Решение № 14894 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3595/2017 г.

Решение № 14894 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3595/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Й. И. К. от гр. П. срещу решение № 292 от 27.02.2017 г. по адм. д. № 2484 по описа за 2016 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2153-15-240/26.09.2016 г. на Директора на ТП на НОИ П. Развитите съображения за нарушения на чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО и чл. 177, ал. 2 от АПК са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е решение № 2153-15-240 от 26.09.2016 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - П., потвърждаващо разпореждане № 4306054595 / протокол № 2136-15-143 от 21.07.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Й. И. К. от гр. П., отпусната с разпореждане от 12.10.2000 г. Намалението на размера на пенсията, извършено с оспорените административни актове, е мотивирано с обстоятелствата, установени при извършените проверки по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО на осигурителите "Българска национална телевизия" С. и "Българска национална телевизия - Регионален телевизионен център П.", относно действителния осигурителен стаж и доход на лицето. Пенсията е била отпусната при осигурителен доход за базисния период в размер на 203 141.00 лв. Пенсионното досие е било изгубено, а в издадените удостоверения обр. УП-2 с № 242/03.10.2013 г., № 283/11.11.2013 г., № 331/06.12.2013 г., № 304/08.10.2013 г. и № 305/08.10.2013 г. осигурителите са отразили общ осигурителен доход за базисния период в размер на 76 468.00 лв. С постановеното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел, че противоречието с влязлото в сила решение № 3638 от 30.03.2016 г. по адм. дело № 8671/2015 г. на Върховния административен съд, VI отд., е ирелевантно при преценката на законосъобразността на издадените по-късно актове на същото основание. Решението е постановено в нарушение на чл. 177, ал. 1 и 2 от АПК. Спорът между страните относно наличието на основанието по чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е разрешен с влязлото в сила решение № 3638 от 30.03.2016 г. по адм. дело № 8671/2015 г. на Върховния административен съд, VI отд., с което е отменено решение № 1156 от 09.06.2015 г. по адм. дело № 2297/2014 г. на Административен съд - П. в частта, с която е отхвърлена жалбата на Й. И. К. против решение № РД-213/23.07.2014 г. на Директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него разпореждане № 4306054595, протокол ПР-641/13.05.2014 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване". Спорът е решен по същество, като вместо отмененото съдебно решение е постановено друго, с което решение № РД-213 от 23.07.2014 г. на Директора на ТП на НОИ - П. е отменено в частта, потвърждаваща разпореждане № 4306054595, протокол ПР-641 от 13.05.2014 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", за изменение на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО на разпореждане № 4306054595/12.10.2000 г. и всички последващи разпореждания, като е определен нов размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Й. И. К., считано от 05.04.2000 г. пожизнено. В мотивите на решението си Върховният административен съд е приел, че обстоятелствата относно осигурителния стаж и доход на лицето, установени в хода на проверките на осигурителите по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО и в издадените от тях удостоверения обр. УП-2, не обосновават хипотезата по чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО. Изгубването на пенсионната преписка по вина на ТП на НОИ не може да се тълкува във вреда на пенсионера. С издаване на обжалваното разпореждане административният орган на практика е определил размер на пенсията въз основа на нови документи. Преизчислението на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Й. К. при осигурителен стаж с продължителност 38 години 6 месеца и 11 дни и осигурителен доход за периода 01.01.1991 г. - 31.12.1993 г. - 76 468 лв., съществено се различава от дохода, посочен в първото разпореждане - 203 141.00 лв. На основание чл. 177, ал. 1 от АПК решението, с което оспореният акт е отменен или изменен, има действие по отношение на всички. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, но и с материална законна сила. Страните в административното правоотношение са обвързани от силата на пресъдено нещо и спорът помежду им със същия предмет и на същото основание не може да се пререшава. Обвързващата сила на съдебното решение не отпада и тогава, когато то е подписано с особено мнение, както е в настоящия случай, не е в съответствие с преобладаващата съдебна практика или някоя от страните го счита за неправилно. Административният орган не е зачел задължителната сила на влязлото в сила касационно решение и без да възобновява административното производство е издал нов административен акт по отношение на същото лице, със същото съдържание и на същото основание. Единствената разлика, отнасяща се до определената друга начална дата на намаление на размера на пенсията, не променя съществото на спорното материално правоотношение, по което вече има съдебно произнасяне. Пенсионният орган не е обърнал внимание и на мотивите на съдебния акт, които насочват към друго основание по чл. 99, ал. 1 от КСО за изменение на влезлите в сила разпореждания. По силата на чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Административните актове, които са предмет на съдебен контрол в първоинстанционното съдебно производство, влизат в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Административният орган е пререшил спорния въпрос без да зачете обективната и субективна обвързваща сила на решение № 3638 от 30.03.2016 г. на Върховния административен съд, с което същият спор е решен по същество. Налице е основанието по чл. 177, ал. 2 от АПК за обявяване на актовете за нищожни поради противоречието им с влязло в сила съдебно решение. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което оспорените административни актове бъдат обявени за нищожни. Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на жалбоподателката за разноски за първоинстанционното производство в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,