Решение № 3028 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11887/2011 г.

Решение № 3028 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11887/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от адв. Недялко Шилев в качеството му на процесуален представител на "АС - ТАБАК" ООД, със седалище Асеновград, срещу решение № 817/16.05.2011 г. постановено по адм. дело № 350/2011 г. по описа на Административния съд - гр. Пловдив. В бланкетната жалба се твърди за допуснато нарушение на закона - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Областно пътно управление - гр. Пловдив, чрез писмения отговор прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба, по съображения изложени в подробна устна пледоария по делото. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение, административният съд е отхвърлил оспорването на "АС - ТАБАК" ООД със седалище Асеновград, срещу акт за установено публично държавно вземане (АУПДВ) № ПТР-12-07/7.01.2011 г. издаден от директора на Областно пътно управление (ОПУ) гр. Пловдив за определена такса по чл. 18, ал. 3, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП) вр. чл. 12 от Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП) вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 от Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата на МРРБ за специално ползване на пътища за периода 30.05.2008 г. - 6.01.2010 г. в размер на 3920,68 лв. и лихви върху тази сума в размер на 603,91 лева. За да отхвърли жалбата срещу АУПДВ, издаден по реда на чл. 166 от ДОПК на основание чл. 18 от ЗП, съдът е изложил подробно мотивирани съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в определената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби и при отсъствието на съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява законосъобразен. По отношение на възражението на жалбоподателя, че таксата не се дължи от него, тъй като не бил уведомен за издадено Разрешително за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация на търговски крайпътен обект № 5-0-Е от 30.08.2005 г. съдът е изложил мотивирани съображения за неоснователността им с оглед липсата на уведомяване на органа, издал разрешителното за настъпилата промяна в периода на действие на акта. Съдът е приел за неоснователно и другото възражение на жалбоподателя, че не ползва републиканска пътна мрежа, с обосновани изводи, че крайпътният комплекс е разположен в обслужващата зона на републикански път II-86. Решението е правилно. Не се спори от страните, че на жалбоподателя е било издадено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях № 13-О-Е от 28.07.2004 г. за "Крайпътен комплекс - бензиностанция с кафе, АГСС" в обхвата на път II-86 "Пловдив - Асеновград", км. 24+450 - дясно, при условия, подробно посочени в разрешението. Такса се дължи за специалното ползване на пътя на основание чл. 18 във вр. с § 1, т. 8 от ДР на ЗП и в размер, определен от Министерския съвет - чл. 18, ал. 3, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП). При тази фактическа обстановка, в тежест на " АС - ТАБАК" ООД - гр. Асеновград, е било да докаже, че е изпълнявал задължението си да заплаща следуемата се такса за полученото разрешение. Като не е сторил това, явно са били налице основанията по чл. 166 във връзка с чл. 162, ал. 2 ДОПК за издаване на АУПДВ, предмет на делото. Неоснователно се поддържа от касатора, че обекта не е разположен на републиканска пътна мрежа, и за това не се дължи такса. Съдът е изложил подробни мотиви с обосновани изводи, че крайпътния комплекс е разположен в обслужващата зона на републикански път II-86, което е налагало и издаването на разрешението за специалното ползване на републикански път от II-ри клас. Като е достигнал до същите изводи, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Въз основана изложеното и на основание чл. 218, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,