Решение № 8540 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4608/2014 г.

Решение № 8540 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4608/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от ИЛИАНА НИКОЛОВА БАЛАБАНОВА - СТОЙЧЕВА от гр. София, НАТАША ОГНЯНОВА ДОБРЕВА от гр. София, ЙОРДАНКА РАНГЕЛОВА БЕКИРСКА - ДИМИТРОВА от гр. София и ЕЛЕНА ДИМИТРОВА ТРИФОНОВА от гр. София всички чрез процесуален представител адвокат Албена Койчева против решение № 1260 от 30.01.2014 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 356/2012 г. С него се отхвърля жалбата им против т. 2 от решение № 736 - ПОД/8.12.2011 г. на заместник председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление "Осигурителен надзор". Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, заместник председателят на КФН чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Пред тричленен състав на ВАС е образувано производство по жалба на касаторите срещу т. 2 на цитираното решение издадено от заместник председател на КФН. С него по т. 1 се утвърждава технически лихвен процент в размер на 2.8 на сто на годишна база, който да се прилага при изчисляване на пенсионните резерви към 31.12.2011 г. от пенсионно осигурителните дружества, които управляват универсален пенсионен фонд и/или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и по т. 2. се утвърждават биометрични таблици за смъртност, които да се прилагат при изчисляване на пенсионните резерви към 31.12.2011 г. от пенсионно осигурителните дружества, които управляват универсален пенсионен фонд и/или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване - биометрични таблици приложения 1 - 6 по чл. 6, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Наредба № 19 на КФН за създаване на пенсионни резерви от пенсионно осигурителните дружества, които управляват универсален пенсионен осигурителен фонд и/или фонд за допълнително доброволно осигуряване Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Прието е, че редът за създаване на пенсионни резерви по чл. 2 от Наредба № 19 от 8.12.2004 г. за реда за създаване на пенсионни резерви от пенсионно осигурителните дружества, които управляват универсален пенсионен фонд и/или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване /Наредбата/ изисква прилагането на единни технически лихвени проценти и биометрични таблици за смъртност за съответната година които се утвърждават от заместник председателя на КФН. Прието е, че съгласно чл. 192, ал. 2 и 3 от КСО пенсионно осигурителното дружество е задължено да създаде пенсионен резерв за изплащането на пожизнените пенсии на лицата, преживели по дълго от предварителните актюерски разчети и този резерв се използва единствено за изплащане на пенсии, когато са изчерпани средствата по индивидуалната партида на съответния пенсионер. Прието е, че съгласно 169, ал. 1 КСО размерът на пожизнените пенсии, изплащани от пенсионните фондове се определя на базата на натрупаните средства по индивидуалната осигурителна партида на лицето както и на одобрените от заместник председателя на КФН биометрични таблици и технически лихвен процент. Също така, че биометричните таблици, използвани за определяне размера на пенсиите се изготвят отделно за всеки пенсионен фонд от дружеството, което го управлява, след което се утвърждават от заместник председателя и тези таблици са различни от биометричните таблици, утвърдени с обжалваното решение които са единни за всички дружества и се използват за изчисляване на пенсионните резерви. Също така, че таблиците за смъртност въз основа на които се определя размерът на пожизнените пенсии съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 КСО се изготвят от отговорния актюер на пенсионноосигурителното дружество и се утвърждават от управителния му орган, след което се одобряват от заместник председателя на КФН. Прието е също така, че вида и съдържанието на биометричните таблици са утвърдени с изискванията към формата и задължителното съдържание на годишния актюерски доклад по чл. 123, ал. 1, т. 5 КСО утвърдени от КФН. В приложенията към тях образец № 7 към раздел III, т. 7 и образец № 8 към раздел III, т. 8 е предвидена различна статистика за мъже и жени и по тази причина биометричните таблици се изготвят и предлагат за утвърждаване в този вид и не е в правомощията на заместник председателя на КФН да преценява съдържанието им, а само това доколко са спазени законоустановените форма и ред за съставянето им. Изведен е извод, че обжалваното решение е издадено при обвързана компетентност от компетентния за това административен орган в съответствие с компетентността по чл. 17, ал. 1, т. 5 от ЗКФН. Прието е за неоснователно възражението, че е дискриминационно условие съобразяването на пола като признак при изготвянето на биометричните таблици за смъртност. Съобразена е дефиницията на "биометричната таблица за смъртност" дадена в § 1, т. 2 от ДР на Наредбата и административния орган е длъжен да използва официално признатите статистически данни за смъртност изготвяни ежегодно от Националния статистически институт и предоставяне на КФН по силата на чл. 24, ал. 1 от Закона за статистиката като КФ е обвързана от съдържанието им. Също така, че тази нормативна рамка не е била дерогирана от нормативен акт от по висока степен, както и че следва да се съобрази, че към момента на издаване на акта 8.12.2011 г. е действала нормата на чл. 246, ал. 3 КСО която е предвиждала, че отчитането на пола и като актюерски фактор при определяне размера на пожизнената пенсия се допуска в случай че пенсионно осигурителното дружество ползва надеждна и редовно актуализирана публична статистическа, от която е вид определящото значение на пола. Посочва се, че с изменението на чл. 246 КСО в ДВ бр. 20/28.02.2012 г. се постановява, че не се допуска отчитане на пола като актюерски фактор при определяне размера на пожизнената пенсия във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, тъй като то не обвързано с трудово правоотношение. Прието е на следващо място, че с директива на Съвета 79/7/ЕИО от 1978 г. относно постепенното прилагане на принципа за равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване не изключва приложение на пола като актюерски фактор или като фактор неприложим при биометричните изчисления. На следващо място е прието, че в Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13.10.2004 г. е предвидено, че равното третиране следва да се прилага само в сферата на частните, доброволните и несвързани с трудово правоотношение осигурителни и пенсионни режими. Доколкото осигуряването в универсален пенсионен фонд където се осигурява по голямата част от населението е обвързано с трудовата дейност на лицата тъй като осигурителните вноски се удържат от и са обвързани с размера на трудовото възнаграждение/, с директивата се допуска дерогиране на равното третиране на мъжете и жените в обществените отношения, свързани с допълнителното задължително пенсионно осигуряване в това число и при биометричните изчисления. При изложените съображения жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В жалбата пред административния съд жалбоподателите поддържат, че имат правен интерес от оспорване на акта, тъй като са субекти на задължително пенсионно осигуряване с индивидуален осигурителен номер и партида в съответен универсален пенсионен фонд, управляван от пенсионно осигурително дружество. Твърди се, че обжалваното решение относно използването на различни биометрични таблици за жените и мъжете като фактор за определяне на размера на пожизнената пенсия и свързаните с него текстове на КСО представляват пряка дискриминация на основание пола и противоречат на стандартите на Европейския съюз относно равнопоставеността на жените и мъжете в областта на социалното осигуряване. Изразява се в това, че при равно участие с вноски и при еднакъв период на осигуряване се получават различни по размери пенсии и това е в ущърб на жените които са задължени да участват в този пенсионен фонд. С жалбата е поискано допускане на съдебно счетоводна експертиза със задачата как ще се отрази прилагането на утвърдените с оспореното решение на КФН биометрични таблици върху размера на бъдещите пенсии, които ще получат мъжете и жените от задължителното допълнително пенсионно осигуряване при равни други уславия и участие в осигурителните схеми. По това искане за допускане на експертиза съдът не се е произнесъл и поради това е останал неустановен от фактическа страна въпросът поставен в жалбата както и въпросът има ли и каква е връзката и зависимостта между пенсионните резерви на пенсионно осигурителните дружества и размерът на конкретна бъдещата пенсия, съгласно схемата на изчисляване на индивидуалния размер на пенсията. Тези въпроси ще дадат отговор на на първо място засяга ли обжалвания административен акт права и законни интереси на жалбоподателите и по какъв начин и тогава съдът може да се произнесе и по искането на жалбоподателите за преюдициално запитване. На следващо място ответникът чрез процесуалния си представител поддържа становище, че биометричните таблици, използвани за определяне на размера на пенсиите се изготвят отделно за всеки пенсионен фонд от дружеството, което го управлява, след което се утвърждават от заместник председателя на КФН. Те са различни от биометричните таблици, утвърдени с обжалваното решение, които са единни за всички дружества и се използват при изчисляване на пенсионните резерви. В тази връзка биометричните таблици, утвърдени с оспореното решение не влияят върху размера на пенсиите, които ще изплащат на осигурените лица. Това твърдение и позиция на ответника по жалбата също не може да бъде проверено само чрез анализ на законовите норми и от доказателствата по делото, тъй като се налага установяване на факти за които се изискват специални познания. Съдът не е разгледал искането за допускане на експертиза с което е нарушил съществено административно производствените правила, тъй като делото е останала неизяснено от фактическа страна с последица неправилно решение. Предвид горното се налага отмяната му и връщане за ново разглеждане от друг състав, поради което и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд петчленен състав на втора колегия