Решение № 5503 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5402/2016 г.

Решение № 5503 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5402/2016 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Н. Р. от гр. С., чрез пълномощника адв. Н. П., против решение № 1006/19.02.2016 г., постановено по адм. дело № 10733/2015 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № Л-1023/21.08.2015 г., издадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - Л.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, според които съдът неправилно е приел, че жалбоподателката няма право да получи еднократната помощ по чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/. Касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски за производството. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Социално подпомагане" - Л., оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че към датата на подаване на молбата-декларация молителката е отговаряла на всички законови изисквания по чл. 8а ЗСПД, сред които липсва изискване майката-студентка да е записана в редовна форма на обучение към момента на раждане на детето, а изискването по сега действащия текст на чл. 8в, ал. 3, т. 3 ЗСПД е неприложимо. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд С. - град е отхвърлена жалбата на С. Н. Р. против заповед № Л-1023/21.08.2015 г., издадена от директора на дирекция "СП" - Л., с която е отказано отпускане на еднократна парична помощ за дете на основание чл. 8в ЗСПД, потвърдена с решение № РД-01-449/28.09.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ С. - град. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваната заповед правилно на жалбоподателката е отказано отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на 1 г. на основание чл. 8в ЗСПД, тъй като същата не е отговаряла на всички изисквания по посочената разпоредба, която е била в сила към момента на раждане на детето - съгласно ДВ, бр. 23/2009 г. и е действала до изменението с ДВ, бр. 57/2015 г. Разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, в тази редакция, тълкувана във връзка с чл. 16а, ал. 6 ППЗСП /в редакцията съгласно ДВ бр. 95/2012 г., изисква към датата на раждане на детето да са изпълнени всички изисквания, включително и това майката студентка да е учаща в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето. В случая детето е родено на 20.05.2015 г., майката е записана за студентка на 16.07.2015 г., а учебните занятия започват на 14.09.2015 г., следователно към датата на раждане на детето не е било изпълнено условието майката да е студентка в редовна форма на обучение. Така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е безспорно, че С. Н. Р. е подала молба-декларация с вх. № Л-1023/17.07.2015 г. до директора на дирекция "Социално подпомагане" - Л. за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете като майка - студентка в редовна форма на обучение. От приложеното към молбата удостоверение за раждане се установява, че С. Р. е родила дете на 20.05.2015 г. От приложеното уверение № 819/16.07.2015 г., издадено от Тракийски университет гр. С. Загора, е видно, че същата е записана през учебната 2015/2016 г. като студентка в първи курс в редовна форма на обучение. Същата информация е потвърдена в писмото, изпратено от посочения университет до дирекция "СП" - Л. с вх. № 67-224/17.08.2015 г., в което е посочено още, че зимният семестър е през периода 14.09.2015 г. - 23.12.2015 г. Въз основа на писмо изх. № 10-78-03-47/20.08.2015 г. от ТД на НАП С., офис "Център" се установява, че С. Р. е осигурявана по реда на КСО, с начало на осигуряването от 31.05.2012 г. по трудов договор. По подаденото заявление е постановена заповед № Л-1023/21.08.2015 г. на директора на дирекция "СП" - Л., с която е отказано отпускане на исканата еднократна помощ, като е посочено, че не са изпълнени изискванията по чл. 8в, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗСПД, тъй като майката не е студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето и е осигурена и получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на КСО. При обжалването по административен ред заповедта е потвърдена с решение № РД-01-449/28.09.2015 г. на директора на РДСП - С. град. От правна страна, в разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, в редакцията съгласно ДВ, бр. 23/2009 г., в сила от 01.01.2009 г., е предвидено, че майка /осиновителка/ студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. С изменения на закона, обн. в ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г., нормата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е изменена, като е предвидено, че майка /осиновителка/ студентка има право на еднократна помощ за отглеждане на дете независимо от доходите на семейството, при условие че: 1. детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2. майката /осиновителката/ живее постоянно в страната и е студентка в редовна форма на обучение във висше училище, получило акредитация и създадено при условията и по реда на Закона за висшето образование; 3. майката /осиновителката/ е записана като студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето; 4. майката /осиновителката/ не е осигурена и не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая не са приложими изискванията по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, които са въведени с измененията обн., ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г. В тази връзка следва да се добави, че с нормата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е предоставено право на еднократна семейна помощ на майка - студентка, при положение, че същата отговаря на предвидените в тази норма изисквания. За възникването на признато от закон субективно право, каквото е това по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, следва да са изпълнени предвидените в съответната правна норма материалноправни предпоставки. Правните норми, с които се регламентират предпоставки /отрицателни и/или положителни/ за възникване на определено субективно право са материалноправни и затова по общото правило за действие на материалноправните норми във времето, се прилагат тези норми, който са действали към момента на възникване на съответния фактически състав. В конкретния случай, всички елементи от фактическия състав за възникване на правото на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД са осъществени преди изменението на същата разпоредба с ДВ, бр. 57/2015 г., поради което при преценката дали е възникнало претендираното субективно право следва да бъдат взети предвид изискванията съгласно действащата към този момент редакция - обн. ДВ, бр. 23/2009 г. Освен това, правото да се поиска отпускане на помощта също е упражнено преди измененията на нормата, с подаването на молба-декларация от С. Р. на 17.07.2015 г. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. В случая не е придадена обратна сила на измененията на чл. 8а, ал. 1 ЗСПД и в частност на т. 4, поради което неправилно административният орган е приел, че новата редакция на нормата следва да бъде приложена за случаите, при които субективното право е възникнало и е упражнено преди влизане в сила на измененията. Административният акт, който следва да бъде издаден за отпускане на помощта няма конститутивно действие, а декларативно такова, поради което при произнасянето по подаденото заявление административният орган е следвало да съобрази правилата за действие във времето на материалноправните норми и на това основание да приложи тази норма, която е действала към момента на възникване на фактическия състав. Следва да се допълни, че в случая се касае до материалноправна, а не до процесуална норма. Въвеждането на нови допълнителни изисквания като условия за възникване на правото на еднократна помощ на майка-студентка, представлява изменение на материалноправните предпоставки, а не въвеждане на процесуално правило. Въпреки правилния извод на първоинстанционния съд, че изискванията по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, които са въведени с измененията, обн. ДВ, бр. 57/2015 г., не са приложими в случая, съдът е достигнал до неправилен краен извод по правния спор. Съдът неправилно е заключил, че при старата редакция на нормата, тълкувана във връзка с чл. 16а, ал. 6 ППЗСПД, е съществувало изискване майката да е била студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето. Редът за упражняване на правото по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е регламентиран в чл. 16а, ал. 2 ППЗСПД /редакция съгласно ДВ, бр. 95/2012 г./ - чрез подаване на молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, към която следва да бъдат приложени съответните документи, посочени в ал. 3, единият от които е този, посочен в т. 3 - уверение от висшето училище за лицата по чл. 8в, ал. 1 и 4 ЗСПД, че са записани като редовни студенти към датата на подаване на молбата-декларация. Следователно, изискването, което е предвидено в подзаконовия нормативен акт е към датата на подаване на молбата майката да е записана като редовна студентка. Съгласно чл. 12, т. 7 ЗСПД /редакция съгласно ДВ, бр. 24/2010 г./, вземанията за еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година от майка студентка, учаща в редовна форма на обучение, се погасяват в срок от шест месеца, считано от края на месеца, през който е родено /осиновено/ детето. В чл. 16а, ал. 6 ППЗСПД е предвидено, че правото на получаване на еднократна помощ по ал. 2 възниква от датата на раждане /осиновяване/ на детето. От анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че кумулативните изисквания, предвидени в чл. 8в, ал. 1 ЗСПД следва да са изпълнени към датата на упражняване на правото, което става с подаване на молбата-декларация, която следва да бъде подадена в шестмесечен срок от края на месеца, през който е родено детето. В конкретния случай тези изисквания са били изпълнени към датата на подаване на молбата-декларация от С. Р. - 17.07.2015 г., поради което административният орган неправилно е отказал отпускането на еднократната помощ. По изложените съображения, изводите направени в обжалваното съдебно решение не съответстват на приложимия материалния закон. Съдът неправилно е отхвърлил подадената жалба, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което следва да бъде постановено решение по същество съгласно чл. 222, ал. 1 АПК, с което оспореният административен акт бъде отменен, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по прилагане на закона. При това произнасяне следва да се отпусне исканата помощ, тъй като изискванията по чл. 8в, ал. 1, т. 3 и 4 ЗСПД, чието неизпълнение е посочено като основание за постановения отказ, са въведени с изменението, обн., ДВ, бр. 57/2015 г., не са били в сила към датата на подаване на молбата-декларация и затова са неприложими за случая, а изискванията по чл. 8, ал. 1 ЗСПД, вр. чл. 12, т. 7 ЗСПД и чл. 16а, ал. 6 ППЗСПД, съгласно приложимите редакции към датата на подаване на молбата-декларация, са били изпълнени. При този изход на спора искането на касационната жалбоподателка за присъждане на направените разноски е основателно. От представените по делото доказателства се установяват направени разноски за производството пред тази инстанция общо в размер на 425 лв., от които 5 лв. - за държавна такса и 420 лв. - за изплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие № 433497/02.04.2017 г. на Адвокатска колегия - С.. Представеният от касационната жалбоподателка списък на разноските по чл. 80 ГПК е за същата сума. Възражението на ответната страна за прекомерност на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в размер, който не надвишава минималния размер на адвокатското възнаграждение, визиран в чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради изложеното, на касационната жалбоподателка следва да бъдат присъдени разноски в размер общо на 425 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение