Решение № 11239 от 1.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5612/2009 г.

Решение № 11239 от 1.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5612/2009 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов Касаторът е обжалвал решението от 25.02.2009 г. по адм. д. № 6248/08 г. на Софийския градски административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед от 2.10.2008 г. на директора на дирекция на Столичната община за премахването на рекламна арка над пътните платна на булевард. ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК. ОТВЕТНИКЪТ оспорва касационната жалба, прокурорът дава заключение, че е неоснователна. КАСАЦИОННАТА жалба, подадена в срок, е неоснователна. 1. Неоснователно е касационното оплакване за неконкретизиране на кое от двете предложения на чл. 57а, ал. 1, т. 2 ЗУТ е издадена заповедта. Съществуването на упражненото от администрацията публично субективно право се преценява спрямо фактическите основания за издаването на административния акт. В заповедта за премахване е посочено, че се издава поради липсата на наемен договор за ползване на чуждия имот, над който е поставена рекламата. Съдът не е обвързан от посоченото от органа правно основание, поради което непосочването или погрешното му посочване не представлява съществено нарушение на формата на акта или на административнопроизводствените правила. 2. Неоснователно е и касационното оплакване, че рекламата е поставена въз основа на наемен договор. Представеният такъв е за наем на тротоарна площ, не и за пътните платна или пространството над тях, където се намира рекламата. 3. Правопораждащия фактически състав за правото на поставяне на рекламно съоръжение върху чужд имот включва както разрешение за поставяне, така и писмено съгласие на собственика на имота, включително под формата на договор за наем - чл. 57, ал. 3 ЗУТ. Липсата на такова съгласие е била единственото и достатъчно- чл. 57а, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗУТ, основание за разпореденото премахване, поради което както наличието на действително разрешение за поставяне, така и договорът за наем на самата рекламна арка, на които се основават следващите касационни оплаквания, са неотносими към законосъобразността на заповедта и потвърждаващото я съдебно решение. При неоснователността на касационните оплаквания решението следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218 АПК Върховният административен съд