Решение № 15267 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10092/2009 г.

Решение № 15267 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10092/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 176 от 12.06.2009 г., постановено по адм. д. № 788/2008 г. Старозагорският административен съд е отменил решение № 0050/27.10.2008 г. на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора и потвърденото с него разпореждане № 940/15.09.2008 г. на началник отдел "КПК" на НП на НОИ-Стара Загора, с което е разпоредено внасяне на сумата по ревизионен акт за начет вх. № 26 от 05.09.2008 г. общо в размер на 6 435, 21 лв., от които 4 259,85 лв. главница и 2 175,36 лв. лихва върху главница, като незаконосъобразно. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора, като счита същото постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно съдът бил приел, че лицето Деяна Русева Иванова има качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 4 от КСО. Реалното няма фактическо изпълнение на трудови задължения от нейна страна, за което са налице доказателства. Моли обжалваното решение да бъде отменено и спорът решен по същество. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима и неоснователна, а решението за правилно. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните и правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Със заповед № 923/2.09.2008 г. на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора е разпоредено извършване на финансова ревизия по разходите на ДОО на "Христос" ООД гр. Стара Загора за ревизиран период 1.04.2005 г. - 31.07.2007 г. Финансовата ревизия е приключила със съставянето на ревизионен акт за начет вх. № 26 от 5.09.2008 г. общо в размер на 6 435, 21 лв., от които 4 259, 85 лв. главница и 2 175, 36 лв. лихва върху главницата, представляваща сумата на неправилно платени парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане на лицето Деяна Русева Иванова. По делото безспорно е установено, че между Деяна Русева Иванова и ЕТ "Христос - Христо Христов" гр. Стара Загора е сключен трудов договор № 6/22.04.2002 г., а трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 2/14.04.2005 г. На същия ден е сключен трудов договор между Деяна Русева Иванова и "Христос" ООД гр. Стара Загора, по който тя има отработен един работен ден, след което е била в отпуск поради временна неработоспособност. Не е спорно, че са спазени изискванията на закона и трудовият договор е регистриран в НОИ. със заявление вх. № 25 от 1.09.2005 г. до управителя на "Христос" ООД гр. Стара Загора, работничката е заявила желание да ползва платен отпуск за отглеждане на детето си до навършване на 2-годишна възраст. Със заповед № 16 от 2.09.2005 г. работодателят е разрешил ползването на този отпуск, считано от 6.09.2005 г. От назначената по делото експертиза е установено, че отразената сума по оспорения ревизионен акт е получена от Деяна Иванова като обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете до 2-години. Административният орган е счел сумата за неправомерно получена, тъй като Иванова няма качеството на осигурено лице. Настоящата инстанция намира правните доводи на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт за правилни. На понятието "осигурено лице" е дадено легално определение с допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно дефиницията, която се съдържа в законовия текст, "осигурено лице" (по смисъла на част първа на кодекса) е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а според изречение 2, лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 от КСО. Установената правна фикция с текста на изречение второ от цитирания параграф признава за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете (т. 1), на платените и неплатени отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане (т. 2) и неплатеният отпуск до 30 работни дни през една календарна година (т. 3). Тези изчерпателно изброени случаи пораждат същите осигурителноправни последици, както и осигурителния стаж по чл. 9, ал. 1 от КСО и представляват изключение от правилото на чл. 10 от КСО. (За по-голяма яснота следва да се отбележи, че разглежданите периоди по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 от КСО, при които се зачита осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски първоначална се уреждаха с текста на чл. 10, ал. 2, т. 1, 2 и 3 и ал. 3 от КСО, като изключение от общото правило на чл. 10, ал. 1 от КСО (в редакцията им с ДВ, бр. 64/2000 г.). С определянето на случаите по чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 от КСО към понятието "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2 от ДР на КСО, законодателят включва в кръга на осигурените лица тези, ползващи се от осигурителната закрила на майчинството. Майчинството, като осигурен социален риск, предвиден в чл. 2, т. 4 от КСО, е уредено с разпоредбите на чл. 48 до чл. 54 от същия кодекс. За да възникне право на обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО и на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 52а от КСО при настъпване на осигурителния случай, законодателят е приел условие - осигуреното лице за общо заболяване и майчинство да е придобило осигурителен стаж с продължителност 6 месеца (от 1.01.2009 г. този стаж е увеличен на 12 месеца) като осигурено за този риск. С решение № 2 от 4.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. Конституционният съд на Република България приема, че нормите на чл. 48а и чл. 52а от КСО, с които се въвежда изискване за придобит 6-месечен осигурителен стаж при обезщетенията за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, не противоречат на чл. 47, ал. 1 и 2 от Конституцията на РБ и на прокламираната в нея особена закрила от държавата за жената-майка. С цитираното решение КС изрично отбелязва, "че и в двата случая (по чл. 48а и 52а КСО) наличието на 6-месечен осигурителен стаж не е обвързано с изискване стажът да е натрупан непосредствено преди началния за плащането на обезщетението момент; стажът може да е натрупан отдавна." Щом като е налице изискването за наличие на придобит 6-месечен (от 1.01.2009 т. 12-месечен) осигурителен стаж, през който осигурената жена е осигурявана за осигурителния риск общо заболяване и майчинство (в редакцията до изм. с ДВ, бр. 109 от 2008 г. осигуряването е било за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица), при настъпване на осигурителния случай бременност и раждане за осигурената жена възниква право на парично обезщетение за бременност и раждане за срока по чл. 50, ал. 1 от КСО (до 1.01.2009 г. 315 календарни дни, а след тази дата 410, от които 45 дни преди раждането) и на обезщетение за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишната му възраст. Според трудовото и осигурителното законодателство (чл. 352, т. 2 от КТ и чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО) времето по трудовото правоотношение, през което работничката-майка не полага труд поради ползване на платен отпуск за отглеждане на малко дете, се признава за трудов стаж и се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. С разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Глава пета "Възникване и изменение на трудовото правоотношение" на КТ, правопораждащ юридически факт за възникване на трудовото правоотношение е сключването на трудов договор между работничката и работодателя. От момента на валидно възникналото трудово правоотношение със сключване на трудовия договор, работничката-майка може да упражни даденото й от закона субективно право да ползва платен отпуск за раждане и отглеждане на малко дете. Законът не поставя условие да е започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, дори то да е продължило само един ден, за да възникне при новия работодател правото на платен отпуск за раждане и отглеждане на малко дете. Задължението за постъпване на работника или служителя на работа в срока по чл. 63, ал. 3 от КТ е свързано с изпълнението на трудовия договор, а не с ползването на законоустановения отпуск по чл. 163 или по чл. 164, ал. 1 от КТ. При валидно сключен трудов договор, по който е упражнено правото на ползване на платен отпуск за бременност и раждане или правото на допълнителен отпуск за отглеждане на дете, е неприложима законовата фикция да се смята за невъзникнало трудовото правоотношение с непостъпването на работа в срока по цитираната разпоредба. От всичко изложено до тук следва, че работничката-майка Деяна Русева Иванова е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2 от ДР на КСО по време на ползване на допълнителен отпуск за отглеждане на дете, разрешен й на основание чл. 164, ал. 1 от КТ от работодателя. По силата на чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО времето на ползвания платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. При действащата нормативна уредба не е необходимо осигуреното лице да "е престирало труд по трудово правоотношение" поне един ден при работодателя и да е получавало трудово възнаграждение. (В същия смисъл са решения на ВАС по адм. дела № 8760/2008 г., № 11304/2008 г., № 13897/2008 г. и други. Както вече се изтъкна, в хипотезите на чл. 49 от КСО при ползван платен отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на малко дете, за майката възниква право на месечно парично обезщетение от държавното обществено осигуряване, без да се изисква новопридобит осигурителен стаж. Като осигурено лице с придобит осигурителен стаж за всички осигурени рискове с продължителност повече от 6 месеца към датата на настъпване на осигурения риск, съгласно изискването на чл. 52а от КСО, Деяна Иванова има право на парично обезщетение за ползвания отпуск за отглеждане на малко дете. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно, постановено в съответствие с релевантните за спора материалноправни норми и при спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,