Решение № 147 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1069/2008 г.

Решение № 147 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1069/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.). Образувано е по касационна жалба на Й. С. П. и Ц. С. Б. от гр. С. срещу въззивното решение от 11.06.2007 г. по гр.дело № 1261/2001 г.на Софийския градски съд, въззивна колегия, II-г отделение, поправено с решение от 6.11.2007 г. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответницата по касация Е. Д. К. от гр. С. е на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на II г. о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционното решение от 24.10.2000 г. по гр. дело № 8851/1996 г. Софийският районен съд, II г. о., 47-ми състав уважил предявения от С. Г. М. иск по чл. 108 ЗС, като осъдил Д. М. К. и Н. П. К. да му предадат владението върху дворно място от 755 кв. м, съставляващо парцел ****Х-572 от кв. 42 по плана на вилна зона I част - разширение К., при съседи: улица, парцели ХХ - 571, III-567, ХХV-572, представляващо част от нива от 1352 кв. м по регулационния план на м. "К", гр. С., м."Г", представляващ имот № 3* к. л. 661 от 1950 г., при съседи: П. М., Т. Д., Т. К. и наследници на С. М. На основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) съдът отменил нотариален акт № 17, т. Х, нот.дело № 1590/1971 г., с който ТКЗС "В" продало на Д. М. К. по реда на ЗРПВПННИ (отм.) празно място от 755 кв. м, представляващо парцел ****Х-572 в кв.42 по плана на вилната зона. Съдът приел, че ищецът се легитимира като собственик с влязло в сила решение № 901 от 21.10.1994 г. на поземлената комисия Д., като наследник на починалия през 1946 г. Г. М. П. Сделката, предмет на нотариален акт № 17, т. Х, нот.дело № 1* от 9.04.1971 г. е приета за нищожна, като сключена в нарушение на чл. 12 ЗРПВПННИ (отм.): ТКЗС се разпоредило с намиращ се във вилна зона урегулиран имот, без да разполага с разпоредителни правомощия по отношение имотите на своите кооператори и без да уведоми собственика. В хода на въззивното производство са починали последователно ответникът Д. М. К. (25.11.2000 г.), ищецът С (11.04.2003 г.) и ответницата Н (20.06.2006 г.), като на основание чл. 120 ГПК (отм.) на тяхно място са конституирани универсалните им правоприемници, съответно: Й. С. П. и Ц. С. Б. - ищци и Е. Д. К. - ответник. Пред въззивната инстанция е била уточнена индивидуализацията на процесния имот, а именно: дворно място от 688.32 кв. м от парцел ****Х-531 от кв.42, при съседи по скица: улица, парцел ****Х-530, парцел ****, парцел III-512 и парцел ****ХV-532 в гр. С., кв. Драгалевци - м. Киноцентъра - 1 ч. - разширение, съгласно скицата към заключението на в.л. П. от 1.06.1998 г. по буквите АБВГДЕ, за който се твърди, че е идентичен с част от парцел ****Х - 572 от кв. 42 по плана на вилната зона, при съседи: улица, парцели ХХ-571, III-567, ХХV-572, представляващо част от нива от 1352 кв. м. в регулационния план на м. "К" на гр. С., м. "Г", представляващ имот № 3* к. л. 661 от 1950 г., при съседи: П. М., Т. Д., Т. К. и наследниците на С. М. Градският съд отменил първоинстанционното решение и отхвърлил иска. Прието било за недоказано наличието на идентичност между имота, възстановен с решението на поземлената комисия (предмет на делбата от 24.11.1943 г.), и този, притежаван от ответниците, по силата на покупко-продажбата от ТКЗС от 9.04.1971 г. Изводът е основан на заключението на тройната техническа експертиза, съгласно което няма достатъчно данни за установяване на идентичност между имота, визиран в протокола от 24.11.1943 г. по гр. дело № 2095/1943 г. на СОС и имоти пл. №№ 30 и 31 по кадастралния план от 1950 г. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира жалбата срещу въззивното решение за основателна поради следните съображения: Решението е постановено в нарушение на чл. 157, ал. 3, чл. 161 и чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Въззивният съд неправилно е приел, че особеното мнение на вещото лице инж. П (л. 118-120 от гр. дело № 1261/2001 г.) не сочи на разминаване с установените от другите двама участници в тройната техническа експертиза факти, а се свежда единствено до различни крайни изводи при едни и същи констатации. Вярно е, че особеното мнение, както и заключенията на единичната, допълнителната и тройната техническа експертизи съдържат констатации, че срещу имоти с пл. №№ 30 и 31 не са посочени имена на собствениците в разписния лист към кадастралния план, докато срещу имот пл. № 32 е вписано името Д. П. М., протокол от 15.06.1953 г. Особеното мнение, обаче съдържа и констатации на експерта въз основа на извършен от него оглед на място и направено проучване относно разположението на съседните имоти, описани в делбения протокол от 24.11.1943 г., а именно, че съседи на дела на Г. М. П. са: от изток-наследници на Т. К.; от юг - наследници на П. М.; от запад-наследници на С. М. и от север-наследници на Т. К. Д. Вещото лице инж. П е анализирал в особеното си мнение към заключението на тройната експертиза и посочените в протокола за съдебна делба от 15.06.1953 г. по гр. дело № 1778/1953 г. съседи на имота (нива в м. "Г" от 1200 кв. м): Т. П., С. П. и братя М. И. е съпоставка на скицата-копие от кадастралния план от 1950 г. с издадената от "С" на 03.10.1994 г. комбинирана между кадастралния и регулационен план скица и въз основа на представената с молба от 21.09.2006 г. скица, издадена от фирмата "Г" (л. 107 от делото в СГС), е изчислил площта от имот пл. № 31, попадаща в границите на парцел ****Х-531, а именно 688.32 кв. м. Впрочем, същата площ е възприета и със заключението на тройната техническа експертиза (л. 116 - 117 от делото), като в него също се посочва, че тази площ се различава от скицата на "С" от 3.10.1994 г., послужила за издаване на решение № 901 от 21.10.1994 г. на поземлената комисия - Д. Очевидно е, че и тримата експерти не са намерили за правилно да продължат да работят по скицата на "С" от 3.10.1994 г., но за разлика от особеното мнение на инж. П. Г., останалите две вещи лица не са анализирали делбените протоколи от 24.11.1943 г. и от 15.06.1953 г. и не са съпоставили посочените в тях съседи, за да се отговори по категоричен начин дали е налице идентичност или не. Това е налагало изясняване на делото, като съдът е бил длъжен най-малко да изслуша трите вещи лица и по този въпрос, а доколкото не би могъл да вземе становище по разногласието между експертите, да изиска от тях допълнителни изследвания или да назначи други вещи лица. Въззивният съд в нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) не е обсъдил показанията на разпитаните в заседанието на 5.06.2002 г. (л.39-л.42 от гр. дело № 1261/2001 г.) свидетели Г. Т. К. и И. Д. П., които са съседи на имота и са заявили, че познават неговите граници. Вторият е син на Д. П. П. (у-ние за наследници № от 1.10.1991 г.), на чието име в разписния лист към плана е бил записан имота по т. 7 от протокола за делба от 15.06.1953 г. по гр. дело № 1778/1953 г. на СНС, IV р. - нива в м. "Г" от 1200 кв. м, при граници: Т. П., С. П. и братя М, съставляващ имот пл. № 32 от к. л. 661 по кадастралния план от 1958 г. Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила съставляват основание за отмяна на въззивното решение по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в", предл. второ ГПК (отм.) и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на градския съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.