Решение № 9925 от 1.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 371/2020 г.

А. Кулов е подал касационна жалба срещу решение 5895/11.10.2019 г. по адм. дело 13067/2017 г. по описа на Административния съд София град, с което е отхвърлен предявения от него срещу Националния осигурителен институт иск за присъждане на сумата 7500 лева, представляваща обезщетение ".. за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в резултат на забавено и неполучено парично вземане за пенсия след незаконосъобразно издадено разпореждане 94Е-32724-4#3/09.04.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" - София град". Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да бъде уважен. Националният осигурителен институт е оспорил касационната жалба и е поискал да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на А. Кулов, с която срещу Националния осигурителен институт е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 5200 лева за имуществени вреди, претърпени в периода 01.12.2012 г. - 30.07.2019 г., представляващи пропуснати ползи от неизплащането на пенсия за осигурителен стаж и възраст в резултат на издаденото от ръководителя на "Пенсионно осигуряване"- София-град незаконосъобразно разпореждане 94Е-32724-4#7/13.05.2015 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска. В исковата молба се твърди, че поради незаконосъобразното разпореждане на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" - София-град ищецът не е могъл да получи полагащата му се пенсия за времето от 27.11.2012 г. до датата на исковата молба - 28.11.2017 г. Забавеното изпълнение на задължението на Националния осигурителен институт за изплащане на пенсията причинило на ищеца имуществена вреда в размер на 5200 лева. С определение на съда от 11.07.2019 г. е допуснато изменение на предявения иск, който бил увеличен от 5200 лева на 7500 лева. Административният съд установил, че със заявление вх. 94Е-32724-1/18.08.2014 г. до Териториалното поделение на Националния осигурителен институт-София град А. Кулов поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на социално осигуряване. С разпореждане 94Е-32724-4#3/09.04.2015 г. ръководителят на "Пенсионно осигуряване" - София град отпуснал на ищеца лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 КСО, считано от 27.03.2015 г. Пенсията била определена за общ стаж и възраст в минимален размер до определяне на средномесечния осигурителен доход за страната. Разпореждането за отпускане на пенсията било оспорено от ищеца по административен ред. С решение 34/31.08.2015 г. управителят на Националния осигурителен институт отменил разпореждане 94Е-32724-4#3/ 09.04.2015 г. в частта относно определения индивидуален коефициент и размера на пенсията и върнал пенсионното досие на А. Кулов за изменение на разпореждането в тези части. В останалата част жалбата на Кулов била отхвърлена като неоснователна. А. Кулов оспорил пред съда решението на управителя на Националния осигурителен институт в отхвърлителната част. С решение 2180/31.03.2016 г. по адм. дело 10192/2015 г. по описа на Административния съд- София град, влязло в сила 13.06.2017 г., административното решение било отменено с обжалваната част и преписката била изпратена на органа за ново разглеждане относно началната дата за отпускане на пенсията. С разпореждане [ЕГН]/01.08.2017 г. ръководителят на "Пенсионно осигуряване" - София град изменил отпуснатата на ищеца лична пенсия, като отново определил като начална дата 27.03.2015 г. След оспорване на разпореждането по административен ред управителят на Националния осигурителен институт издал решение 57/05.10.2017 г., с което отхвърлил жалбата на А. Кулов. С решение 2668/22.02.2019 г. по адм.дело 9116/2018 г. по описа на Върховния административен съд обжалваното решение 57/05.10.2017 г. на управителя на Националния осигурителен институт било отменено и преписката била върната на органа за издаване на нов административен акт след изясняване на всички факти, имащи значение за законосъобразното сумиране на осигурителния стаж на ищеца към 27.11.2012 г. и към 01.11.2014 г. Съдът посочил, че органът не е изяснил как е определен осигурителния стаж на лицето, не е обосновал началната дата на отпускане на пенсията, както и не е разгледал възражението на жалбаподателя относно определения му индивидуален коефициент за осигурителен доход. Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд приел, че не е възникнал фактическият състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, за да се удовлетвори исковата претенция. Съдът изложил мотиви, че няма правомощие да определи началната дата на пенсията на ищеца, спрямо която да се установи налице ли е забава в плащането на пенсията и какъв е периодът на забавата. Към датата на произнасяне на съда административното производство за определяне на личната пенсия на ищеца още не е приключило и не е постановен окончателен административен акт от органа, който е компетентен да се произнесе относно размера на пенсията и датата, от която ще се получава. За да се приеме, че ищецът е понесъл имуществена вреда, изразяваща се в изтеклата върху вземането му законна лихва за забавено плащане на парично задължение, било необходимо да приключи спора с административния орган. Поради това административният съд отхвърлил предявения иск. Касационната инстанция намира, че решението на първоинстанционният съд съответства на материалния закон. Съдът е направил правилно преценка, че по делото не са установени елементите на фактическия състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, при наличието на които възниква право на обезщетение на увреденото лице. Макар да са били издадени административни актове, които са били отменени като незаконосъобразни, искът на А. Кулов за обезщетяване на имуществени вреди е преценен като неоснователен, тъй като административното производство още не е приключило. Съгласно чл.98 КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от овластеното длъжностно лице. Разпорежданията подлежат на обжалване по административен ред, а решенията на горестоящия административен орган се обжалват пред съда. Административният съд може да отмени административния акт, но няма правомощие да реши въпроса по същество, като се произнесе за отпускане на пенсията на оспорващия при определени параметри. Във всички случаи, ако отмени административния акт, съдът изпраща преписката на органа за ново разглеждане. Едва след приключване на административното производство с влязъл в сила акт, с който се определя размерът на пенсията и датата, от която се дължи, може да се направи извод дали ищецът реално е понесъл имуществена вреда поради забавеното изплащане на пенсията му за осигурителен стаж и възраст при съответните параметри. Тъй като фактическият състав, при наличието на който възниква имуществената отговорност на държавата за вреди от незаконна административна дейност не е осъществен към момента на подаване на исковата молба, административният съд основателно е отхвърлил предявения от А. Кулов иск. Постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд