Решение № 12101 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3178/2021 г.

Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от В. Георгиева, чрез адв. Венкова като процесуален представител, срещу Решение 493/09.11.2020 г., постановено по адм. дело 212/2020 г. по описа на Административен съд Перник. Решението се счита неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната му. Претендират се разноски. Ответникът Kметът на Община Перник, чрез юрк. Евтимова, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение, като обосновано, законосъобразно и постановено при изяснена фактическа обстановка. Претендират се разноски. Ответниците Б. Илева, Р. Митова и Г. Илиев, се представляват поотделно от адв. Велков и изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и за оставяне на първоинстанционното решение в сила. Претендират се разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. Георгиева срещу заповед 153/07.02.2020 г. на Кмета на Община Перник, с която на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР и ПЗ на урегулирани УПИ IV-9914 и УПИ V-9913, в кв. 86 по плана на гр. Перник, кв. [квартал], съгласно който проект, в част ПР, регулационните линии на УПИ V-9913 се изместват и се поставят в съответствие с имотните граници на поземлен имот с идентификатор 55871.511.9913 по кадастралната карта (КК), при което се изменя регулацията на улици с осеви точки (ОТ) 261 ОТ 262, на УПИ IV-9914 и на УПИ VI-511.510 в квартал 86, като УПИ V-9913 се преотрежда за поземлен имот с идентификатор 55871.511.9913. Съгласно одобрения проект, част ПЗ, се потвърждават сгради с идентификатори 55871.511.9913.1 и 55871.511.9913.3 и се определя зона за свободно застрояване УПИ V-511.9913, с показатели нискоетажно застрояване и устройствена зона Жм. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата, включително заключението на приетата и неоспорена СТЕ, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма, без съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Изложени са подробни съображения, че въпреки констатирани неточности в съдържанието на процесната заповед, с нея се постига целта на изменението на ПУП ПР, а именно привеждане на регулационните граници в съответствие с имотните (кадастралните), поради което жалбата срещу нея е отхвърлена. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. С касационната жалба не се сочат доказателства или правни основания, налагащи промяна на направените от решаващия съд изводи. По всички направени в нея твърдения са изложени подробни и обосновани мотиви в първоинстанционното решение, които този съд изцяло споделя и на основание чл. 221, ал. 2, пр. последно АПК, препраща към тях. По отношение на частта от заповедта, с която се одобрява изменение на ПЗ, липсват оплаквания пред първата и касационната инстанции. Изложените доводи касаят само частта на акта, с която се одобрява ПР. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства, включително от заключението на съдебно-техническата експертиза. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. С процесното изменение, регулационните линии се променят по кадастралните такива за УПИ V-9913 в кв. 86, което съответно води до корекции на регулационните граници и на съседните УПИ, включително и на УПИ IV-9914. Безспорно е установено по делото, че отразената нова регулационна граница на УПИ V-9913 с изменението на ПУП-ПР, одобрено с процесната заповед, е по кадастралната граница на действащата КК, одобрена през 2008 г. и изменена през 2014 г. Изложеното сочи на съответност на правното основание по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, визирано в заповедта, на фактическото изменение, отразено в графичната част. Следователно, изводът на административния съд, че заповедта се явява законосъобразна, се базира на правилно прилагане хипотезата за изменение на ПУП по т. 2, ал. 2 на чл. 134 ЗУТ. Обстоятелството дали е налице евентуална грешка в кадастралната карта е ирелевантно в настоящото производство, както правилно е приел съдът. Нормата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ съставлява самостоятелно основание за изменение на действащия ПУП, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните, без да дава възможност за преценка правилността на нанасянето в КК. Единственото условие е КК да е влязла в сила, респ. нейното изменение, което в случая безспорно е налице регулационният план за територията на УПИ V-9913, е одобрен със заповед 1150/01.08.1986 г. и се разминава с актуалната кадастрална карта. Предвид горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, на Община Перник, както и на Б. Илева, Р. Митова и Г. Илиев, следва да се присъдят направените по делото разноски съответно за юрисконсултско възнаграждение, което този съд определя в размер на 100 лева, и за адвокатски възнаграждения, реално заплатени, в размер на 150 лева за всеки от тримата ответници. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,