Решение № 8712 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7398/2019 г.

Решение № 8712 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7398/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР С., насочена срещу Решение № 170/03.05.2019 г. по административно дело № 156/2019 г. на Административен съд – С. (АС С.). От касационната жалба могат да се извлекат твърдения за неправилност на съдебното решение. Счита, че липсват доказателства ищецът да е претърпял имуществена вреда, която да е в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно постановление. Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли, предявения иск за имуществени вреди. По делото е постъпило Писмо от 19.06.2019 г. на Областна дирекция на МВР С., съдържащо уточнение към касационната жалба, към което е приложено заверено копие от Удостоверение за юридическа правоспособност № 612/21.04.2005 г. Ответникът Д. П. от [населено място], [община], в писмен отговор, подаден чрез адв. Н. Тослев от САК счита касационната жалба за неоснователна и несъстоятелна. Моли същата да се остави без уважение и да се потвърди решението на АС С. като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба на Д. П., срещу Областна дирекция на МВР С., за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 300 лв. С обжалвания съдебен акт АС С. е ОСЪДИЛ Областна дирекция на МВР С. да заплати на Д. П. от [населено място], [община], сума в размер на 300 /триста/ лева, представляваща претърпяна от ищеца имуществена вреда - платено адвокатско възнаграждение по обжалване на отмененото Наказателно постановление от 23.04.2018 г., издадено от Началник РУ Д. към ОД на МВР - С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.03.2019 г. до нейното окончателно изпащане. Наред с това е ОСЪДИЛ Областна дирекция на МВР С. да заплати на Д. П. от [населено място], [община], сума в размер на 310 лева, представляваща направените разноски за съдебното производство. Административният съд за да достигне до този резултат е приел, че с отмененото наказателно постановление от 23.04.2018 г., издадено от Началник РУ Д. към ОД на МВР - С. на Д. П. е наложена имуществена санкция в размер на 400 лева, на основание чл. 683 от Кодекса за застраховането (КЗ). В резултат на съдебно оспорване процесното НП, е било отменено с Решение № 207/03.10.2018 г. постановено по административно наказателно дело (АНД) № 119/2018 г. на РС Д. Съдебният акт на РС е влязъл в сила на 24.10.2018 г. Адм. съд е установил, че в производството по оспорване на наказателното постановление пред Районен съд - Д., ищецът на 3.09.2018 г. е упълномощил адвокат - Н. Тослев, който се е явил в насроченото съдебно заседание и районния съд е приел, че е редовно упълномощен. Посочил е Договор за правна защита и съдействие от 3.09.2018 г. за защита по АНД № 119 от 2018 г. на Районен съд Д., където е отбелязан платен адвокатски хонорар от 300 лева. Намерил е, че са налице всички изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по иска. В тази връзка е приел, че от наказателното постановление ищецът е претърпял имуществена вреда, представляваща направените разходи по оспорване на наказателното постановление, а именно заплащане на адвокатски хонорар за осъществена адвокатска защита и съдействие пред РС Д. Намерил е, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди е основателен и доказан, като същият е бил уважен изцяло в претендирания размер от 300 лв. Настоящият съдебен състав на ВАС намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно АС С. намира претенцията на присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди за основателна и доказана по основание и размер. За квалифициране на иска за вреди, като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определящо е обстоятелството, че е налице акт, който е издаден от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е в резултат от санкционираща административна дейност. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган – чл. 4 ЗОДОВ. Изисква се установяване на преки вреди, които са нормално настъпваща и обусловена последица от отменения акт, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразният адм. акт на администрацията и понесените вреди. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в този тълкувателен акт, който е задължителен за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Основателно адм. съд е приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди се явява доказан. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 3.09.2018 г., с който за процесуално представителство и защита е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 300 лева. Пред РС, лицето надлежно е представлявано от същия процесуален защитник. Ангажираният защитник е осъществил процесуално представителство и предвид успешния изход за страната е защитил надлежно нейния интерес. В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. В представения договор по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата е отбелязано плащането, което е извършено в хода на делото и е за осъществена по него правна защита. С това е доказана реално причинена вреда от отменения адм. акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Налице е обоснованост на решението в частта му по отношение на размера на обезщетението. По делото не се спори, че така уговореното адвокатско възнаграждение е било реално заплатено от ищеца. Съдът правилно е преценил, че искът е обоснован, а справедливият размер на обезщетението за претърпени имуществени вреди, е определен правилно и е съобразен с нормата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, лицето е претърпяло вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване. Фиксираната сума кореспондира на правната сложност на делото и извършените процесуални действия от представителя на страната. Правилно съдът е присъдил законна лихва върху главницата - считано от 26.03.2019 г. до нейното окончателно изпащане. Причинената вреда, като неприемлива за правния мир, подлежи на пълно репариране. Дължима е обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат - чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо, чл. 86 Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с § 1 ЗОДОВ. При надлежно направеното искане в исковата молба правилно административният съд е постановил присъждане на претендираната лихва по чл. 84 и чл. 86 ЗЗД. Предвид това, решението на съда, с което е приел за основателни и доказани претендираните имуществени вреди в резултат на осъществена правна защита във връзка с отмяна на наказателното постановление е правилно и следва да остане в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, основателно се явява направеното искане от страна на ответника за присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в размер на 300 лв., по чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение