Решение № 1126 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11802/2012 г.

Решение № 1126 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11802/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Панайот Генков Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Ивко Ганчев Иванов, от гр. Стара Загора, подадено чрез адв. Люба Манолова, за отмяна на решение № 5923 от 25.04.2012 г., постановено по адм. дело № 9322/2011 г. от Върховния административен съд, първо отделение. Искането за отмяна е с правно основание чл. 245, ал. 1, във връзка с чл. 246, ал. 1 от АПК, като по същество се изтъкват касационни отменителни основания по чл. 209 от АПК. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. Пловдив, в писмено възражение, дава мнение за недопустимост на искането като подадено от лице без правен интерес. Ответникът - ЕТ "Валентин - Валентин Динев", гр. Димитровград, не оспорва искането за отмяна. Счита същото за основателно. Настоящият петчленен състав на първа колегия на Върховния административен съд намира искането за отмяна за неоснователно поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Пловдив е бил РА № 261002341 от 25.10.2010 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. Пловдив, офис Хасково и потвърден с решение № 914 от 16.12.2010 г. на ДД "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП. Административният съд е отменил РА в частта, с която са установени на ЕТ "Валентин - Валентин Динев", гр. Димитровград, публични задължения - данък по ЗОДФЛ (отм.), както следва: за 2004 г. главница в размер на 13 557,85 лв. и лихва в размер на 9671,29 лв.; за 2005 г. главница в размер на 39 134,16 лв. и прилежаща лихва в размер на 23 017,43 лв.; за 2006 г. главница в размер на 9299,11 лв. и лихва в размер на 4234,43 лв., както и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 7533,82 лв. и лихва в размер на 2311,03 лв. и е отхвърлил жалбата в частта относно лихвите за невнесени в срок авансови вноски общо в размер на 124,86 лв. за 2004 г., 2006 г. и 2007 г. Съдът е приел, че по делото са събрани достатъчно годни доказателства, които преценени в своята съвкупност доказвали, че Ивко Иванов (искател в настоящото производство) е разполагал с възможността да отпусне сумите по спорните заеми на Валентин Динев, който от своя страна ги е внесъл в ЕТ "Валентин - Валентин Динев" и ги е осчетоводил като заемни средства. По този начин съдът е приел, че произходът на заетите средства е установен. С решението, чиято отмяна се иска, тричленен състав на Върховния административен съд по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, е отменил решение № 920 от 25.05.2011 г. по адм. дело № 65/2011 г. на Пловдивския административен съд в частта, с която е бил отменен ревизионен акт (РА) № 261002341 от 25.10.2010 г. и е отхвърлил жалбата на ЕТ "Валентин - Валентин Динев" срещу същия ревизионен акт, като е приел, че представените договори за заем са били оспорени в производството пред първоинстанционния съд от органа по приходите. Същите били частни документи без достоверна дата и съдържание. Според касационната инстанция въпросните документи не обективирали действително установени заемни отношения, а били съставени с цел да послужат в ревизионното производство за обосноваване защитната теза на жалбоподателя. Съгласно чл. 246, ал. 1 от АПК, право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. За искателя в настоящото производство не са изпълнени кумулативно зададените предпоставки на текста, а именно решението по делото да е едновременно неблагоприятно и да има сила на присъдено нещо. Изтъкнатият в това отношение довод, че за искателя съществува реална заплаха неговият длъжник да се позове на мотивите в решението и да твърди, че не дължи заетата сума, е неотносим към спора. Силата на присъдено нещо се формира единствено между страните по делото, като мотивите също имат сила само по отношение на тях. Въпросът за договора за заем, сключен между Валентин Динев и Ивко Ганчев Иванов касае правен спор с друг характер, който следва да се разреши в хода на друго производство по общия исков ред. Така че решението, чиято отмяна се иска, макар и неблагоприятно за искателя, не формира сила на присъдено нещо за него. Още по-малко формират такава сила мотивите, постановени между други страни в друго производство. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че искателят няма право да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение, тъй като не са налице предпоставките за това по чл. 246, ал. от АПК. След като няма право да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение, за него липсва и правен интерес за това. Следователно, на основание чл. 249, във вр. с чл. 159, т. 4 АПК, искането следва да се остави без разглеждане, а производството по делото до се прекрати. Следва да се отбележи, че дори и при наличие на правен интерес, искането за отмяна би било неоснователно, тъй като не е посочено, нито пък е налице някое от основанията, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 246, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,