Решение № 15453 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13199/2010 г.

Решение № 15453 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13199/2010 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на район "Люлин" при Столична община, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Домузчиева, срещу решение от 31.05.2010 г. по адм. дело № 2097/2006 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III - Г състав, в частта, с която е отменена заповед № РД-09-201/01.04.2005 г. на кмета на район "Люлин" при Столична община за определяне на застроена част от бивш имот № 5100439, к. л. № 261 по регулационния план на м. "Люлин - 5 м. р., Красная пресня" с обща площ от 5 267 кв. м., досежно обозначените по букви АБВГДЕЖЗИЙА и КЛМНОПРК площи съответно от 765 кв. м. и 870 кв. м, по скицата на вещото лице и тези части са определени като незастроени. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон, предвид обстоятелството, че и в посочените части от имота, попадащ в кв. 2а, УПИ I - "за ЖС, подземни гаражи, търговия и услуги" имотът е застроен, тъй като попада в прилежащи площи по смисъла на чл. 20 и чл. 21 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част. Подадена е касационна жалба и срещу решението в останалата му част, от жалбоподателя в първоинстанционното производство Митко Траянов Златанов. Този касатор релевира доводи за неправилност на решението в частта, в която оспорената заповед на кмета на район "Люлин" при Столична община е оставена в сила. Според него не би могло да се приеме за застроена частта от имота с площ 1 020 кв. м., означена с букви МСТНМ по приподписаната от съда скица на вещото лице, след като строителството на обекта "Подземен гараж" не е завършено и липсват изцяло осъществени етапи във вертикално и хоризонтално отношение. По подробно изложените в касационната жалба и писмено становище по съществото на спора съображения, Митко Златанов моли да се отмени решението в обжалваната от него част и да се приеме, че горепосочената площ от имота е свободна от застрояване. Ответниците по всяка от касационните жалби, в писмен отговор оспорват подадената от другата страна жалба, по съображения за правилността на решението в съответната част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на двете касационни жалби. Сочи, че правилна е осъществената от първоинстанционния съд преценка, че с оспорвания административен акт целият недвижим имот е определен за застроен, при наличието на свободни от застрояване площи, включително след определяне на прилежащите терени към осъществените в него сгради. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за допустими като подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество - за неоснователни по следните съображения: С решение от 31.05.2010 г. по адм. дело № 2097/2006 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III - Г състав, заповед № РД-09-201/31.03.2006 г. на кмета на район "Люлин" при Столична община за определяне на застроена част от бивш имот № 5100439, к. л. № 261 по регулационния план на м. "Люлин - 5 м. р., Красная пресня" с обща площ от 5 267 кв. м., е отменена в частта, в която като застроени са определени частите от имота, обозначени по букви АБВГДЕЖЗИЙА и КЛМНОПРК, с площи съответно от 765 кв. м. и 870 кв. м по скицата на вещото лице и същите са определени като незастроени, респективно е отхвърлена жалбата на Митко Златанов срещу заповедта в останалата й част. За да постанови посочения резултат СГС обосновано и правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на предвидените в закона форма и административнопроизводствени правила, но противоречи в една своя част на приложимите материалноправни разпоредби. Със заповед № РД-09-201/31.03.2006 г. на кмета на район "Люлин" при Столична община е одобрено решение № 63, взето по протокол № 3/14.04.2005 г. на комисията по чл. 13 ППЗСПЗЗ. С оглед данните от назначените по делото съдебно - технически експертизи /СТЕ/ е установена свободна незастроена площ от бивш имот № 5100439, к. лист № 261 по регулационния план на м. "Люлин - 5 м. р., Красная пресня" с обща площ от 5 267 кв. м, а именно - частите, обозначени по скицата на вещото лице по букви АБВГДЕЖЗИЙА с площ 765 кв. м и КЛМНОПРК с площ 870 кв. м, оцветени в червен цвят, които са свободни от застрояване, тъй като върху тях няма реализирано мероприятие по отреждането, фактическо строителство или изградени съоръжения с характера на посочените в § 1в ДР ППЗСПЗЗ, нито са реализирани благоустройствените мероприятия или сервитути. По отношение на останалите части от бивш имот № 5100439, к. л. № 261, обозначени в бяло и жълто по скицата е прието, че са извършени строителни дейности - жилищни блокове със сервитутните им отстояния и прилежащи терени, респективно за площта от 1 020 кв. м по букви МСТНМ - че е заета от "Подземен гараж" в груб строеж, поради което не представляват свободни от застрояване площи. Постановеното решение е правилно. По жалбата на кмета на район "Люлин" при Столична община: Неоснователни са възраженията на първия касатор, че процесния имот в частите, определени от съда като свободни от застрояване, попадащи в УПИ I, кв. 2А с отреждане за "Жилищно строителство, подземни гаражи, търговия и услуги" е застроен, тъй като попада в прилежащи площи по смисъла на чл. 20 и чл. 21 от Наредба № 7/22.12.2003 г. Първоинстанционният съд е съобразил изискванията на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, приложими в производството за определяне на застроената, съответно - свободната от застрояване част от имот, попадащ в урбанизирана територия, чието възстановяване се претендира от бившите собственици, в което не се изследват въпроси свързани с регулационните предвиждания, законността на осъщественото строителство, статута на съоръженията и възможността за възстановяването на собствеността, респективно за последващото застрояване на имота. В § 1в ДР ППЗСПЗЗ при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии, които са относими към преценката на административния орган при определянето на застроената и незастроената част от имота. Самото определяне на тези части според чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ се извършва от техническата служба в общината при спазване на Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /обн. ДВ бр. 3/13.01.2004 г./ и на хигиенните и противопожарните норми. По посочения ред се определя единствено от техническа страна застроената и свободната от застрояване площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 ППЗСПЗЗ, във връзка с ал. 2, т. 2 и 3, която процедура е само етап от процеса на възстановяване на собствеността. Поради това единственото относимо в случая обстоятелство е дали върху процесния имот има или не реализирана строителна дейност по смисъла на § 1в ППЗСПЗЗ. В случая с оспорената пред първоинстанционния съд заповед № РД-09-201/2006 г. на кмета на район "Люлин" при Столична община, е одобрено решение № 63 по протокол № 3/14.04.2005 г. за определяне на застроена площ на имот № 5100439, к. л. 261, като е прието, че цялата площ на имота е застроена. Въз основа данните от първоначалната и допълнителна СТЕ, решаващият състав е установил, че имотът попада в урбанизирана територия в УПИ I - "За ЖС, подземни гаражи, търговия и услуги", кв. 2А по РП на м. "Люлин - 5 м. р., Красная пресня". В частта от решението, оспорена от първият касатор, с която са определени като свободни от застрояване площ от 765 кв. м и 870 кв. м, оцветени в червено на скицата към заключението на вещото лице, приподписана като неразделна част от съдебния акт, обосновано е установено, че върху тези части няма реализирано строителство, благоустройствени мероприятия или сервитути. Заключенията на вещото лице по СТЕ в посочения смисъл не са оспорени от кмета на район "Люлин" при Столична община, поради което и СГС законосъобразно е приел, че горепосочените площи представляват свободни от застрояване части от имота. Не се установява същите да са пряко свързани с жилищните блокове попадащи в УПИ I, определените за които сервитути и прилежащи терени, са оцветени в бяло по скицата на имота, изготвена от вещо лице и приподписана от съда. Действително по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ строежи са и огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и благоустройствени съоръжения. Но определените като свободни от застрояване части от имота, макар и да са част от УПИ I с предвиждане - "за ЖС, подземни гаражи, търговия и услуги", в части от който са реализирани жилищно строителство и подземен паркинг, не представляват прилежащи терени към последните, нито върху тях са реализирани други благоустройствени мероприятия. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба на кмета на район "Люлин" при Столична община против обжалваната от него част от решението на СГС е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По жалбата на Митко Траянов Златков: Неоснователни са възраженията на този касатор, че в определените по заключението на вещото лице, останали части от процесния имот, в т. ч. тази по букви МСТНМ с площ 1 020 кв. м., няма извършени мероприятия с траен характер и не са застроени, поради което следва да се определят като свободни от застрояване. Правилно решаващият състав е съобразил, че в частта от имота, оцветена в жълт цвят по скицата на вещото лице, има изградена сграда "Подземен гараж" на етап груб строеж. Посочената констатация, противно на наведените от касатора доводи, се налага от съвкупната преценка на данните от приложените по делото доказателства, в т. ч. заключенията на вещото лице и отговорите му в открито съдебно заседание на въпроси на страните. Предвид обстоятелството, че в северната част на гаража има положен покрив, правилно съдът е приел, че е налице сграда на етап груб строеж - по смисъла на легалното определение на това понятие в § 5, т. 46 ЗУТ, такъв строеж е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на изпълнени довършителни работи. Несъмнено осъществената строителна дейност и прилежащия й терен, представлява строителство по смисъла на § 1в ДР ППЗСПЗЗ, поради което правилно съдът е приел тази част за застроена. Същото важи и относно частите от имота, оцветени в бяло по скицата на вещото лице, относно които между страните липсва спор, че са заети от жилищни блокове, техните сервитутни отстояния и обслужващи терени. Поради това правилно съдът е приел, че имотът в гореописаните части попада в терен с осъществени строителни мероприятия. В тази връзка са изведени законосъобразни изводи за наличие на строителни дейности в посочените части от имота, а оттам и жалбата срещу заповедта, в частта определяща ги като застроени, правилно е отхвърлена като неоснователна. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице и сочените с втората касационна жалба, отменителни основания, поради което обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение