Решение № 3618 от 18.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14314/2008 г.

Решение № 3618 от 18.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14314/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Никола Начов Лазаров от гр. Враца против решение № 21 от 7.10.2008 г. по адм. д. № 186 по описа за 2008 г. на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 15/10.03.2008 г. на Директора на РУ ДСО, гр. Враца и потвърдените с него разпореждания № 4812162025 от 17.12.2007 г. и от 21.12.2007 г. на ръководителя на ДПО "при РУ ДСО" - Враца. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на административно- производствени правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Ответникът Районно управление "Социално осигуряване" (РУ "СО"), гр. Враца, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Враца е решение № 15 от 10.03.2008 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Враца и потвърдените с него две разпореждания под № 4812162025, издадени от ръководителя на пенсионното осигуряване на 17.12.2007 г. и на 21.12.2007 г. С първото разпореждане е отменено разпореждане № 4812162025 от 30.01.2006 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Никола Начов Лазаров от гр. Враца при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и всички последващите разпореждания за изменението й. С второто разпореждане лицето е задължено да възстанови на основание чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получени суми за пенсии за периода 21.12.2005 г. - 31.12.2007 г. в размер на 5687.87 лв. ведно с лихви в размер на 1267.78 лв. За да отхвърли изцяло жалбата като неоснователна, Административен съд - Враца законосъобразно е приел, че неправилното отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя Лазаров в нарушение на изискването по чл. 94, ал. 1 от КСО е пряка последица от неговото недобросъвестно поведение. Изводите на съда обосновано произтичат от анализа на заявлението за отпускане на пенсия, подадено на 19.01.2006 г., в което лицето е декларирало невярно обстоятелство, а именно, че осигуряването му е прекратено от 21.12.2005 г. От личното досие се установява, че на датата 21.12.2005 г. трудовият договор на жалбоподателя с "вратица" ООД - Враца е бил прекратен, но считано от същата дата, лицето е продължило да осъществява трудова дейност съгласно сключения със същия работодател трудов договор № 190 от 20.12.2005 г. Развитите в касационната жалба съображения за необоснованост и противоречие на съдебното решение с материалноправни разпоредби на Кодекса на труда и КСО са изцяло неоснователни. Доводите не са съобразени с разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО, която допуска отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст само при положение, че осигуряването на заявителя е прекратено. В разглеждания случай към датата на упражняване на придобитото право на пенсия на специалното основание по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, създаващо възможност за пенсиониране преди навършване на изискуемата възраст от чл. 68 от КСО, осигуряването на касатора не е било прекратено. Осигуряването не е било прекратено и на 21.12.2005 г., защото едновременно с прекратяване на трудовото правоотношение работникът е сключил нов трудов договор. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението, че същият ден лицето не е било на работа. Отсъствието му от работа през определен ден от време- траенето на трудовото правоотношение не прекратява осигурителното правоотношение и осигурителните вноски са дължими. Лицето не може да черпи права от свои действия, насочени към постигане на неправо- мерен резултат. Твърдението му, че е било добросъвестно, влиза в явно противоречие със събраните доказателства. При подаване на заявлението за отпускане на пенсия на датата 19.01.2006 г. то е знаело, че работи по трудов договор и подлежи на осигуряване, но е декларирало, че не се осигурява от 21.12.2005 г. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на административнопроизводствени правила. Поведението на работодателя, на което се позовава касаторът, е без правно значение по отношение на юридическия факт "прекратяване на осигуряването". Без правно значение са и доводите във връзка с отразените данни в Персоналния регистър, които следва да отразяват реално съществуващите факти, но самите те не пораждат и не прекратяват съществуващи по силата на закона права или задължения. В случая задължението за осигуряване на касатора е съществувало както към 21.12.2005 г., така и към 19.01.2008 г. Дори и при действително прекъсване на осигуряването за период от няколко дни след придобиване на правото на пенсия за осигурителен и стаж и възраст, то не ще има значение, ако към датата на упражняване на правото лицето подлежи на задължително социално осигуряване. Невярното деклариране на известни на заявителя обстоятелства е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114 от КСО. Оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Враца е постановил правилно решение. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,