Решение № 7259 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1137/2021 г.

Решение № 7259 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1137/2021 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Г. Д., чрез пълномощника си адв. А. Т., срещу Решение № 409 от 10.10.2019 г., постановено по адм. дело № 37/2019 г. по описа на Административен съд Велико Търново, поправено с Решение № 371 от 23.10.2020 г. постановено по същото дело, с което е отхвърлен иска му против Областна дирекция на МВР – Велико Търново, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 300 лева представляваща обезщетение за имуществени вреди от отменен, като незаконосъобразен, акт - Наказателно постановление № 17-0268-002324 от 20.11.2017 г., издаден от началник сектор при ОД на МВР – Велико Търново. В касационната жалба се мотивират доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Претендира разноски. Ответната страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Велико Търново не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд В. Търново е отхвърлил предявения от Г. Д. иск срещу ОД на МВР Велико Търново, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 300 лева представляваща обезщетение за имуществени вреди от отменен, като незаконосъобразен, акт - Наказателно постановление № 17-0268-002324 от 20.11.2017 г., издаден от началник сектор към ОД на МВР – Велико Търново. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че с НП № 17-0268-002324 от 20.11.2017 г. на началник сектор към ОД на МВР – Велико Търново на ищеца било наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лева. Същото е обжалвано и с Решение № 463 от 29.10.2018 г., постановено по АНД № 451/2018 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица е отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Решението на РС Горна Оряховица не е обжалвано и влязло в законна сила. По делото е установено още, че в производството по оспорване на НП пред РС Горна Оряховица, ищецът е ползвал адвокатска защита, за което е представен договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно от 04.05.2018 г. (л. 36 от АНД № 451/2018 г. на РС Горна Оряховица), в които макар да е договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, не се съдържат данни по кое конкретно дело е договорено и не става ясно от предмета му за кое от многобройните процесуални действия е заплатено възнаграждението. Наред с това, по идентичен договор от същата дата, с идентични страни е уважен иск със същото правно основание за сумата от 300 лева по адм. дело № 33/2019 г. по описа на същия съд. Въз основа на така установените факти съдът е направил извод, че на репариране подлежат действително направени от страната разноски, но от представените доказателства не се установява реално да е заплатена сумата, която се претендира като обезщетение за претърпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от отмененото наказателно постановление. При това положение съдът е приел, че в конкретния случай, след като договорът има за предмет процесуално представителство пред РС Горна Оряховица за всички водени от ищеца пред този съд дела и има присъдено обезщетение, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение за всички водени пред РС Горна Оряховица производства, не е доказано наличието на всички изискуеми от специалния закон предпоставки, за да бъде реализирана безвиновната отговорност на държавата и е отхвърлил иска. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на исковата претенция за претърпените имуществени вреди. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения. Предмет на делото е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на комулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите от АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства следва да докаже наличието на елементите от фактическия състав на нормата в условията на кумулативност. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на решаващия съд досежно изводите, че в случая не са налице всички изискуеми от специалния закон – ЗОДОВ - предпоставки, за да бъде реализирана безвиновната отговорност на държавата. Ищецът не се е справил с доказателствената тежест. Правилно и обосновано съдът е приел, че след като договорът за правна защита и съдействие, сключен във връзка с оспорването на НП № 17-0268-002323/20.11.2017 г., издадено от началника сектор към ОД на МВР - Горна Оряховица, е абсолютно идентичен по отношение на дата, съдържание и графично оформление на представения договор за правна защита и съдействие от 04.05.2018 г., в производството по оспорване на НП № 17-0268-002324/20.11.2017 г., не може да се направи извод, че се касае за два отделни договора, по всеки от които ищецът да е заплатил сумата от 300 лева. Като частен документ той няма обвързваща за съда доказателствена сила. След като самият договор има за предмет процесуално представителство пред РС Горна Оряховица за всички водени от ищеца пред този съд дела и след като обезщетението, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение за процесуалното му представителство за всички водени от ищеца производства пред този съд, е вече присъдено, то правилно съдът е приел, че новото му присъждане би довело до неоснователното обогатяване на ищеца, в ущърб на ответника. При липсата на елемент от сложния фактически състав на приложимата правна норма, обуславяща реализирането на безвиновната отговорност на държавата, претенцията е неоснователна и правилно е отхвърлена. Съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно и не следва да бъде уважено. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение