Решение № 10578 от 14.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5599/2011 г.

Решение № 10578 от 14.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5599/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Стара Загора, (ОД на МВР - Стара Загора) срещу решение № 64 от 14.03.2011 г. по адм. дело № 51/2011 г. на Старозагорския административен съд. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Ответникът - Екатерина Петрова Петрова, не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като заповедта за налагане на забрана за напускане границите на Република България е издадена на основание вътрешноправна норма, с която се създава ограничение на правото на българските граждани да се придвижват и пребивават на територията на държавите-членки на Европейския съюз, в противоречие с правото на Европейския съюз. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът счете същата за неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил искането на Екатерина Петрова Петрова за прогласяване нищожността на заповед рег. № 09003353/14.05.2009 г. на директора на ОД на МВР - Стара Загора, отменил е цитираната заповед в частта за налагане на основание чл. 76, т. 3 ЗБЛД (отм.) на принудителна административна мярка на жалбоподателката "временно ограничение за напускане на страната и отказ за издаване на паспорт на български гражданин" по отношение на държавите-членки на Европейския съюз (ЕС) и е отхвърлил жалбата срещу същата заповед в останалата й част. Приел е, че заповедта е издадена в условията на оперативна самостоятелност по искане на частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд - Стара Загора при наличието на предпоставките на цитираната норма от ЗБЛД - жалбоподателката има парично задължение в големи размери към българското физическо лице Никола Иванов Георгиев от гр. Варна, дължимо по договор за паричен заем, което възлиза на 13 804 лева, от която главница в размер на 2 380 лева и мораторна лихва от 11 424 лева, което е установено с влязло в сила съдебно решение и за което е издаден изпълнителен лист, като личното имущество на жалбоподателката не покрива задължението и тя не е представила надлежно обезпечение на вземането. Счетено е, че административният акт е издаден в противоречие с чл. 27, § 1 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския съвет и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки (Директива 2004/38; директивата), която позволява правото на излизане на гражданите на ЕС като част от правото на свободно движение да бъде ограничавано единствено по съображения за обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве, като се забранява позоваването на такива съображения за икономически цели. Приел е, че основанието по чл. 76, т. 3 ЗБЛД (отм.) е защитата на финансов (икономически) интерес на частно лице, а именно интереса на кредитора да получи заплащане по съществуващо и подлежащо на принудително изпълнение парично задължение. Счетено е, предвид тълкувателната практика на Съда на ЕС, че това основание не попада сред изчерпателно изброените основания на директивата, поради което нормата на чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБЛД противоречи на въведената с чл. 27, § 1 от Директива 2004/38 забрана за ограничаване на правото на свободно движение, в това число правото на излизане/напускане на собствената държава-членка на ЕС на различни от предвидените в директивата основания. Счетено е по посочените съображения, че издадената на основание чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБЛД заповед следва да се отмени по отношение на държавите-членки на ЕС, тъй като поради посоченото противоречие с норма от правото на ЕС цитираната разпоредба на ЗБЛД не следва да се прилага. Обжалваното решение е правилно. Не се оправдават оплакванията в касационната жалба за нарушение на материалния закон. По делото не е налице спор за факти. Безспорно е, че ответната страна Екатерина Петрова има парично задължение в големи размери към физическо лице, установено по съдебен ред, като личното й имущество не покрива задължението и надлежно обезпечение на дълга не е представено. Неоснователен е доводът на касатора, че Директива 2004/38 не се прилага в случая, тъй като същата регламентира ограниченията на правото на влизане и пребиваване на гражданите на държавите-членки на ЕС, а не правото на напускане на собствената държава. Законосъобразно съдът по същество е приел, че директивата регламентира допустимите законови ограничения на правото на свободно движение на гражданите на ЕС, каквито са и българските граждани, което включва правото на напускане на собствената държава и правото на влизане на територията на друга държава-членка. Становището на първоинстанционния съд за неприлагане на чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБЛД поради противоречие с чл. 27 от директивата, поради което заповедта е частично отменена по отношение на държавите-членки на ЕС, е правилно. Законосъобразно съдът по същество е приел, че чл. 27, § 1 от директивата допуска единствено ограничение на свободата на движение на гражданите на ЕС и то е от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, като изрично е забранено позоваването на такива съображения за икономически цели. По силата на § 2 от същата общностна разпоредба, мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице. От своя страна, личното поведение на лицето трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. Не се приемат мотиви, които са изолирани от конкретния случай и които се опират на съображения за обща превенция (§ 3 на чл. 27). Предвид горното, защитата на финансовия интерес на частно лице не може да бъде основание по вътрешното право за ограничаване правото на напускане на собствената държава, поради което, поради изтеклия срок за транспониране на цитираната директива и неточното й възпроизвеждане в ЗБЛД, на основание принципа за върховенство на правото на ЕС пред националното право, вътрешноправната разпоредба на чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБЛД е следвало да бъде оставена неприложена от административния орган поради противоречието й с чл. 27, § 1 от директивата, която следва да се приложи пряко, тъй като в случая се ползва с директен ефект и правилно обжалваната заповед е частично отменена. Върховният административен съд, седмо отделение, счита, че е налице още едно основание за отмяна на заповедта, настъпило в хода на съдебното производство, а именно нов факт от съществено значение за спора по смисъла на чл. 142, ал. 1 АПК от вида на нормативните юридически факти, който следва да се вземе предвид при постановяване на настоящото решение. С решение № 2 от 31.03.2011 г. по конституционно дело № 2/2011 г. (обн., ДВ, бр. 32 от 19.04.2011 г.) Конституционният съд на Република България установява противоконституционност на чл. 75, т. 5 и 6 ЗБЛД (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г., последно изменен, бр. 23 от 2011 г.). Разпоредбата на чл. 75, т. 6 ЗБЛД възпроизвежда, макар и при условията на обвързана компетентност на административния орган, основанието по чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБЛД. От обявената противоконституционност на разпоредбата на чл. 75, т. 6 ЗБЛД следва, че същата не се прилага от деня на влизане в сила на решението на Конституционния съд. Това с още по-голяма сила важи за отменената разпоредба на чл. 76, т. 3 ЗБЛД, която по силата на решението на Конституционния съд също не може да бъде годно основание за издаване на обжалваната заповед. Решението е обжалвано само в частта, с която заповедта е отменена по отношение на държавите-членки на ЕС, като в останалата част като необжалвано е влязло в сила и не подлежи на касационна съдебна проверка, както на това основание, така и с оглед забраната за влошаване на положението на касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,