Решение № 6773 от 7.7.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Д. Флорева, срещу Решение 1072/23.07.2021 г., постановено по адм. дело 1233/2021 г. по описа на Административен съд Варна, с което по жалба на Бяла мечка 2000 ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) 128 ФК/21.05.2021 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение оспорва решаващия извод на съда, според който процесната Заповед за налагане на ПАМ противоречи на целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН, и е в нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6, ал. 5 от АПК. Аргументира законосъобразност на издадения административен акт, като счита същия за мотивиран в достатъчна степен относно определения срок на мярката. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу Заповедта за налагане на ПАМ. Претендира присъждане на сторените разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. В условия на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът - Бяла мечка 2000 ЕООД, надлежно уведомен, не взема становище относно основателността на касационната жалба и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Варна е била ЗНПАМ 128 ФК/21.05.2021 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на Бяла мечка 2000 ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект магазин, находящ се в гр. Варна, бул. Чаталджа/ул. Войнишка, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за 14 (четиринадесет) дни за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а във вр. с чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Като фактическо основание за издаване на Заповедта е послужила осъществена проверка в търговския обект на 20.05.2021 г., при която приходните органи са извършили контролна покупка на един брой препарат против петна на стойност 3,30 лв., заплатени в брой преди легитимация. В Заповедта е отразено, че за контролната покупка не е издадена фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство, която констатация е потвърдена при отпечатване на междинен финансов отчет за деня от фискалното устройство. За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка на основание чл. 50 от ДОПК, подписан без възражения от служител в обекта. При така установената фактическа обстановка и след извършена дължима проверка на административния акт съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът е формирал извод за незаконосъобразност на Заповедта, тъй като макар нарушението да е безспорно извършено, са изложени бланкетни мотиви относно срока на мярката. Също така според съда продължителността на ПАМ се явява и в противоречие с предвидения в чл. 6, ал. 5 от АПК принцип за съразмерност. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. В действителност, както се сочи и в касационната жалба, налагане на ПАМ съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност, като органът действа в условията на обвързана компетентност, т.е. при установяване на нарушението е длъжен да наложи ПАМ, което произтича от изричната законова регламентация, като преценката му се свежда единствено до срока на мярката, но не и дали да наложи ПАМ, или не. За да не се отнема правото на защита на нарушителя обаче и с оглед възможността за съдебен контрол спрямо акта, издаден от административния орган, същият следва да изложи конкретни мотиви, с които да обоснове продължителността на наложената ПАМ. Настоящият състав напълно споделя правните съображения на първоинстанционния съд, според които определеният със Заповедта 14-дневен срок на мярката се явява несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава, противно на изложеното в самия акт, като същевременно са изложени бланкетни мотиви, които биха били относими към всяко установено нарушение от процесния вид във всеки търговски обект. Органът не е обсъдил кое конкретно го мотивира да избере именно тази продължителност на срока на мярката из между 30 нормативно предвидени възможности, като не са съобразени характерът на търговията, местоположението на обекта, както и дали нарушението се явява първо. Нещо повече административният орган дори не е коментирал установената разлика между касовата наличност и тази според фискалното устройство, отразена в протокола от проверката в обекта. С оглед изложеното до момента се налага извод, че в конкретния случай при затваряне на обекта за 14 дни ще се създадат предпоставки за причиняване вреди на дружеството, които са явно несъизмерими с преследваната от закона цел. Следва да се посочи, че законът е предвидил и възможност за налагане на административно наказание, което има за цел да предупреди и превъзпита нарушителя, като същевременно окаже предупредително въздействие и върху останалите субекти, т.е. ПАМ не може да бъде използвана като санкция за допуснатото нарушение, тъй като това би било в разрез с правната природа на принудителните административни мерки, регламентирани в чл. 22 ЗАНН. Единствено с цел пълнота на настоящото изложение, настоящият касационен състав намира за необходимо да посочи, че становището, изразено от прокурора в съдебното заседание, се явява неоснователно. С нормата на чл. 186а от ЗДДС е регламентирано, че независимо от предвидената глоба или имуществена санкция, принудителната административна мярка по чл. 186 не се прилага на лице по чл. 118, ал. 18, което за първи път не издаде съответен документ за продажба по чл. 118, при условие че за управление на продажбите е избрало и използва само софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16. В случая обаче от Протокола по чл. 50 от ДОПК (л. 20) е видно, че търговецът не използва специализиран софтуер, като изрично е отразено, че задълженото лице не използва програмен продукт за управление на търговската дейност, съответно не е налице хипотезата на чл. 118, ал. 18 от ЗДДС, а тази, регламентирана в чл. 118, ал. 1 от Закона. С оглед изложеното следва извод, че нормата на чл. 186а от ЗДДС не намира приложение спрямо процесния случай. При този изход на спора принципно се следват разноски на ответника по касация, но тъй като не се представлява, такива няма да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,