Решение № 13155 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6667/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Котрулев, от гр. София, чрез адвокат Живков, срещу Решение 1670 от 16.03.2021 г., постановено по адм. дело 6862/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по същество на спора, с което се уважи предявения от него иск или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания за по тълкуването и прилагането на закона. Претендира разноски. Ответната страна Столична Община, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Сотирова в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявения от А. Котрулев против Столична община иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди със сума в размер на 500 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждането на исковата молба до окончателното и изплащане, основани на твърдян незаконен тормоз чрез незаконни действия и бездействия на администрацията на ответника чрез изпращане на поредна анонимна покана peг. ДЛН-2-ГР94-666 от 15.05.2020 г. за доброволно изпълнение на данъчно задължение на ищеца. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения иск за обезщетение на причинени неимуществени вреди, като е приел, че не са налице обективните предпоставки за реализиране на отговорност на ответника. При този резултат ищецът е осъден да заплати и разноски на ответника. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на ищеца са надлежно реализирани в развилото се съдебно производство, решението е и надлежно мотивирано. Не е налице сочения в жалбата пропуск на съда да събере всички необходими доказателства. Съдът е указал доказателствената тежест на ищеца с изрично определение и е събрал всички посочени от него доказателства. Доводите на касационният жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Несъгласието на касационния жалбоподател с правилните изводи на съда не основава необоснованост на обжалваното решение. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че решението е постановено при съществено нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Видно от доказателствата по делото е, че до ищеца е отправена покана за изпълнение на негови задължения към местния бюджет от служители в Отдел Общински приходи-Люлин, в изпълнение на техните правомощия по закон. Несъществуването на посоченото в нея задължение към момента на изпращането и не се доказва от ищеца в хода на съдебното производство. Следователно отправената покана не следва да се счита за злоупотреба с права, а за изпълнение на правомощията на съответните длъжностни лица от данъчната администрация. Що се касае до отправеното от ищеца искане за отписване на публични задължения поради изтекла давност следва да се отбележи, че то касае отделно административно производство, по което се следва произнасяне с административен акт, чиято законосъобразност, включваща и спазването на административнопроизводствените правила по издаването му не подлежи на преценка в настоящето производство. Не подлежат на обсъждане и представените с касационната жалба писмени доказателства, относими към това производство, а и касационната инстанция преценява приложението на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено и обуславя неоснователност на исковата претенция, както правилно е прието от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Доказателствената тежест в производството по чл. 203, ал. 1 АПК лежи върху ищеца, който с допустимите доказателствени средства, следва да установи наличието на предпоставките на правната норма, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган или негови длъжностни лица; постановени при и по повод административна дейност; настъпила вреда и нейния размер, както и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/ бездействие и причинената вреда. Отсъствието на която и да е от тези предпоставки прави иска неоснователен и води до неговото отхвърляне. Този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства, което доказване в случая не е осъществено от ищеца. С оглед изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да се остави в сила. Неоснователни са и доводите за неправилност на решението в частта му за разноските при правилното приложение от първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ. При този изход на делото, искането на касаторът за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Искането на ответникът по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед изхода на делото на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение