсъдимия К. Ц. Ж. и защитника му - адв. Е. Ф. споразумение по реда на чл. 384 НПК. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на подготвителните действия за разглеждането му в съдебно заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 632 от 21.02.2011 г. на ВКС по н. о. х. д. № 738/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на гл. ХХХIII НПК. В срок е постъпило искане от главния прокурор за възобновяване на НОХД № 1593/10 г. по описа на РС - гр. Варна с отмяна на постановеното по него непроверено по касационен ред определение от 20.09.10 г. за одобряване на споразумение по гл. ХХIХ НПК между прокурора, подсъдимия К. Ж. и неговия защитник, в частта му, с която е определен режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, пропуснато е да се определи тип на затворническото общежитие и приложението на чл. 68, ал. 1 НК. Искането се поддържа в съдебно заседание от представителя на ВКП. Защитата пледира за неоснователност на същото. Върховният касационен съд, като взе предвид направеното искане, съдържащите се в него доводи и становището на страните, намира следното: С цитираното определение съдът е одобрил постигнатото между страните споразумение, по силата на което подсъдимият К. Ж. се е признал за виновен за извършена на 19.03.09 г. в [населено място] кражба на оставени без постоянен надзор вещи на обща стойност 810 лв., поради което и на осн. чл. 195, ал. 1, т. 2 и 7, вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е приел да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален общ режим и да заплати направените по делото разноски в размер на 28.00 лв. Определението е незаконосъобразно в атакуваната му част. Видно от свидетелството му за съдимост /л. 21-22/, преди да извърши престъплението по одобреното споразумение, Ж. е бил осъждан три пъти. По първите две осъждания е реабилитиран по право. По третото, предмет на НОХД № 1536/08 г. по описа на РС - гр. Варна, е осъден на три месеца лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 05.07.08 г. Деянието, предмет на НОХД № 1593/10 г., чието възобновяване се иска, е извършено на 19.03.09 г., т. е. в изпитателния срок по предходното осъждане. При това съдебно минало Ж. попада извън изключението по чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС, тъй като в тази разпоредба не е залегнало изискването предходното осъждане на лишаване от свобода да е изтърпяно ефективно. Т. е. Ж. е осъден за втори път на лишаване от свобода, факт, изискващ по силата на чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Последното определя първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, съгласно разпоредбата на чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. Като е одобрил постигнатото между страните споразумение само с незаконосъобразно определен първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, съдът е нарушил закона - основание за възобновяване на делото. Следвало е или да предложи промяна в споразумението на осн. чл. 384, ал. 1, вр. чл. 382, ал. 1, т. 5 НПК, или да откаже да го одобри като противоречащо на закона. В този смисъл искането на главния прокурор е основателно. Допуснато е и друго нарушение на закона. Приложението на чл. 68, ал. 1 НК е извън въпросите, по които се постига съгласие по чл. 381, ал. 5 НПК. По силата на чл. 383, ал. 2 НПК, когато споразумението е за деяние, извършено при условията на чл. 68, ал. 1 НК, съдът се произнася и относно изтърпяването на отложеното наказание по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК. Такова произнасяне от съда по делото няма. В този смисъл настоящият състав на ВКС счита, че следва да се възобнови НАХД № 1593/10 г. по описа на РС -гр. Варна, като се отмени изцяло атакуваното определение и делото да се върне за ново разглеждане по общия ред или по този на гл. ХХIХ. Това е така, тъй като частичната отмяна би означавала недопустима намеса във волята на страните за решаване на въпросите по чл. 381, ал. 5 НПК и би нарушила единството на постигнатото споразумение. С оглед съдебното минало на Ж., при новото разглеждане на делото следва да се реши и въпросът по приложението на чл. 68, ал. 1 НК. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,