Решение № 3560 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 34/2016 г.

Решение № 3560 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 34/2016 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Л. Й. срещу решение № 128/12.11.2015 г., постановено по адм. д. 184/2015 г. по описа на Административен съд-К.. Касационната жалбоподателка оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отменена оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. О. О. управите на О. К., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 128/12.11.2015 г., постановено по адм. д. 184/2015 г. по описа на АС-К. е отхвърлена жалбата на Н. Л. Й. портив Заповед № ЧР-01-179/12.06.2015 г. на Областния управител на О. К., с която е прекратено служебното й правоотношение на длъжност "главен секретар" в Областна администрация - К. на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл). За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на материалния закон. Така постановеното решение е неправилно. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо като постановено от законен състав на АССГ по допустимо оспорване, упражнено от заинтересовано лице в срок спрямо подлежащ на обжалване акт. При разглеждане на спора пред първата инстанция не са допуснати нарушения на съдопроизводстевните правила, фактическата обстановка по спора е правилно установена въз основа на събраните по делото доказателства, но формираните правни изводи противоречат на материалния закон. Независимо, че съдебното решение не съдържа подробни съображения по всички доводи на жалбоподателката, мотивите му са достатъчно подробни и направените правни изводи са ясно изразени и недвусмислени, което позволява осъществяването на касационен контрол относно спазването на материалния закон. Първоинстанционният съд е приел за установено, че Н. Й. е на 25.04.2012 г. е назначена на длъжност "главен секретар" на Областна администрация - К.. С същата администрация от 01.04.2004 г. е възникнало служебно правоотношение и със С. К. за длъжността "младши инспектор" в Дирекция "АКРРДС", което е прекратено със заповед № 30-16/27.06.2011 г. на Областния управител за наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Тази заповед е отменена с влязло в сила на 06.11.2012 г. съдебно решение и С. К. е подала на 13.11.2012 г. заявление за възстановяване на заеманата длъжност преди уволнението. С нова заповед № РД-09-65/13.11.2012 г., считано от 14.11.2012 г. отново е прекратено служебното й правоотношение, но и тази заповед е отменена с влязло в сила решение. С. К. подава ново заявление № 94-С-7/24.02.2014 г., но отново е прекратено служебното й правоотношение със Заповед № ЧР-01-05/24.02.2014 г. от Областния управител поради наличие на йерархическа връзка, декларирана от жалбоподателката по повод заявлението за възстановяване на работа от 24.02.2014 г. Тази заповед също е отменена с влязло в сила на 11.06.2015 г. съдебно решение, но С. К. не се е възползвала от възможността да поиска да бъде възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност и не се е явила в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. От събраните по делото доказателства се установява и пряко подчинение на длъжността "младши инспектор" на длъжността "главен секретар". При тази правилно установена фактическа обстановка АС-К. е направил неправилен правен извод, че към 12.06.2015 г. са налице предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от ЗДСЛ по отношение на Н. Й.. Към тази датата е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение със С. К., но тя не е поискала да бъде възстановена на заеманата преди незаконосъобразното уволнение длъжност. Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от ЗДСл не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително. Целта на закона е да се предотврати евентуална зависимост при изпълнение на задачите от държавните служители, които са подобни близки отношения помежду и чийто длъжности са в йерархическа връзка на ръководство и контрол. В случая позицията на Н. Й. като главен секретар я поставя в положение да ръководи и контролира всички държавни служители в тази структура, поради което тя е подала и декларация за наличието на отношения по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 1 от ЗДСл едновременно с подаване на заявлението на С. К. за възстановяване на заеманата преди прекратяване на служебното й правоотношение длъжност. В този момент (2014 г.) органът по назначаването е избрал да прекрати служебното правоотношение с младшия инспектор, а не с главния си секретар като по този начин преодолее забраната за йерархическа връзка между роднините. След този момент независимо, че заповедта от 2014 г. за прекратяване на служебното правоотношение на С. К. е отменена, такава йерархическа зависимост не е възникнала отново и не е налице към 2015 г., защото С. К. е преценила, че не желае да се възползва от възможността да бъде възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност. В противоречие с действителния смисъл на закона и неговата цел са изводите на АС-К., че след отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение то се счита непрекъснато, респективно е съществувала несъвместимост на това основание с друг служител при възникване на служебното правоотношение на Н. Й. за длъжността "главен секретар" на 25.04.2012 г. и към 12.06.2015 г., когато е прекратено служебното й правоотношение. И към двете дати С. К. не е работила реално в Областната администрация на О. К., независимо, че по силата на законовата фикция след отмяна на заповедите за прекратяване на служебното й правоотношения за нея са възникнали права относно осигурителния и служебния й стаж. Допълнително по отношение на наличието на служебно правоотношение след отмяна на незаконното уволнение към 12.06.2015 г. следва да бъде посочено, че възстановяване на предишната заемана длъжност изисква и активно поведение на лицето, а не автоматична правна последица от съдебното решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. В случая такова активно поведение (явяване в Областната администрация и подаване на заявление за възстановяване) не е налице поради което не може да се приеме, че Н. Й. е в положение на несъвместимост към 2015 г. Развитите съображения относно осигурителния статус на С. К. не отчитат обстоятелството, че законодателят е регламентирал тази фикция като защита за неправомерно уволнения държавен служител, поради което е допустимо да се прилага само за нормативно предвидените правни последици, но не и да се разширява като рефлектира неблагоприятно спрямо други лица. В резултат от издаване на оспорената пред АС-К. заповед е прекратено служебното правоотношение с едно от лицата, между които е налице обсъжданата роднинска връзка, независимо, че другото не е полагало труд в областната администрация от 27.11.2011 г. и фактически е упражнявало служебни функции в тази администрация до този момент, към който Н. Й. не е заемала длъжността "главен секретар" (заета от нея на 25.04.2012 г.). Следователно в нито един момент Н. Й. и С. К. реално не са се намирали в несъвместимост по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 1 от ЗДСл (на 24.02.2014 г. е подадено заявление за възстановяване и веднага е прекратено служебното правоотношение с младшия експерт поради декларирана на роднинска връзка от главния секретар). Като е достигнал до противоположен правен извод АС-К. е постановил незаконосъобразно съдебно решение, което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменена оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Н. Л. Й.. Касационната жалбоподателка претендира разноски, но по делото няма данни за реално направени такива, липсва и списък по чл. 80 от ГПК, поради което независимо от изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,