Решение № 13946 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1761/2012 г.

Решение № 13946 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1761/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Тинком инвест" ЕООД, гр. Варна, представлявано от управителя Тинко Илиев Димитров, чрез пълномощника адв. Гюра Великова, срещу решение № 2465 от 25.10.2011 г. по адм. дело № 3962 по описа за 2010 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт (РА) № 031002149 от 03.09.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, ИРМ - Шумен, потвърден с решение № 849 от 11.11.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна относно отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 07, 09, 10, 11, 12.2008 г.; м. 01, 02, 09 и 10.2009 г. в общ размер на 548 707.87 лв. - главница и 103 571.38 лв. - лихви, както и относно определените задължения по ЗКПО за 2008 г. в размер на 100 008.68 лв., и е осъдено дружеството да заплати на Дирекция "ОУИ" - Варна юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, или алтернативно- връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд както и присъждане на направените съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна оспорва същата чрез депозирано по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК писмено становище на юрисконсулт Ангелина Ванкова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените доводи, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Тинком инвест" ЕООД срещу РА № 031002149 от 03.09.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, ИРМ - Шумен, потвърден с решение № 849 от 11.11.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна относно отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 07, 09, 10, 11, 12.2008 г.; м. 01, 02, 09 и 10.2009 г. в общ размер на 548 707.87 лв. - главница и 103 571.38 лв. - лихви, както и относно определените задължения по ЗКПО за 2008 г. в размер на 100 008.68 лв., и е осъдено дружеството да заплати на Дирекция "ОУИ" - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 5538.16 лв. С влязло в сила като необжалвано определение № 6732/21.12.2011 г. е изменено така постановеното решение в частта му за разноските, като дружеството е осъдено да заплати на приходната администрация сумата 9887.58 лв., представляваща разликата между присъдените с Решение № 2465/25.10.2011 г., постановено по адм. д. № 3962/2010 г. на АС- Варна разноски и дължимите такива съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за първата инстанция. За да постанови атакувания съдебен акт, административният съд е приел, че РА е постановен при спазване на процесуалните правила за издаването му, от компетентен орган и в съответствие със закона. Приел е, че липсват доказателства за реалност на извършените доставки по фактурите, издадени от "Бес" ЕООД, "Пахира 68Б" ЕООД, "Агротрейд БГ Варна" ЕООД, "Бул инвест 3" ЕООД, "Борида" ЕООД, "ТМ инвест" ЕООД, и ЕТ "Иванка Тенева- Теди", като е отчел предметът на стопанските операции, вписан във фактурите, сред които са "транспорт", "пшеница", "пшеница 100 тона", "царевица", "слънчоглед". В решението са отделени самостоятелни мотиви относно спецификата на част от фактурираните доставки с предмет "авансови плащания", като е отчетена липсата на доказателства именно за плащането по тези фактури, което е от съществено значение при преценката на този вид доставки. В частта по ЗКПО съдът е приел, че с оглед констатациите за нереалност на доставките от доставчиците "Пахира 68Б" ЕООД, "Бул инвест 3" ЕООД, "Борида" ЕООД, "Агро трейд БГ Варна" ЕООД, правилно е увеличен ФР за 2008 г. със сумата 1 000 246 лв. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО с разходите по тези фактури. Така постановеното решение е правилно. Касаторът твърди всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, но по същество основното му твърдение е за необоснованост, довела до неправилно приложение на материалния закон, тъй като според него приобщените по делото доказателства не са разгледани в техния точен контекст, превратно са преценени от съдебния състав, в резултат на което са изведени и несъответни на данните по делото изводи. Оплакванията са неоснователни. Не могат да бъдат споделени възраженията на касатора срещу направените от първостепенния съд изводи относно отказа да бъде признато на ревизираното лице право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от посочените по- горе доставчици. Обосновано е споделен от административния съд извода на органите по приходите, че в рамките на ревизионното производство доставчиците "Бес" ЕООД, "Борида" ЕООД, "ТМ инвест" ЕООД, "Пахира 68Б" ЕООД, "Агро трейд БГ Варна" ЕООД и "Бул инвест 3" ЕООД не са открити на декларираните от тях адреси за кореспонденция, като ИПДПОЗЛ са им връчени по реда на чл. 32 ДОПК. В реда на изложеното е констатирано още, в съответствие с данните по делото, че поисканите от доставчиците доказателства са изискани и от ревизираното лице, но такива не са представени. В хода на съдебното производство част от доставчиците, а именно "Бул инвест 3" ЕООД, "Агро трейд БГ Варна" ЕООД, "Пахира 68Б" ЕООД и ЕТ "Иванка Тенева- Теди" също не са били открити от вещото лице. Това е попречило на експерта да провери счетоводството, в който смисъл съдът е формулирал законосъобразни изводи, аргументирани с нормите на чл. 51 ДОПК и чл. 182 ГПК. По отношение на останалите, които са били открити, е била извършена проверка в счетоводствата им, по задачите, поставени към експерта, но същият, с оглед поставените му задачи, е изследвал само счетоводното отразяване на процесните фактури при жалбоподателя и при доставчиците, както и начина на плащане. Счетоводното отразяване на процесните фактури, обаче, не е било оспорено от органа по приходите, спорна е била само реалността на осчетоводените стопански операции и това правилно е съобразено от административния съд. В тази връзка и изводите на вещото лице обосновано не са били релевирани от съда като такива от значение за правилното решаване на спора. По делото не са били представени от жалбоподателя- касатор в настоящото производство, договори и анекси към тях с горепосочените дружества, към които да се отнесат фактурираните услуги (по фактурите, издадени от "Бес" ЕООД и стоки (за "Пахира 68Б" ЕООД и "Агротрейд БГ Варна" ЕООД). Тъй като извършването на каквито и да било като вид услуги е съпроводено с извършване на разходи, то осъществяването на услугите може да се установи и чрез установяване на разходите за извършването им, които разходи да са надеждно измерими към фактурирането. От значение също са данните, обективиращи извършената услуга като резултат, съответстващ на възложеното изпълнение. Налице е и несъмнена липса на данни за техническа, кадрова и материална обезпеченост на доставчиците. По отношение на фактурите с предмет "транспорт", издадени от "Бул инвест 3" ЕООД с предмет "транспорт" правилно е отчетено, че не са представени договори, пътни листи, експедиционни бележки и др. транспортни документи, удостоверяващи с какъв превоз е извършен транспорта, какви стоки са транспортирани и т. н. Вярно е посочено в мотивите на обжалваното решение, че последният доставчик не притежава материална и техническа обезпеченост да извърши транспортни услуги, видно и от писмо от ОД на МВР, сектор КАТ- Варна по Искане ИИДДКО № 5395/27.04.2010 г., според който "Бул инвест 3" ЕООД няма регистрирани МПС в собственост; няма и данни транспортните услуги да са извършени от наети превозни средства от този доставчик. Както правилно е приел съдът, в този случай данъкът /ДДС/ се явява начислен неправомерно, поради което не възниква право на данъчен кредит. Относно доставките на стоки от "Бул инвест 3" ЕООД, "Пахира 68Б" ЕООД и "Борида" ЕООД- царевица и слънчоглед обосновано и законосъобразно е прието от съда, че липсват доказателства за наличности на стоките при доставчиците, за тяхната кадрова, материална и техническа обезпеченост, както и за последваща реализация на стоките. От съществено значение са липсата на каквито и да било данни относно прехвърлянето на правото на собственост върху стоките, фактурирани като родово определени вещи, собствеността върху които се прехвърля с индивидуализирането им. Именно прехвърлянето на собствеността е данъчно събитие по смисъла на ЗДДС, осъществяването на каквото в случая е останало недоказано. Относно изплатените аванси. Съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС в ред към 2007 г. - когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането, с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В този случай авансовото плащане няма характер на данъчно събитие, за разлика от отменения ЗДДС, но съгласно чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗДДС се допуска възможността за ползване на данъчен кредит преди настъпване на данъчното събитие, при което релевантно е да се установи наличието на плащане и кога е настъпило същото. Именно поради липсата на доказателства за извършено плащане е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. В доказателствена тежест на ревизираното лице е било да установи наличието на такова. Категорични писмени доказателства в тази връзка не са били представени нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на съдебното производство, не са установени въз основа на приетото заключение на ССчЕ. За част от плащанията са представени касови бонове към фактурите /напр. за м. юли 2008 г./, но същите не са били годни като частни документи за установяване на плащане, тъй като е установено от приходните органи, че издадените касови бонове са от фискално устройство, каквото не е регистрирано на името на издателя им. За 2008 г. правилно съдът е възприел констатациите на приходните органи за увеличение на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО със стойността на фактурите, издадени от доставчиците "Пахира 68Б" ЕООД, "Бул инвест 3" ЕООД, "Борида" ЕООД, "Агро трейд БГ Варна" ЕООД, тъй като при недоказана реалност на доставките, не се обосновават документално стойностите, осчетоводени от касатора като разходи. Това означава, че срещу осчетоводяването на разходи трябва да има категорични доказателства, че те действително са извършени, а при установена нереалност на доставките, означава, че разходите са осчетоводени без да са документални обосновани. Предвид гореизложеното обжалваното решение не страда от пороците, посочени от касатора и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,