Решение № 429 от 11.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2115/2011 г.

Решение № 429 от 11.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2115/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия С. С. Я. срещу решение № 165 от 21.06.2011 г. по внохд № 163/2011 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена изцяло присъда № 44 от 11.04.2011 г. постановена от Великотърновския окръжен съд по нохд № 97/2011 г. /в диспозитива неточно отбелязано нохд № 62/2011г./. В жалбата, която се поддържа от назначения по реда на чл. 94 НПК служебен защитник се прави оплакване за явна несправедливост на наказанието. Иска се да бъде намалено и да се приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимият не се яви в съдебно заседание. Гражданският ищец Д. С. Д. не се яви съдебно заседание. Становище по жалбата не е представил. Представителят на Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Великотърновският окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим С. С. Я. за ВИНОВЕН в това, че при условията на продължавано престъпление за времето от 13.05.2010 г. до 14.05.2010г. в гр. Горна Оряховица и гр. Мездра е използвал платежен инструмент - дебитни карти на Банка "ДСК" с номер на сметката BG ******** и "Централна кооперативна банка" с номер на сметката ********* без съгласието на титуляра им Д. С. Д. с ЕГН ********** от гр. Г. Оряховица, като е извършил тегления на парични суми от тях както следва: на 13.05.2010 г. от АТМ устройство на ЖП - гара Г. Оряховица сумата от 300 лева от дебитна карта на "ЦКБ" и сумата от 400 лева от дебитна карта на "Банка ДСК" и на дата 14.05.2010 г. от АТМ устройство на ул. "Хр. Ботев" № 33 в гр. Мездра сумата от 50 лева от дебитна карта на "ЦКБ" и сумата от 400 лева от дебитна карта на "Банка ДСК", като деянието не представлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1 пр. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 58а НК ГО ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим н затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип и на ГЛОБА в размер на 2300 /две хиляди и триста/ лева. ОСЪДИЛ е подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Д. сумата 1150 /хиляда сто и петдесет/ лева имуществени вреди, ведно със законните последици. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението е законосъобразно и правилно, а наказанието справедливо по размер и начин на изтърпяване. Доводът за допуснато нарушение по чл. 348, ал. 5, т. 1, 2 НПК не се подкрепя от данните по делото. Производството е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, в което подсъдимият е признал фактите в обвинителния акт и е приел да се ползва от последиците от предварителното изслушване по реда на чл. 373, ал. 1 и ал. 2 НПК. Въз основа на доказателствата събрани на досъдебното производство и признатите от подсъдимия фактически положения е прието, че той е осъществил състава на чл. 249, ал. 1 НК. Законова последица от това е определянето на наказание при условията на чл. 58а от Наказателния кодекс в редакцията дадена със ЗИДНК /ДВ, бр. 27/06.04.2010 г./, в сила по време на инкриминираните две деяния. Въззивният съд обсъждайки по реда на чл. 339, ал. 2 НПК възражението за явна несправедливост на наказанието е приел, че наказанието лишаване от свобода е съобразено изискванията на чл. 54, ал. 1 НК и на чл. 36 НК. Изложил е мотиви, които се споделят от настоящия касационен състав. Преценката за наказание в обжалвания размер е правилна. От данните по делото /справка за съдимост на л. 13-14 от дос. пр./ е видно, че подсъдимият е осъждан два пъти за квалифицирани кражби на лишаване от свобода с прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. Това обстоятелство, както и младата възраст на извършителя, липсата на семейна среда /израснал като дете без родители/, социалният му статус /безработен/ са отчетени от съдилищата по реда на чл. 54 НК. Отчетено е от друга страна и обстоятелството, че изтеглените неправомерно парични суми, не са използвани за оцеляване-храна, лекарства или лечение /по негови обяснения дадени на лицето Б., за да си купи автомобил/, както и злоупотребеното доверие към св. Д., от когото получавал материална подкрепа. При така установените и приети от редовните съдебни инстанция фактически положения, наказанието от две години лишаване от свобода /определено от решаващия съд на три години, от които са приспаднати 1/3/ е съответно на извършеното, отговаря на степента на обществена опасност на подсъдимия и тази на деянието, на отегчаващите и смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и на целите визирани в чл. 36 НК. Основание за извод, че наказанието е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК не е налице. Правилно е постановено ефективно изтърпяване на наказанието. Налаганите с приложение на чл. 66, ал. 1 НК предходни наказания, очевидно не са постигнали своето поправително-възпиращо въздействие спрямо подсъдимия, който отново е извършил престъпление. В този смисъл реалното изтърпяване на наказанието е необходимо и обществено оправдано и като е потвърдил изцяло присъдата срещу Я., въззивният съд не е допуснал съществено нарушение по чл. 348, ал. 5, т. 1, 2 НПК, което да обуславя изменяването му в обжалваната част. По изложените съображения жалбата е неоснователна, а решението на въззивния съд, като законосъобразно и справедливо следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение