Решение № 4578 от 2.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Орми ЕЛ ООД със седалище гр. Сливен, чрез процесуалния му представител адв. Орманов, против решение 244 от 15.11.2022г. по адм. дело 340/2022г. на Административен съд гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против мълчалив отказ на Главния архитект на община Сливен по заявление вх. 4704 3187 от 12.08.2022г. за издаване на виза за проектиране на фотоволтаична централа с мощност 30 kW /киловата/, върху сграда с идентификатор 67338.417.323.5 със застроена площ 76 кв.м., находяща се в ПИ идентификатор 67338.417.323 по кадастралната карта /КК/ на гр. Сливен, [улица]. В касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие със закона и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди, че въпреки, че съдът е приел, че в случая не е задължително издаването на виза, тъй като се касае за извършване на административна услуга, то тя се дължи. Позовава се на чл. 21 ал. 3 АПК, като в тази връзка твърди, че предвид това, че административната услуга е приравнена и представлява индивидуален административен акт, то се дължи произнасяне. Навежда съображения и че административният орган и съдът не са спазили принципа за съразмерност при постановяване на отказа. Навежда съображения и че визата е поискана от ЕВН ЕС АД, а именно енергоразпределителното дружество, с оглед необходимостта от даване на предварително становище от него за присъединяване. Посочва, че това дружество в тази връзка иска скица виза за проектиране, а не само обикновена скица. В тази връзка твърди, че съдът се е произнесъл свръх петитум , тъй като посочва, че е ирелевантно за производството дали му е необходима или не визата. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя мълчаливият отказ или делото да бъде върнато за ново произнасяне от друг състав на АС гр. Сливен. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът главният архитект на община Сливен с представен писмен отговор и чрез процесуалния си представител юрк. Стойчева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави в условията на евентуалност възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна, адресат на оспореното решение, за която то е неблагоприятно и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да постанови оспореното решение АС гр. Сливен е приел, че заявлението е насочено към компетентен орган. Посочил е обаче, че монтажът на инсталация за производство на електрическа енергия от възобновяем източник не е включен в случаите по чл. 140 ал. 3 ЗУТ, при които е задължително издаването на виза за проектиране, както и че липсва друга нормативна уредба, която да предвижда издаването на виза за строеж от категорията на заявения. Посочил е, че такава е задължителна в случаите, когато е предвидено фотоволтаичната инсталация да бъде присъединена към енергоснабдителната мрежа по аргумент от чл. 52 ал. 2 т. 2 от Наредба 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Приел е и че виза за проектиране не се издава задължително за обект по чл. 147 т. 14 ЗУТ, тъй като тя не е сред необходимите документи за реализиране на намерението. Достигнал е и до извод, че изпратеното на заявителя писмо от главния архитект на община Сливен от 09.09.2022г. не представлява изричен отказ за издаване на виза и няма белезите на индивидуален административен акт по чл. 21 АПК, а има само уведомителен и разяснителен характер във връзка с бъдещи съгласувателни процедури. Съдът е приел, че след като не е необходимо издаване на виза и съоръжение от категорията на заявеното като такова по чл. 147 т. 14 ЗУТ, съответно не е и сред обектите, за които задължително се издава виза по чл. 140 ал. 3 ЗУТ, то не е налице задължение за главния архитект да издаде виза, съответно и мълчаливият отказ е правилен и законосъобразен. Изложил е съображения че в случай че се приеме обратното би означавало да се утежни процедурата по разрешаване на строежите по чл. 147 ЗУТ, което е в противоречие с целта на закона. По тези съображения е приел мълчаливият отказ за законосъобразен и е отхвърлил оспорването. Решението e неправилно. Визата за проектиране съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ЗУТ представлява или копие от действащия ПУП - план за регулация и застрояване /ПРЗ/, или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. Поради това визата за проектиране има отношение и е част от подробния устройствен план - план за застрояване. Според определението, дадено в чл. 12, ал. 1 от ЗУТ застрояване е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлените имоти. Неправилен като краен резултат е изводът на съда, че в конкретния случай не са налице предпоставките за издаване на поисканата от Орми Ел ООД виза за проектиране на фотоволтаична централа с мощност 30 kW, съответно оспореният мълчалив отказ е законосъобразен по следващите съображения. В случая от доказателствата се установява, че искането за издаване на визата е подадено от лице, имащо качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ в съответствие с изискването на чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, че за поземления имот е налице действащ ПУП, заплатена е предвидената за административната услуга такса и не се установяват данни за неизпълнение на технически изисквания за постановяване на акта. Съответно компетентният орган по чл. 140, ал. 7 от ЗУТ е следвало да издаде поисканата виза за проектиране. Това е така, тъй като предвид изложените по горе общи положения относно визата, в случая е поискано издаване на виза за проектиране в хипотезата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ , т. е. като копие извадка, от действащия ПУП за УПИ II 323, ПИ идентификатор 67338.417.323, която норма не ограничава случаите на издаване на виза за проектиране. Предвид характера на искането, с което е сезиран административният орган, е неприложима нормата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ. Посочената разпоредба на чл. 140 ал. 3 ЗУТ определя случаите, в които е задължително издаването на виза за проектиране. Разпоредбата обаче не разписва и не може да бъде направен извод, че извън тези случаи не следва да бъде издавана виза за проектиране, когато такава е поискана от възложител и не са налице други законови пречки за това. Единствената законова разпоредба, която изрично въвежда забрана за издаването на виза за проектиране, е чл. 140, ал. 6 ЗУТ, съгласно която не се издава виза за проектиране за обекти на техническата инфраструктура, какъвто безспорно процесната фотоволтаична централа не е при съобразяване нормата на § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ, във връзка с чл. 64, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, както и на обстоятелството, че фотоволтаичните централи до 1 МW са строежи шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и същите не се предвиждат с устройствените планове. Неправилен е извода на първоинстанционния съд, че след като визата за проектиране не се издава задължително за обектите по чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ, то и административният орган не дължи произнасяне с изричен акт и оспореният мълчалив отказ се явява законосъобразен. Действително, с цитираната разпоредба законодателят е предвидил облекчен ред за издаване на разрешения за строеж, без одобряване на инвестиционни проекти, за монтаж на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 1 МW, включително към съществуващите сгради в урбанизираните територии, в т.ч. върху покривните и фасадните им конструкции, какъвто е настоящия случай, и в прилежащите им поземлени имоти. Процесната фотоволтаична централа, с оглед на посочената мощност от 30 kW, безспорно представлява инсталация за производство на електрическа енергия, а не централа по смисъла на § 1, т. 70 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/, и като такава попада в приложното поле на чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ и за нея не се изисква одобряване на инвестиционен проект, за да бъде издадено разрешение за строеж. Това законодателно разрешение, което е отклонение от общия ред на ЗУТ /с одобряване на инвестиционни проекти/ за изграждане на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, без ограничение на мощността - строежи от първа до трета категория по чл. 137, ал. 1, т. 1, б. з , т. 2, б. ж и т. 3, б. д от ЗУТ, действително не изисква издаването на виза за проектиране, доколкото същата е свързана с последващото изготвяне на инвестиционни проекти. Това обаче не води до забрана за издаване на виза за проектиране за монтаж на инсталация за производство на електрическа енергия с мощност до 1 МW в случаите когато възложителят на това инвестиционно намерение поиска издаването на такава. Липсата на изискване за издаване на виза за проектиране и наличието на по-лек разрешителен режим за издаване на разрешение за строеж в процесния случай не обосновава извод за законосъобразност на отказа на административния орган /мълчалив или изричен/ да извърши административна услуга в случаите когато възложителят е поискал и издаване на виза за проектиране за реализиране на своето инвестиционно намерение в хипотезата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, какъвто безспорно е и процесния случай. С оглед е неправилен извода на съда за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ на главния архитект на Община Сливен. Напротив при липса на изрична забрана за издаването на такава, са били налице материално правните предпоставки за произнасяне на административният орган и постановеният мълчалив отказ е незаконосъобразен. За пълнота на изложението следва да се посочи и че с изменението на ЗУТ от ДВ бр. 6/2023г. на чл. 147 ал. 1 т. 14 ЗУТ, с която промяна освен върху сгради е допуснато монтаж на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 1 МW включително да бъде извършвано и върху съществуващи постройки, включително върху покривните и фасадните им конструкции, т.е. не е налице пречка и във връзка с евентуалния характер на сградата в обекта като такава на допълващото застрояване, тъй като законодателят е допуснал поставянето на такива инсталации и върху постройки. Като е достигнал до обратен извод АС гр. Сливен е постановил оспореното съдебно решение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отменя мълчаливият отказ на Главния архитект на община Сливен и преписката следва да бъде изпратена на административния орган за произнасяне съобразно указанията по прилагането и тълкуването на закона, дадени в това решение. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции, като същото следва да бъде уважено в претендирания размер и като доказато, тъй като са представени доказателства за сторени разноски в проведените съдебни производства. Неоснователно предвид изхода на спора е искането на ответника по касация за присъждане на разноски, като е неоснователно и направено евентуално възражение за прекомерност на договорените в полза на процесуалния представител на касатора в това производство и жалбоподател пред първата инстанция адвокатско възнаграждение, тъй като и за двете инстанции договореното възнаграждение е в размер на по 900 лв., което е в рамките на минималното по Наредба 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение за представителство по дела по ЗУТ към момента на извършването на разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,